Икономика на кражбата
След 1989 година хората приеха на думи пазарната икономика и капитализма, но продължиха да мислят с понятията на икономическия материализъм, втълпяван десетилетия от комунистическата пропаганда и идеология.
За икономическия материализъм предприятието е имущество – пари, земи, сгради и машини, описани в счетоводния баланс, съществува независимо от собственика и работниците, които не са част от предприятието, а са външни и заменими.
Духът, волята, ценностите и човешките отношения отсъстват от производствената сцена на икономическия материализъм. Счетоводните сметки регистрират вещи и имущество, но не отчитат хора, чувства, идеи, ценности и добродетели.
Счетоводството отчита броя работници, но не и тяхното здравословно състояние или лоялността им към предприятието. То регистрира количеството и цената на парите, притежаваните сгради и машини, но не се интересува от морала на собствениците.
Духовните явления и ценности не се измерват с количествени или парични единици, с тях не могат да се извършват аритметични действия, не могат да бъдат изчислени и включени в капитала и така остават невидими и сякаш несъществуващи.
Печалбата се проявява когато счетоводните сметки регистрират увеличение на имуществото на предприятието. Затова икономическите материалисти считат, че печалбата е материална и я отъждествяват с това имущество.
Цел на икономическата дейност е печалбата, което за тях означава придобиване и увеличаване на имуществото на предприятието - пари, стоки, машини, имоти.
Материалното не възниква от нищото и не се унищожава, а само преминава от един вид в друг или от едно имущество в друго. От това следва, че печалбата за едни е загуба за други и икономиката е съставена от печелещи и губещи.
- - - - - - - -
През 1989 г. управляващите икономически материалисти решиха да преобразуват социалистическата система в капиталистическа като запазят политическата си власт и я трансформират в господство над създадената от тях капиталистическа икономика.
Капитализмът се нуждае от капиталисти и затова режисьорите на прехода имаха план как капиталистите да бъдат намерени или произведени.
Вярвайки, че печалбата е отнемане и че капиталист е този, който притежава стопанското имущество, знае как, може и не се свени да ограбва губещите, те предадоха по разнообразни законни и незаконни начини имотите и имуществата на предприятията на хора, определени по политическа целесъобразност за капиталисти, а на останалите отредиха ролята на губещи.
- - - - - - - -
Преди доста време, когато правех първи крачки и бизнеса и бях единствения си служител, много възрастен търговец, които опитваше да си върне национализиран някога магазин, ми каза кое е най-важно за да успееш в бизнеса:
- Момче, каза ми старият човек, най-важното е да си пазиш лице у чаршия...
По-късно разбрах какво е искал да каже - работи така, че да не се срамуваш или страхуваш да покажеш лицето си на улицата...
- - - - - - - -
Никой никого не може да назначи за предприемач и капиталист.
Способността и силата да откриваш решения там, където другите виждат проблеми, самостоятелно да взимаш и отстояваш решения, да конструираш и управляваш стопански организации, куражът да поемаш рискове и доверието на хората не се купуват, не се заемат и не подлежат на приватизация.
Предприемачите се раждат и развиват по естествен път - както музикантите, инженерите, спортистите. Хора с такива способности се срещат относително рядко и са част от ресурсите на едно общество - както олимпийските шампиони, въглищата, нефта, природата, климата и географското положение.
Разумните държавници се грижат да идентифицират, стимулират, развиват и помагат на предприемачите да произвеждат националното богатство.
Неразумните държави ги ценят единствено като източник на данъци и подкупи, стремят се да контролират и регулират дейността им, да изземат колкото може по-голяма част от тяхното богатство, с което унищожават и предприемачите и себе си.
- - - - - - - -
Човек не може да бъде назначен за хирург ако няма нужните качества, знания и умения.
Вместо хирург той ще стане убиец.
Назначените предприемачи не създават предприятия, нито могат да ги управляват. Те ги съсипват, убиват и продават не като живи предприятия, а като мъртво имущество.
Този, който назначава предприемачи, не създава капитализъм, а лични богатства.
Назначеният предприемач не е капиталист. Неговото богатство не е спечелено с полезна за обществото предприемаческа дейност, а откраднато от държавата и хората. Назначеният предприемач е и най-често продължава да бъде крадец.
- - - - - - - -
Крадците не притежават доверие.
Нито на обществото, нито на собствения си персонал.
Те сами не вярват в себе си и се нуждаят от доказателства за собственото си значение.
Затова харчат парите не за разумни инвестиции, а за свръхскъпи коли, дрехи, дворци, яхти и лъскава видимост, чрез които да изглеждат "истински".
За тях клиентът е плячка, а почтеността - участ на губещите. Предприемачеството е роля, която играят на светлината на прожекторите. Истинският им живот започва когато свалят маските...
- - - - - - - -
Крадецът има само един начин да продължи да “печели” - да продължи да краде.
Затова назначените капиталисти превръщат кражбата в бизнес и създават фирми и бизнес империи за организирано и професионално крадене.
Чрез корумпиране на чиновници и държавни поръчки. Присвояване на (евро-) фондове и източване на ДДС. Контрабанда. Монополни цени. Паркинги и паяци. Чадъри и бариери по плажовете. Безмитни магазини. Принудителни застраховки. Лихварство. Незаконно строителство и изсичане на горите. Пране на пари. Безброй други начини за ограбване на държавата и собствения народ.
- - - - - - - -
Ето защо "добре облечените бизнесмени" не смеят да покажат лицето си на улицата.
Те живеят в крепости, оградени с непристъпни стени, пътуват с бронирани джипове, общуват с хората чрез телевизиите си и вместо инженери и талантливи работници притежават шутове, корумпирани блюдолизци и армии от частни охранители.
- - - - - - - -
Замислен и осъществен по този начин от икономическите материалисти, преходът към капитализъм не създаде свободна просперираща пазарна икономика и благоденствие.
Създаде бедност, отчайваща духовна нищета и престъпен "бизнес", който се стреми да превземе държавата - не за да я управлява и развива в обществен интерес, а защото тя е главният обект и инструмент за продължаване на кражбата и защото ако не бъде подчинена, може да застраши интересите му и да накаже престъпленията.
- - - - - - - -
Всичко действително е разумно и всичко разумно е действително, казва Хегел.
Този уродлив "капитализъм" е неразумен и поради това не може да съществува дълго.
Когато престъпният бизнес ограбва държавата и хората, той реже клона на който седи.
Държавата се манипулира, източва, ограбва и блокира безпомощно от прогресираща бюрокрация, корупция, некадърност и неефективност.
Бизнесът изнемогва безпомощно пред международната конкуренция поради неплатежоспособност на вътрешния пазар и неконкурентноспособност на външния, липса на държавна подкрепа, добри закони, на квалифициран и почтен персонал.
Обществената среда се влошава, производителността на труда пада, народът се съсипва, опростява и става лесна плячка за демагози, манипулатори и диктатори.
Значителна и все по-голяма част от "печалбата" се "инвестира" за контрол над партиите и политическата система, за печелене на избори и все по-малка и краткосрочна е ползата от тази "политическа инвестиция".
Съдебната система не работи, правосъдие няма, полицията е разпасана, некадърна и корумпирана. Всеки се спасява и грижи сам за себе си. Предстои война на всеки против всеки и охранителният бизнес става най-развитата индустрия в държавата.
Вместо за инвестиции печалбите се харчат за издръжка на частни армии от мутри, без които дните на всеки едър бизнес или бизнесмен са преброени. Впрочем с тях също.
Да си назначен за “предприемач” в такава среда е несигурно, опасно и скъпо. Когато такъв "бизнес" е норма, останалите също те грабят и колкото повече имаш, толкова по трудно става да го пазиш. Колкото повече крадеш, толкова повече те крадат.
Няма пътища, няма мостове, няма болници, полиция, правосъдие, инфраструктура, екология. Боклукът стои по улиците, летните дъждове карат язовирите да преливат и превръщат улиците в дерета, обществото се разпада и гневни тълпи превземат магистрали, площади и кръстовища, тресат държавата и карат органите мъчително да пресмятат кой да бъде арестуван и съден за да се намали напрежението.
Попадналите на мушката вероятно се откупуват много скъпо ...
Накрая идват нови избори, прокурор или по-силен разбойник и ти отнемат всичко.
Или безпомощно наблюдаваш как настъпва друго общество - по-човешки и морално организирано, което постепенно превзема контрола върху държавата и икономиката и те измества от пазара защото е по-силно, по-умно и по-ефективно.
Ако не се подчиниш те праща в затвора, ако се бориш - в Хага или Гунтанамо.
Или те застрелват в луксозния джип.
На улицата.
| 
