Обръчите като примки

Прекалено много пари потънаха в партийните каси като в черна дупка. Затова е напълно естествено сега пък бизнесмените да поискат властта

Обръчите около партии и политици започват да се свиват. От чорбаджийски пояси, от които можеш да извадиш тежка кесия, започват да се превръщат в примки около шията.

Бизнесът вече не вярва на сълзите на политиците.

Парите, които се изливаха в партийните каси, се оказаха с много нисък коефициент на полезно действие.

Обещания от типа “Дай, пък като дойдем на власт твойто няма да се губи” вече не играят.

Прекалено много пари потънаха в партийните каси като в черна дупка. Голяма част от тях даже не стигнаха до касите.

Бизнесфолклорът е пълен с истории за политици, които по пътя за партийната централа са кривнали от правия път и току-що полученото куфарче с дарение от някой бизнесмен са го разтоварили в личната си сметка.

Всъщност някой политици се превърнаха в по-големи бизнесмени от своите донори. Затова е напълно естествено сега пък бизнесмените да поискат властта от политиците.

Директно – без посредничеството на хора, които имат поведението на обикновени прекупвачи.

Общоизвестно е, че всяка стока, която преминава през няколко ръце, излиза прекалено скъпа за обикновения потребител. Затова се харчи и по-слабо.

Дали не идва ново време в българската политика?

То вече се забелязва в борбата за местната власт. Със сигурност на следващите парламентарни избори същите процеси ще се проявят на и национално ниво.

Има още обяснения за процесите. Ако попитате бизнеса защо иска власт, отговорът сигурно ще бъде - политиците не могат да работят с пари. А откъм европейските фондове се задават сериозни средства. Ще може ли някоя партийна шушумига, която не знае как да разпредели на две магарета сламата, да инвестира парите по най-добрия начин?

Тук политиците сигурно ще възразят – да пуснеш бизнеса във властта е същото като да вкараш вълка в стадото.

Надеждата е, че вълкът няма да изтръшка стадото, а ще прибере от него само толкова, колкото му трябва за изхранване....

Преди години обикалях из природните резервати с един бракониер. Мечтата му беше да стане пазач на резервата.

- Ами ти ще изтрепеш всичко живо – закачах го аз.

- Аз мойто ще си го взема – уверяваше ме бракониерът, известен като “Войводата” в Калофер.-  Но ще прогоня всички останали бракониери, защото само аз им знам номерата.

Повод за размисъл...