Топененто на ледовете на Северния полюс освобождава богата на природни ресурси територия (фото: blavish.com)

Северният полюс - арената на следващата геополитическа битка

Северния полюс е много по-достъпен от всякога. Това предизвика икономическите апетити на всички страни в близост до региона. Северния полюс е много богат на природни ресурси – най вече газ и петрол. Според някои изследвания там се съдържа 25% от всички неизползвани находища на нефт в света.

Русия се ориентира най-бързо в ситуацията и в началото на август изпрати експедиция, която имаше за цел да покаже, че Русия предявява траен интерес към региона. Руснаците забиха на дъното на океана свой флаг изработен от титан, като по този начин недвусмислено заявиха, че считат тази територия за своя. Това стана на специална научна експедиция, която изследва морското дъно в региона.

Десетина дни по-късно Канада също показа, че има интерес към доскоро скованата от лед територия. Министър председателят на страната Стивън Харпър обяви, че страната му възнамерява да проведе в региона мащабно военно учение .Дания не остана назад и изпрати свои учени да картографират подробно територията около северната граница на страната.

На 10 август руският президент Путин заяви, че стратегически бомбардировачи на страната ще започнат да патрулират в района на Баренцово море, до границата с Норвегия.

Кой има право?

Според Международната конвенция за управление на океанските и морски води (UNCLOS), всяка страна може да разполага с морската територия отстояща на 200 морски мили (270 км.) от нейния бряг. Страните граничещи със Северния океан разчитат на една друга точка в международното споразумение. Тя гласи, че всяка страна има право да разшири морските си владения с още 370 км, ако успее да докаже, че шелфът (геоложката структура на морското дъно) се явява продължение на първоначално определената граница от 270 км.

Точно тази точка обяснява научната активност в района от страна на Канада, Дания и Русия.

Руснаците събират доказателства, за да докажат, че голяма част от оспорваната територия се явява продължение на Ломоносовия рив, който започва от техните морски владения. Тази територия до момента не е картографирана, а само е получила името на руския учен.

Според предположенията този рив свързва северния руски град Архангелск, с канадския остров Елесмиър и датския Грийнленд. Мнозина геолози смятат, че е невъзможно да се определи къде всъщност започва той и на кой шелф се явява продължение.

Въпреки това учени от Дания, Русия и Канада са силно ангажирани, за да дадат легитимност на националните претенции на страните си.

След като науката се оказа до този момент неспособна да покаже кой има право, политиците от замесените страни поеха инициативата.

Руските учени достигнаха 4 301 метра под водата, като на дъното забиха руския флаг.

При завръщането си те бяха посрещнати като герои, като лично президентът Путин ги прие и поздрави.

Цялата тази помпозност раздразни канадците. Външният министър на страната Питър Маккей разкритикува руското поведение. “Не се намираме в XV век за да си позволяват някои да развяват знамена и да обявяват властта си над нови територии. Колониалните времена свършиха”, коментира Маккей.

Въпреки коментарите едно е сигурно - Русия се готви много сериозно, за да докаже правото си над оспорваните територии. Според Робърт Нигматулин, директор на руския институт за океански науки до 2009 г. Русия ще има достатъчно доказателства, че дъното на Северния океан и южните части на Севрения полюс й придналежат.

Ролята на САЩ

Освен Дания, Русия, Канада и Норвегия САЩ също преследват свои интереси в региона. Американското правителство обаче има малко по-различни приоритети. Администрацията на Буш отдавна е сметнала, че не си струва да полага големи усилия, за да се сдобие с правото да добива нефт в региона. Дори САЩ да поеме контрола над залежите в Северния полюс, при сегашните нива на потребление те ще стигнат за не повече от четири години.

За САЩ е много важно морският път свързващ Европа и Азия през Северния ледовид океан, да остане достъпен, независимо кой поеме контрол над територията.

До този момент този път не съществуваше тъй като голяма част от него бе скован от лед. Единствено Русия, която притежава най-голямата флотилия от ледоразбивачи можеше да преминава оттам, но това бе много нерентабилно за превозване на товари. Сега обаче, когато ледът вече го няма САЩ разбират, че могат да използват тази транспортна връзка

Корабите, които ще минават оттук от Азия към Европа и обратно ще спестяват 8 000 км. До този момент всички транспортни връзки заобикалят през Панамския канал.

Ситуацията, в която всички губят

Богатият на природни ресурси Севeрен полюс е идеалното място за реализация на политически опортюнизъм, демонстрация на национална гордост и военна сила. Световните лидери обаче пропускат нещо много важно. Ако тази зона започне да се разработва последиците за природата ще са катастрофални. Отделените при евентуалния добив на нефт газове ще допринесат за още по-бързото стопяване на леда. До този момент през последните 30 години общото количество на леда е намаляло с 25%.  Ако започне да се добива нефт на Северния полюс до 2041 г. там няма да има повече лед.

Бързото топене ще доведе до покачване на нивото на всички водни басейни по света. Много селища, които се намират в близост до брегови ивици ще останат под водата. Хиляди свлачища ще се активизират.