Арменските кланета бяха първият геноцид на ХХ в.

Трагедията е призната и заклеймена от над 20 държави

Валерий Зайцев

Тези дни се очаква българският парламент да обсъди за пореден път и евентуално да приеме декларация за осъждане на арменския геноцид. Този акт, който многократно бе отлаган поради натиска на Анкара и ДПС, би бил в съзвучие с настроенията сред европейската и световната общественост за изобличаване на престъпленията срещу човечеството.

В Османската империя насилието срещу немюсюлманите никога не е било рядко явление.

След създаването на националните държави на сърби, гърци и българи през ХІХ век в Истанбул си намират нов враг, когото да могат да обвиняват за несгодите си. Арменците са подлагани на преследвания и по-рано, но с най-голяма жестокост се отличават кланета в края на ХІХ и началото на ХХ век. Едно от първите известия в тогавашната преса вдъхновява българския поет Пейо Яворов да напише стихотворението "Арменци". То е написано по повод на първото голямо арменско клане през 1894-95 г. Десетилетие и половина по-късно има още един голям погром срещу арменското население. През 1909 г. са нападнати арменските общини в днешна Сирия, тогава в рамките на Османската империя.
Избухването на Първата световна война (1914 - 1918 г.) разпалва отново антихристиянските настроения в тогава най-голямата мюсюлманска държава.

Повод за настроенията срещу арменците стават успехите на руските войски

които завладяват Южен Кавказ, посрещани с хляб и сол от местното население. Управляващите в Истанбул младотурци виждат в това възможността за окончателно разрешаване на "арменския въпрос". На 24 април 1915 г. е дадена тайна заповед за ликвидиране на арменското население в по-голямата част от територията на Османската империя. Замисълът на младотурците е да направят от многонационалната империя еднонационална държава.
От районите с компактно арменско население в Източен Анадол насилствено са изселени близо 1,5 млн. души. Те са пратени под въоръжен конвой на убийствен преход през безводни местности до Сирия. Десетки хиляди жени, деца и старци не издържат на изпитанието. Същевременно от затворите са освободени много престъпници, изповядащи исляма, които убиват над 1 млн. арменци. Тогавашният министър-председател на Османската империя Талаат бей през лятото на 1915 г. заявява пред германски военни, че арменският въпрос е решен.

Шокиращи снимки, направени от германски войник

в източната част на Анадола, стават достояние на общественността по света. Противниците на Османската империя, Германия и Австро-Унгария във войната подемат остра кампания срещу избиването на арменците. Франция, Великобритания и Русия през 1915 г. осъждат погромите. Първата страна, която реагира с конкретни действия е Русия. Лично руският император Николай ІІ се заема с организация на хуманитарна акция. Той заповядва границите между Русия и Османската империя да бъдат отворени за бежанци. Вследствие на тези действия е спасена около една пета от арменското население в империята.
Арменският геноцид е признат още по време на Първата световна война от САЩ на два пъти - през 1916 г. и 1919 г. Дипломатическите демарши обаче не могат да спрат насилието.
Преследванията срещу арменците продължават до края на военните действия през 1918 г. И понеже насилието поражда насилие, арменски бойни групи убиват голяма част от бившите управляващи в Османската империя. При влизането на гръцката армия в гр. Смирна (днешен Измир) през 1920 г.

в кланетата срещу мюсюлманите участват и много арменци

Победената Османска империя през 1919 г. подписва мирен договор, който предвижда и създаването на арменска държава. Но победата на Мустафа Кемал Ататюрк в национално-освободителната война (1919-23 г.) попарва надеждите на арменците да заживеят в собствена свободна родина. Новата власт в новосъздадената държава Турция се насочва срещу християните. Арменците започват да се изселват от домовете си, изплашени от новата вълна на насилие, и се заселват масово в страните на Западна Европа и Америка. Най-известните културни дейци от арменски произход днес са френският певец Шарл Азнавур и американската поплегенда и актриса Шер.
Първата държава, която излиза с официално признание на арменския геноцид, е Уругвай през 1965 г. (по повод на 50-годишнината от трагедията). Последват няколко декларации на Международния съд към ООН. През 1987 г. подобни документи са приети от Европейския парламент. По-късно Швеция, Финландия, Италия, Германия, Белгия, Холандия, Швейцария, Руската федерация, Полша, Литва, Гърция, Кипър, Словакия, Аржентина, Венецуела, Чили, Канада и Ватикана официално признават и осъждат арменския геноцид. Подобни декларации приемат и парламентите на Уелс и Страната на баските в Испания. В няколко страни от ЕС отричането на арменския геноцид е престъпление, съпоставимо с отричане на Холокоста. Между тези две трагедии има и друга връзка - когато нацистка Германия е планирала избиването на евреите, Хитлер е успокоил колебаещите се с думите:

"В края на краищата, кой си спомня за кланетата над арменците?"

Вашингтон също заема твърда позиция спрямо арменския геноцид. От края на 70-те години президентите на САЩ се обръщат на 24 април към арменската общност в страната, за да почетат паметта на жертвите. Комитетът по външна политика на Камарата на представителите на САЩ прие на 10 октомври т.г. декларация, с която признава арменския геноцид. Това предизвика острата реакция на Турция, която е един от най-силните подръжници на политиката на Белия дом.
Признаването на арменския геноцид от страна на Анкара е едно от условията за присъединяване на Турция към ЕС. Съвременна Турция обаче нарича събитията от 1915 г. "депортация с цел осигуряване на безопасността на арменците" и отрича да е съпричастна към антиарменските погроми, защото страната официално се е отрекла от Османската империя. От турското правителство наричат декларациите "обръщане на историята" и по данни на в. "Канзас Сити" дава около 300 хил. долара за лобиране срещу проекта.
Насилието срещу малкото останали арменци в страната продължава. В началото на т. г. в Истанбул бе убит известният турски журналист от арменски произход Хрант Динк. Както се оказа впоследствие извършителят на престъплението е 17-годишен младеж, привърженик на крайните турски националисти. По-късно група турски гастарбайтери нападнаха арменско кафене в Брюксел.