Калта под ноктите на НРБ

Александър Андреев, „Дойче веле”

за „Дневник”

"Не вярвам, че българската Държавна сигурност наистина е разпусната." Това го казва не някой западен перко, а един от големите специалисти по темата в Германия. С Хелмут Мюлер-Енбергс бяхме партньори в дискусия за досиетата, която се проведе преди седмица в Берлин.

В службата за архивите на ЩАЗИ, където работи вече над 15 години, Енбергс има славата не само на отличен професионалист, но и на човек със собствено мнение. Не случайно книгите му се гледат под лупа, преди да излязат, а публичните му изяви понякога предизвикват раздразнение у политиците. Положително и в България много хора ще подскочат като опарени от една измежду тезите му: репресивният апарат на комунистическата ДС само е сменил табелките на вратите, иначе повечето неща навярно са постарому. Енбергс знае какво говори. Не само от опита си в Германия, но и от служебното си посещение в архива на МВР в София. Със стария манталитет, със старите кадри и със съветската методика не се правят съвременни тайни служби, убеден е той. А начинът на мислене и организацията на работата не се променят от днес за утре независимо от добрите намерения на политиката.

Специалисти като Енбергс (а те изобщо не са много) могат да направят безценна услуга на едва кретащата дискусия за досиетата в България. Защото от тяхната камбанария се виждат факти и тенденции, които иначе потъват някъде под баласта на политизираните аргументи и остават без внимание във всекидневните дуели с папки, водещи се из София. Апропо, София. Хелмут Мюлер-Енбергс от опит знае, че голяма част от срамните тайни на някогашната ДС все още се крият из архивите на МВР в провинцията. Прочистеното в София положително е оставило следи другаде, убеден е той. А и най-старателното прочистване не успява да изличи препратките в други архивни единици, по които може да се реконструират унищожени досиета, припомня той пак въз основа на опита си в берлинската служба.

А дали изобщо е необходимо това ровичкане из архивите? И кой все още се интересува от калта под ноктите на така наречения социализъм? Да, необходимо е, смята не само Енбергс, защото няма по-безмилостна вярна хроника на едно несвободно общество от тази, която са фиксирали в доносите и докладите си десетките хиляди човекоподобия, натоварени с черната работа по крепежа на въпросното общество. Този поглед в "народната душа" е най-болезнен, защото стига най-дълбоко. Разбира се, не бива да забравяме и кукловодите.

Според германския специалист престъпленията на ДС не могат да се осмислят и оценят по обективен начин, ако не се гледат в контекста на цялостната тогавашна политика. И най-вече - ако не се разбират като изпълнение на пряка поръчка, дадена от БКП и от Москва. А българската битка с архивите все още просто чегърта по повърхността. Особено преди избори като тези в неделя, на които фракцията на ДС отново ще се яви в респектиращ състав.