Що е патриотизъм днес?

Повод да напиша тези редове е поредните прояви на байганьовщина, които ни заливат в тези дни. След като мнозина направиха аналогии на ставащото през последните дни с 97-ма, веднага се появиха изповеди отвътре, представящи го чрез обяснения от психологията на тълпата.

Скука било, фън имало на протестите-97. Така е, разбира се. Вероятно, същото щяха да пишат десет години по-късно  и участниците във Френските революции, ако имаше нет. Поне никой не отрича - четете класиците, че го е имало и това. И през най-големите трагедии го е имало, когато в масовите мероприятия са участвали млади хора. Имало е романтика, любови, купон - и мотивите - скука, самота - все елементи на масовата фрустрация.

Пиянката Дибенко е разгонил учредителното събрание, като преди това водените от него матроси са усмъртили няколко хиляди от десетките хиляди протестиращи студенти в Петроград. Здраво почерпен с водка, нахлул на събранието и го разгонил с думите:

Караул устал, разойдитесь!

Така е започнала ерата на болшевишка Русия. А преди това никой не си е турял наум ленинската партия. За Дибенко това е бил купон. После обаче за десетилетия на никого не му е било весело.

Ако си припомним великият Георги Марков, когато описва мотивите, с които българските антифашисти обясняват дейността си, за която са умирали или са били измъчвани в подземията на тогавашната ДС. ”Бях много самотен”, казва Никола Марков.

Ако си припомним впечатленията на чужденците за нас, които прочетох нейде, че българите имаме ум, но не сме умни, иначе нямаше да говорим едно и също, когато трябва просто да сме част от племето, че яко бъркаме емоционалното вербализиране с умното осмисляне и сме неуравновесени хора, хора на флуктуиращите емоции, харесващи ураджиите, а не рационалното мислене,

ще ни се стъжни хептен

Е, как, тогава, да не се замислим върху въпроса какво струва днес да си българин, иска ли се кураж да отстояваш гражданското си съзнание, когато е много по лесно, по-тарикатско и доходно да си хванеш партакешите и да се заселиш отвъд Драгоман, или да се правиш на тарикат-скептик и циник. Доста познато ни от соца аутсайдерство.

Днес политическите и медийните гурута ни убеждават, че именно това е правилния избор - да си тук, да не си избягал.

Е, как, когато за огромното болшинство, готовността да си помръднеш задника заради отстояване на граждански и демократични ценности, непременно е вързано я с тъмна корист, или с купон.

Какво е тогава сега патриотизъм - я ми кажи, драги Карбовски, дето си се закахърил за унуците на каката от Казанлък, която останала в Испания?

Но нека да уточним параметрите на народната любов - дали това е плюскане на национални манджи,или вино и ракия - ми то тогава много от нас сменят всеки ден националната си принадлежност, като консумират пица, уиски, водка и слушат чужда музика.

Патриотизмът е това, което даваш на другите, на племето, а не това което искаш да вземеш!  Да даваш, не означава да се минаваш, както си мислят някои родени в собствената си земя метеки. Да даваш означава да получаваш повече отколкото си дал. Давайте, и ще ви се даде!, писа моят познат–емигрант в Париж Сашо Градинаров. Забележете - емигрант!

Да даваш означава също да реагираш на несправедливосттта, когато идва от страната на силния - държавата. А да се научиш да реагираш е пътят към гражданското общество. Правото да реагираш по правилата на социалната договореност е неотменно в демократичните общества. Дори албанците реагират, когато ги излъже държавата, а доскоро бяха синоним за западнала нация.  Така че, спокойно, няма да ни приберат в районнното, няма дори да ни удрят сто тояги на голо, ако защитаваме общите ни права, когато са нарушени  – е , с тук-там някое изключение де, докато ни управляват тия - старите.

Иде реч за договора между нас и властта, който е парафиран с нашият глас на изборите. Вие ни обещахте нещо, не дадохте нищо. Протестът е оръжието на гражданина, слабия, срещу някаква несправедливост на властта, на силния и важен фундамент от гражданското общество. Към тях обаче има масова солидарност в чужбина и много рядко  у нас

Ма, как така ще демонстрираме! Какво? Пак някой иска пари от нашите, общите. Някой ще изкяри - сичко е келепир. Ей, не може да няма келепир в тая работа, ей. Само ни използват...
Спасяването на  общия дух е трудно, когато сме просмукани от скепсис и ганьовщина...

Така ще си останем тъпо племе и всеки ще ни гази...И ще викаме, че политиката, като общо дело, е корумпирана, защото е  далавера, в която ние не участваме ...

Ама то, ква далавера е нещо, в което мнозинството участва?