Продължилите близо две седмици протести в главния град Янгуун бяха потушени след като полицията и военните тръгнаха срещу демонстрантите

Австралия налага санкции срещу военната хунта в Мианмар

Австралия обяви, че ще наложи финансови санкции срещу управляващата военна хунта в Мианмар и техните семейства. Тази мярка е по повод кървавото потушаване на продемократичните демонстрации в страната през изминалия месец.

Австралийският външен министър Александър Даунър обяви, че санкциите ще бъдат наложени на 418 лица, сред които е и главнокомандващият военната хунта в Мианмар (бивша Бирма) генерал Тан Шве, съобщава Ройтерс.

“Австралия многократно призоваваше режима в Мианмар да работи за демократични реформи и национално помирение, както и да предостави на своите граждани международните права на човека”, заяви Даунър в свое изявление. “Заедно с ограниченията за издаване на визи и забраната за износ на оръжия, новите мерки са предназначени да засилят допълнително натиска срещу режима и неговите поддръжници”, допълни Даунър.

На 16 октомври Япония също реши да съкрати финансовата си помощ за Мианмар в знак на протест срещу кървавото потушаване на продемократичните протести в края на септември, при което бе убит японски журналист. Японският външен министър Масахико Комура обяви на правителствено заседание, че Токио е решил да анулира проект на стойност 552 милиона йени (3.4 милиона евро) за изграждане на център за подготовка на квалифицирани кадри в Мианмар.

Министърът посочи още, че в същото време Япония ще продължи да оказва на страната хуманитарна помощ, включително за провеждане на ваксинация срещу полиомиелит. Япония е един от водещите дарители за Бирма.

По-рано властта в Бирма се извини на Япония за смъртта на 50-годишния журналист Кенджи Нагаи. На среща с японския си колега Масахико Комура в централата на ООН в Ню Йорк министърът на външните работи на Бирма Нян Вин изрази дълбоко съжаление за убийството на журналиста.

Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), в която членува Мианмар, обаче заяви, че няма да подкрепи никакви санкции срещу страната.

Защо монасите излязоха на протест?

Будистките монаси застанаха в защита на демократичните права на гражданите на Бирма. Те са начело на протестите, за да предпазят гражданите от директни полицейски репресии. Военните обаче обявиха, че няма да се поколебаят да упражнят сила срещу демонстрантите, защото начело на шествията стоят монаси.

Будитските монаси имат позиция в защита на гражданските свободи и отхвърлят всякакви форми на насилие, включително и ограничаването на гражданските свободи. Агенциите цитират монаси, според които „Хората не одобряват правителството на военните и затова той трябва да сдаде властта”.

Будистките монаси носеха плакати на бореца за независимост на Бирма Аунг Сан, баща на лидера на опозицията г-жа Юунг Сан Суу Куй. Тя оглавява "Национална лига за демокрация", основната опозиционна партия на военния режим.

Военният режим предупреди монасите да не участват в протестните шествия. Продължилите близо две седмици протести в главния град Янгуун бяха потушени след като полицията и военните тръгнаха срещу демонстрантите. Антивоенните протести бяха насилствено потушени, вследствие на което бяха задържани политически затворници.

Сведенията за броя на жертвите при потушаването на протестите в Мианмар остават противоречиви. Докато хунтата твърди, че са загинали 10 души, дисидентски групи съобщават за до 200 убити и 6000 задържани. Те твърдят и че много от политическите затворници са измъчвани до смърт по време на разпитите. Военната хунта обаче отрича използването на каквото и да е насилие срещу задържаните и твърди, че повечето от тях са вече освободени.

По-късно Съветът за сигурност на ООН прие декларация, в която се осъждат военните репресии на хунтата в Мианма. В нея се отправя призив за освобождаване на политическите затворници. Приемането на декларацията, чието съдържание беше проектирано първоначално от САЩ, Великобритания и Франция, стана факт след като Китай оттегли своите възражения срещу нея.

Военната хунта управлява Бирма от 1988 г., когато сваля законното правителство на страната. В тогавашната съпротива срещу военните загиват 3000 души.