Струва ли си да се гласува за такива хора?

Предизборната кампания за пореден път доказа, че с политика в България се занимават съмнителни хора със съмнителна слава, използвайки съмнителни методи

Диян Божидаров
Segabg.com

Има хиляди теории защо трябва да се гласува. Както и една, защо не трябва. Тя гласи, че ако от изборите зависеше нещо, щяха да ги забранят. За пореден път изминалият месец ни показа колко верен е този уж младежки наивизъм.

Че нищо няма да се промени и след настоящия вот - въпреки многото хора, които ще бъдат овластени на много места - стана ясно от предизборната кампания. Тя е на привършване, време е да й теглим чертата.

Под нея обаче няма нищо, освен две слепени нули - едната е за хората, които ще я калкулират веднага след като пуснат бюлетина; другата е за политическия елит, който отново показа, че е слаб в политиката.

Нищо ново не видяхме преди изборите, за да очакваме, че след тях старото ще ни подмине.

Акцентът на кампанията бяха взаимоотношенията между Бриго Аспарухов и Бойко Борисов, кой знае защо оприличени на дуел между генерали, засегнати на чест. Дуел всъщност нямаше, нямаше и чест. Имаше шантаж между хора, които отдавна са

погазили достойнството на пагона

(може би още от 2001 г., когато са се препоръчвали пред царя). Малкият проблем е кой от двамата лъже за срещата между тях. Големият е, че Борисов двадесет или повече дни (в зависимост от различните му интерпретации) е мълчал за посещението на Аспарухов при него, а пък бившият разузнавач, след като има документи срещу кмета, не ги оповести, а само ги размаха по телевизията. Ако е имало среща, значи е постигната задкулисна договорка да се пази в тайна, нарушена от Борисов (не е ясно защо, но не и важно).

Ако пък Аспарухов е прав и има факти за тъмното минало и настояще на Борисов, то негов дълг, не само като разузнавач, но и като гражданин, е да ги осветли. Или пък е скалъпил компромат? Общото в поведението и на двамата е, че разчистват сметки помежду си в ущърб на обществения интерес.
Нещо подобно видяхме и преди евровота. Епопеята между вече позабравените Румен Овчаров, Ангел Александров и техните производни показа, че

елитът знае за себе си много неща,

но използва информацията не за да търси истина и справедливост, а като оръжие за отстрел из собствените си ловни територии. И тогава имаше недомлъвки, подмятания, папки по медиите, леки пощипвания по мръсното бельо..., но само дотолкова, колкото да стане ясно, че истината, изнасяна на час по лъжичка, служи само за шантаж. В този смисъл настоящата кампания е продължение на кампанията от евровота - същият стил, похвати, "методи на убеждаване".... Е, в сравнение с кампании от по-ранните години на прехода не може да се отрече, че ченгесаро-мутренския подход търпи "еволюция" - компроматите вече не стават публично достояние (книжката на Софиянски, докладът срещу Бонев), а само се размахват.

А някак си между другото, шефката на "Евромоделс" Патриция Кирилова, която яростно отричаше нещо общо между агенцията й и "Булгартабак", стана кандидат за районен кмет в София на ДПС. Която пък има много общо... с "Булгартабак". Тази много "изненадваща" номинация показа, че на елитът въобще не му пука да осветли странните си връзки и зависимости.
По време на цялата кампания

съмнителни хора правеха съмнителни неща -

Милен Велчев, който така и не понесе поне морална присъда за оная снимка, с онези хора, на онази яхта, реди листите на НДСВ; приятелите му от "Новото време" твърдят, че са срещу статуквото, въпреки че то ги роди, то ги и направи министри преди време; бившият уличен екшън герой Слави Бинев е превзел "Атака", вдъхновен вероятно от бляскавата публична кариера на друг един такъв герой - Бойко Борисов; "новият политик" Пламен Юруков тръгна да пренаписва историята, само и само да "пречисти" кандидата си Мартин Заимов; във Варна "упованието на десните" е "генералът за една нощ" Димо Гяуров; в Царево, на БСП, е синът на Странджа Петко Арнаудов. Е, за кого си струва да се гласува? За "гражданското общество", представено от бизнеспартиите, което масово купува гласове?

Не, не си струва. Всеки глас в урната ще е глас в пустиня, който ще възпроизведе целия този елит. Ако не се гласува, пак ще го възпроизведе. Но поне ще е без съучастието на бюлетините.

От тук нататък има две теории за бъдещето на елита. Първата е оптимистична: лека-полека учители, миньори и фризьори да се самоорганизират, да отхвърлят казионните си лидери и да търсят все по-самостоятелно политическо представителство. Втората е ченгета, мутри, митничари и генерали, използвайки пари и информация, тайно и полека да се интегрират в новото представителство. Втората теория не е толкова оптимистична, но пък съвсем реална - зелените партии вече се напълниха с такива хора.