Путин на всички руснаци

Нина Хрушчова*, „Дневник”

За онези, които все още се чудеха кой всъщност е Владимир Путин, мистерията вече е разбулена. Действията му показаха, че той е новият самодържец на Русия. Той чисто и просто е новият руски цар.

Седемте години, през които Путин управлява Русия, бяха време на противоречиви сигнали. От една страна, той приличаше на добре образован и динамичен лидер, стремящ се към модернизация на Русия. От друга страна, с помощта на военнопромишлените структури на КГБ - т.нар. силовики, той успя систематично да отслаби или напълно да отстрани всякакви препятствия за неговата лична власт, като в същото време усили способността на властите да нарушават конституционните права на гражданите.

Тази седмица Путин обяви, че ще оглави листата на прокремълската партия "Единна Русия" за парламентарните избори на 2 декември. Това ще му позволи да заеме премиерския пост след президентските избори през март. Путин поясни, че новоизбраният държавен глава трябва да е "порядъчен, компетентен, ефективен и модерен човек, с когото да може да се работи в екип". Това всъщност означава, че руснаците ще трябва да изберат човек, когото самият Путин вече е одобрил за поста. Ако този сценарий се сбъдне, това ще бъде тъжен ден за Русия, но не защото Путин ще запази властта си - това беше ясно от самото начало. Президентът успя да концентрира в ръцете си повече пълномощия откогато и да било в постсъветската история на Русия. Но според повечето руснаци той е отличен лидер, който успя да извади страната от колапса и мизерията на Елциновата ера и да я изведе към богатство и просперитет само за седем години. Според всички проучвания напоследък президентът неизменно се радва на над 70% обществена подкрепа.

Съвсем очаквано възгледите на Путин са противоречиви. Той проповядва многопартийна демокрация, като същевременно поддържа силно централизирана власт. Изказва се в полза на свободната икономика, но иска държавата да контролира как и кому се разпределят благата. Повечето руснаци обаче не виждат противоречие между подобряването на стандарта на живот и паралелния упадък на демократичните институции. Въпросните институции все още съществуват, но при почти пълната липса на свободна преса, независима съдебна власт и свободни регионални избори.

Руснаците предпочитат да имат бащица без значение с каква титла - цар, генерален секретар, президент или премиер, отколкото да следват закони и правила. Политическият гений на Путин се състои именно в способността му да разпознае тази склонност на руснаците. Дори ако президентът е открил начин да запази властта си, без да променя конституцията, недемократичният характер на стратегията му е очевиден. В тази светлина преместването от шефския кабинет в Кремъл в премиерската канцелария на Белия дом (седалището на руския парламент) е просто техническа подробност. Путин ще остане цар независимо от формалния пост в държавата, който заема.

Козът на Владимир Владимирович се крие в това, че като всеки добър бивш служител на КГБ той е майстор на фасадите. Твърди се, че президентската демокрация само усилва тенденцията в руската политическа култура да се предпочитат управници със силна ръка. През последните седем години президентът приложи немалки усилия да "вертикализира" властта, за да възстанови стабилността и гордостта в страната, почти изгубени по време на проведената от Елцин "демократизация" на Русия. И ако Путин наистина иска доброто на страната си, би трябвало да последва примера на предшественика си и да напусне сцената. Защото поуката от годините на комунистическия режим е: няма човек или партия, които да са достатъчно компетентни, за да могат да развиват модерна икономика. Единствено демократичните системи и свободните пазари могат да предоставят условията, необходими за ефективното управление на дадено правителство. Предимството на демократичните структури е тяхната предвидимост. Само руснаците с тяхната склонност към държавници с твърдо управление все още настояват, че отделната личност има значима роля в политическата история. В противовес на това виждане в успешните демокрации никой не е незаменим.

Ако Путин наистина е загрижен за бъдещето на Русия, той трябва да се откаже от имперските си амбиции и да напусне високия си пост, ако не и политиката като цяло. Подобно на други демократични лидери той може да се замисли за кариера в частния сектор като например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер или пък да започне да пише книги и да помага на жертви от природни стихии по подобие на Бил Клинтън. А защо не и да стане екологичен активист като Михаил Горбачов. Но това навярно ще е твърде много за бившия кагебист, за когото не съществува разлика между загубата на власт и елегантното напускане на политическата сцена.

* Нина Хрушчова, внучка на бившия съветски генерален секретар Никита Хрушчов, преподава международни отношения в университета New School в Ню Йорк. Статията е предоставенана в. „Дневник” от "Проджект синдикейт". Публикува се със съкращения