България 2007: Подготовка за трусове

Страната се наслаждава на поредна година на силен растеж, увеличаване на чуждестранните инвестиции и устойчив спад на безработицата, пише в своя обзорна статия електронният вариант на британския вестник „Файненшъл Таймс“.

Налице е свирепа борба между чуждите банки за отпускане на кредити на възникващата средна класа, която търси ипотека за закупуването на новопостроени апартаменти и потребителски кредити за обзавеждането им. Треската на чужденците да се сдобият със собственост в България, от големи парцели земеделска земя до къщи за пенсионери в планинските села, продължи с неотслабваща сила.

Преводите от структурните фондове на Европейския съюз ще започнат да пристигат от следващата година, което ще позволи на България да стартира продължителния процес за догонване на по-богатите си партньори.

Но над тази слънчева панорама скоро могат да надвиснат облаци. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди през този месец, че свиването на кредитите в международен мащаб ще удари Източна Европа, забавяйки растежа чрез увеличаване на лихвите по кредитите. Ерик Бегдорф, главен икономист на ЕБВР, заяви през този месец, че източноевропейските икономики може да с изправят срещу криза в краткосрочната ликвидност, но „по-важните ефекти ще дойдат в дългосрочен план, след като растежът намалее от много високи нива заради трудностите и по-високите рискове, свързани с взетите заеми“. В свое съобщение за източноевропейските членове на ЕС Световната банка обяви, че намалелият кредит ще отслаби растежа в развиващите се пазари с последващ ефект върху износа.

Новите страни членки на ЕС досега останаха „относително невредими“ от пазарните трусове, докато подготовката за бъдещото членство успоредно с наблюдението отблизо от страна на Брюксел засилваше техните позиции. Но докладът, публикуван през миналия месец, добавя, че възможността за задълбочаване на финансовата криза и за намаляването на външното финансиране ще се отразят на държавите с висок текущ дефицит на ликвидни средства.

България е между онези, които изглеждат уязвими. Захранван от бърза кредитна експанзия, дефицитът по текущите сметки за първата половина на годината достигна 2,5 млрд., което е 10,6 процента от брутния вътрешен продукт. Това означава годината да приключи с рекордните 19 процента от БВП. Българският министър на финансите Пламен Орешарски заяви, че преди кризата с кредитите дефицитът не задаваше причина за тревога, най-вече защото високият процент на вноса бе съставен от оборудване и машини за бързоразвиващите се местни компании и чуждестранните инвеститори, установили се в България. „Ясно е, че можем да се сблъскаме с рискове, ако растежът в Европа намалее, тъй като над 60 процента от търговията ни се извършва с ЕС“, каза той.

Преките чуждестранни инвестиции от около 4 млрд. долара в подготвителния период за членство в ЕС покриха напълно текущия платежен дефицит през миналата година. Докато навлезлите през първата половина в страната средства надхвърлиха 2 млрд. лева, покривайки 74 на сто от дефицита, съмнително е дали ситуацията от миналата година ще се повтори, каза Дикран Табеян, икономист в Българската стопанска камара.

България все още има един допълнителен благоприятен фактор от най-малко 1 млрд. евро преводи от работещи българи в Западна Европа. „Тази сума би могла да бъде значително по-висока, ако хората, работещи в чужбина, превеждат в родината по-големи суми“, смята Табеян.

През тази година Българската народна банка се намеси, за да ограничи кредитната експанзия, която нарастваше с над 40 процента на годишна база. Тя увеличи изискванията за задължителни банкови резерви от 8 на 12 процента. Увеличаването на заемите в частния сектор вече докара брутния вътрешен дълг до 80 процента от БВП.

Според господин Берглоф за България има още една утеха и тя е, че банките с чуждестранно участие ще подкрепят финансовата стабилност. Секторът се доминира от филиали на банки, базирани навсякъде в ЕС, които се опират на фирмите-майки за осигуряване на суми за кредити. След три години на годишен растеж над 6 процента от БВП отрезвяващият период може дори да донесе ползи, смята министър Орешарски. „В момента имаме като следствие едновременно увеличаване на заплатите и инфлация на цените, като намаляването на търсенето ще има положителен ефект върху платежния баланс“, заяви той.

Инфлацията на годишна база скочи до 9,3 процента през август, предизвикана от скорошното рязко покачване на цените на хранителните стоки вследствие на сушата. Планираната годишна инфлация бе завишена до около 8,5 процента. Заплатите в държавния сектор нараснаха с 16 на сто спрямо миналата година, докато увеличението в частния сектор се оценява на над 30 процента, тъй като бързо развиващите се компании се борят за намиране на квалифициран персонал. Безработицата спадна през лятото до около 6,5 процента, което е най-ниското ниво от началото на прехода.

Но тези цифри крият влошаващо се намаляване на заетите в сектори като строителството и услугите, които осигуряват растежа. Министър Орешарски каза, че България няма избор, освен да продължи строгата си фискална политика, която осигурява бюджетен излишък при положение, че настоящият валутен борд в страната отнема възможността за използването на монетарната политика като инструмент. Излишъкът през тази година се очаква да нарасне до 2,7 на сто от БВП, подкрепен от по-високите данъчни приходи, последвали въвеждането на 10-процентния корпоративен данък.

Данъците върху доходите също ще намалеят догодина до плосък 10-процентен данък в нов опит да обхване по-голяма част от сивата икономика в страната. Бюджетът за следващата година все още се подготвя, но министър Орешарски заяви, че очаква „още една година на продължаващ растеж“. При условие, че стане така, новите държави членки на ЕС ще могат да устоят на по-нататъшните трусове на световните финансови пазари, посочва изданието. (БГНЕС)