Трафикът на хора е един айсберг

Каналите са насочени към богатите страни в Западна Европа, в които има търсене и легализирана проституция
Антоанета Василева*

Наскоро в България се проведе десетдневната инициатива “Трафик на хора: време за действие". Инициативата е насочена към подобряване на разбирането на проблемите, свързани с трафика и мерките, които трябва да се предприемат за неговото противодействие. Тя е насочена и към необходимостта от прилагане на практически мерки на национално, европейско и международно равнище за превенция и борба с трафика на хора и защита на жертвите на трафик.

Важен елемент е и насърчаване на сътрудничеството между публичните институции и гражданското общество, включително чрез оценка на качеството на резултатите и прилаганите мерки.

Част от тази инициатива бе и отбелязването за първи път на Европейски ден за борба с трафика на хора. Сам по себе си този ден представлява важен елемент от дългосрочния ангажимент на Европейската комисия за превенция и борба с трафика на хора. Отбелязването му цели повишаване на чувствителността на обществото към един феномен, водещ до сериозно нарушаване на основните права на човека. Затова целта на инициативата, която бе подета от вицепрезидента на Европейската комисия Франко Фратини е отбелязването на Европейски ден за борба с трафика на хора да стане ежегодно. Което е много добра идея, тъй като трафикът на хора е един сериозен трансграничен проблем. И за съжаление, въпреки многогодишните ни усилия, не можем да се похвалим, че той е овладян.

Освен превенцията на трафика, в момента във фокуса на Европейския съюз е и закрилата на жертвите и тяхната идентификация. Много често жертви на трафик биват задържани първо като извършители на престъпления в съответната страна, като нелегален престой, просия, кражби, проституция и др.

Обикновено жертвите са без документи за самоличност или с нелегални документи, или пък са малолетни, или непълнолетни. Те попадат под съответните наказателни действия на държавата, докато стане ясно, че всъщност са жертви. Трафикантите използват именно този страх на жертвите да не бъдат хванати, за да ги държат в ситуация на подчинение.

Ако някоя жертва обаче отиде първо в българското консулство, то подходът ще е съвсем различен. Въпреки, че тепърва предстои да видим ролята на България като член на Европейския съюз. Много ми се иска да станем страната, която дава добър пример по отношение на борбата с трафика на хора. Всички други страни около нас - Сърбия, Македония, Албания, Косово, Черна Гора - са страни, в които проблемът е доста сериозен.

По своята същност трафикът на хора съдържа в себе си експлоатация - най-често трудова или сексуална, но също и с цел продажба на органи, или с цел джебчийство и просия, което също е вид трудова експлоатация.

Много неща се случват на едно момиче или жена - жертва на сексуална експлоатация - отнемат й се документите, подложена е на серия от изнасилвания и побои, за да й бъде смачкана волята да се съпротивлява.

В този процес на пречупване има и серия от гладни дни, лишаване от основни нужди, като хигиена, комуникация с други хора. Движението на момичетата е силно ограничено и строго контролирано, а хигиената, която им се позволява да поддържат е на много ниско ниво, което допълнително ги смачква. А ако случайно имат неблагоразумието да се противопоставят, когато са с клиент следват серия от изнасилвания, понякога групови и побой. Така по всякакъв възможен начин се унищожава човешкото им достойнство и вярата във възможното им избавление. В резултат на това има момичета, които биват експлоатирани с години.

Понякога тази експлоатация започва още в България и след като сутеньорът създаде зависимост между себе си и жертвата, момичето бива изпращано в чужбина. Следващият етап е да му се вмени отговорността за други момичета и то на свой ред да ги манипулира и контролира като доверен човек на трафиканта.

От друга страна, през последните години се забелязва увеличаване на цифрите относно трафика на деца, които биват експлоатирани на улицата. Те крадат и просят, водени от страха, че ако не се върнат с поръчаната сума пари, няма да ядат и ще бъдат пребити от бой. Жертви на сводничество и отвличане за разврат през 2006 г. са станали 42 малолетни и непълнолетни, което е съществено увеличение спрямо предходната година - 33 деца.

Координационният механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца работи от ноември 2005 година. Унифицирането на практиките и стандартите за работа по случаите на непридружените деца, както и сътрудничеството и своевременното сигнализиране, доведоха до рязко увеличаване на броя на реферираните случаи. За 2006 година Държавната агенция за закрила на детето е работила по 170 случая на деца, пребиваващи в чужбина без придружител, за пример за периода 2003-2005 година случаите се 60.

Страните, в които най-често пребивават децата са Италия, Австрия, Германия, Испания, Гърция; следват Франция, Холандия, Белгия, Полша, Чехия, Великобритания, а през втората половина на годината има регистрирани случаи в Турция и Швеция. Има информация за увеличен брой трафикирани деца във Великобритания и Гърция, с цел просия и джебчийство.

В случая рязкото покачване на броя на реферираните случаи не показва, че повече деца са станали жертва на трафик, а по-скоро означава, че сме помогнали на повече деца. Всъщност 2006-а е годината с най-голям брой обгрижени досега деца, което показва, че е подобрена координацията при прилагане на мултидисциплинарния подход.

Според мен статистиката за трафик на хора е един айсберг - виждаме само това, което е на върха, а най-вероятно около нас има още много хора, които са експлоатирани. Без може би дори самите те да го осъзнават.

Има момичета, които се опитват да се справят психологически с травмата от насилията като си вменяват, или им се вменява, че "са си заслужили, това което им се случва" или си внушават, че "го правят по своя воля". Но това са само защитни механизми. Има случаи, когато хора си признават пред себе си, че са жертви едва след години терапия!

Най-рисковите за трафик на хора райони в страната по принцип са пограничните. Много сериозни проблеми има в Пазарджик, Сливен, Бургас - село Каменово, Бургаска област, стана печално известно с разкрития канал за трафик на бебета. В Добрич и въобще в Добричка област и Варна ситуацията въобще не е обнадеждаваща. В Русе ситуацията е малко по-овладяна, защото там се работи отдавна, а и границата с Румъния все пак е вътрешна.

По-големите опасности са на външните ни граници и на тази с Гърция, защото винаги е имало сериозен поток от хора, които са я пресичали. Сега, когато тя се преминава само с лична карта, рискът да бъде преведена през нея жертва дори нараства. По последни данни през гръцка територия се трафикират най-много деца, с цел джебчийство. И затова усилията на нашите и гръцките служби са насочени към по-тясна координация на дейността им.

От друга страна, България винаги е била държава на произход на жертвите и на транзит. Но напоследък расте страха ни да не се превърнем и в дестинация за трафик на хора.

Страната ни има освен много туристически обекти и много красиви жени, които привличат и туристи търсещи по-специфични услуги. Затова ние следва да сме напълно наясно, че очертаващата се тенденция на търсене на сексуални услуги просто не може да бъде избегната. И трябва да работим в насока ползващите тези услуги да бъдат информирани, че сред момичетата, които те използват има и такива, които не го правят го по своя воля.
Към кои държави е потокът на хора от България?

Най-вече към тези от Западна Европа. По принцип, това са богати туристически страни, в които има търсене и имат съответните правни рамки за легализирана проституция.

Трафикантите са добре запознати с тези рамки и разпростират дейността си там, където е по-лесно за тях. Това са хора със своеобразно бизнес мислене и разглеждат незаконната си дейност именно като бизнес - има търсене, има и предлагане.

Интересно е как трафикантите са си разпределили територията на стария континент. Забелязват се следните тенденции - от района на Пазарджик се трафикират жени и деца към Германия, Австрия и Франция. От Североизточна България (Варна, Добрич, Силистра, Шумен) трафикът е към Полша и северните страни. От Сливен и региона - към Холандия и Белгия, а от Северозападна България (Враца, Монтана, Видин) и Благоевград и Кюстендил - към Италия. Други страни, в които има сведения за български жертви на трафик са Испания, Гърция, Великобритания и Швеция.

Националната кампания “Трафик на хора: време за действие" е първата проведена от Националната комисия за борба с трафика на хора. Но подходът на комисията няма да е кампаниен, а последователен, защото, за да бъде успешна и да дава устойчив резултат, превенцията трябва да бъде един непрекъснат процес. Сам по себе си той изисква различни подходи, чрез които хората да могат да бъдат непрекъснато информирани.

* Антоанета Василева е секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.