Всеки гледа, че съседът кокошки гледа, и той гледа

Калин Руменов

С две праскови и две череши все още може да се стане кмет. В градината на политическия PR има само овошки - по две. Засадени са от политици по време на кампания, защото щабовете им не могат да мислят по-умно. Освен за праскови и череши криейтивът стига за лопата и ножица. С тях се прави първа копка и се реже първа лента. Политическият PR всяка кампания сади овошки, които раждат кебапчета.

В инвентара на типичната българска кампания има две череши, една лопата, тава кебапчета, малко музика, много чалга и никави шансове за нещо по-различно от обичайните лайна. Ако кандидат-кмет поръча от този PR - утре като кмет обществените му поръчки ще бъдат същите фъшкии.

Политическият пазар може да поеме всички кандидати, но на трудовия няма толкова имиджмейкъри. Те трябва да дойдат отнякъде и обикновено идват направо от полето. Затова първо карат политика да прекопае градината, да изкопае на двора кенеф с райбер, за да го открие тържествено, и накрая да нахрани прасетата. Изборите в българския град се изполват за урбанизация на селските послания. Заради добър PR досега избори не са печелени, но заради лош са губени. Щабовете не искат да рискуват и гледат съседите. Съседите гледат кокошки, защото идват от съседното село и нямат друг поминък. Щабовете се държат като Макс и Мориц, които се пазят от бели, но пак оплескват нещата. Когато всеки гледа, че съседът гледа кокошки, и той също започне да гледа - кокошките започват да снасят запъртъци.

Класическият имиджмейкър на местни избори е провинциална кифла, работила временно в журналистиката. И мечтала през цялото време да стане лична политическа държанка. Тя има яркочервен маникюр, добър диалог на лош диалект с кандидата си за кмет.

Новият кмет трябва да се посреща по PR и да се изпраща по овошките. Ако те са родили достатъчно, за да има и за джибри - преизберете кмета. Този кмет е друга ракия. Кметската ракия обаче се пие преди изборите, а в социологията се измерва с кебапчета. В щабовете броят изядените кебапчета, за да изчислят колко гласове очакват. Сметките никога не излизат, но методиката упорито продължава да се използва.

Наличният личен PR състав работи в момента само политика и пак не стига. А от него имат нужда образование и полиция. В учителската стачка синдикатите спестиха пари за добра PR агенция. Учителите се оплакват защо медиите трудно ги разбират. Всъщност те ги разбират, но ги размиват. Учителите стачкуват за пари, но с тромавото послание "Достоен труд, достойно заплащане". Всяка учителска стая говори на собствен език, има собствен плакат, а всички заедно викат "Всеки ден ще е така до победата". Това е от друга стачка и когато се повтаря, образованието звучи като плагиат. Учителите не успяха да измислят и общ символ. Вместо палатка например - последен чин за калпазаните, които не им дават нови заплати. Стачката не продуцира събития, различни от митинги и гладуващи учители. Не може да протестираш срещу политиците, след като ги имитираш в стачките. Учителите в Силистра емигрираха в Румъния, което е добра идея. Но учителите по границите не са толкова много.

Имиджмейкърите няма да стигнат и днес в полицията, затова там утре ще бъде имитирана собствена пропаганда. Само през няколко часа МВР ще има три ситуации, които наскоро се случиха за цял месец и всичките бяха осрани. За Ушев днес има Саркози, дело с Маргини и мач с пълен стадион. През май и юни имаше Маджо, Буш и друг мач. Тогава Ушев беше герой, защото наби фотограф, въпреки че наоколо имаше поне 20 мутри, с които да се сбие. Ушев обясни охраната с надрусан убиец, който чакал да застреля Маджо в съда. Наркоман не се праща за цигари, но МВР го изпрати да убива сериозен човек направо в съда. После Ушев го замерваха със седалки на мач в Стара Загора. Накрая той си отмъсти с македонец терорист и с ислямски фундаменталист, хванати, преди да убият Джордж Буш в София. Българските медии се хванаха на пропагандата на Ушев и нито една после не си призна, че е прекалено милиционерска. Ако имаше такива терористи, щяхме да бъдем breaking news по CNN. Но CNN не обърнаха внимание на кокошките ни. Ако пълната програма на пропагандата се повтори и утре - МВР трябва да арестува собствените си имиджмейкъри. И по бързата процедура да бъдат осъдени на поправителен труд.

Ако българският PR се занимаше със земеделие - щеше да бъде много по-успешен. И вероятно по-мотивиран. Един ден всички имиджмейкъри наистина ще се занимават със земеделие, защото няма да има нужда от тях, ако продължават да работят така. Както и да се направи една политическа кампания, тя винаги завършва с кебапчета вместо с послания. А с парите за идеи се купуват цигански гласове. Образованието има нужда от добър PR, но все още не е толкова образовано, за да го осъзнае. На МВР пък въобще не му липсва антимилиционерският имидж. Там статистиката е много по-важна.