Строители на съвременна България - Живот три звезди

Атанас Малеев

България се превърна в тризвездна дестинация за евтин туризъм. Онзи с лентичките на китките на веселите бледолики европейци. Те идват унас всяко лято защото две седмици ол-инклузив (с все пътя) им излиза по-евтино, отколкото да си стоят в Германият и да ядат картофи и кисело зеле. И за да могат да си прекарват все повече западноевропейски водопроводчици, стругари и шофьори от градския транспорт почивката у нас, НИЕ, българите, плащаме висока цена – превръщаме систематично прекрасната си природа в бетонирани площадки и леглови крепости.

Защо се получава така? Това се пита всеки от нас. Ами отговорът е простичък – държавна стратегия за развитието на туризъма по черноморието липсва.
Председателят на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова набеляза като цел четирисезонния туризъм. В интервю за австрийскто национално радио O1, тя заяви че стремежът е да се изградят спа – и уелнес центрове в Централна България, които да привличат чуждестранни клиенти през цялата година. Но май никой не мисли колко хора в този район говорят английски и колко точно от тях са обучен професионален персонал - масажисти, рехабилитатори и прочее.

Да изкопаеш басейн и да го напълниш с вода (дори да е минерална) и да назначиш безработните си племенници не означава, че разполагаш със спа-център... За инфраструктура въобще да не говорим.

А Южното черноморие? Там се строят основно апартаменти за чужденци и тризвездни хотели, предназначени за масов туризъм. На боруна между Созопол и Каваци в момента зеят огоромни изкопи, като рани в природата, които са основа на някой хотел в нео-сталинистки стил, който ще побира 1500 швабен. Но тези швабен трябва да могат да си проснат пешкира нейде – нали затова са тук. А когато имаме 40 НДК-та с по 1500 легла на един борун получаваме 60 000 швабен. И какво правим? Не, не – плажове не се строят; нито можеш да си изкопаеш море. Да не говорим, че на въпросният борун и на много други нямаш достъп до плажната ивица, която е източната ни държавна граница! Private property! Но...гражданите мълчат, общините които дават разрешенията за строеж също, държавата мълчи, а собствениците на имотите си щракат с пръсти.

През последните 15 години в България е построено повече отколкото през предишните 1300 години, заяви Тома Белев от Асоциацията на парковете. Това носи печалби за строителния сектор, най-често фирми със седалище в някоя офшорна зона. Реститутът продава земята си на инвеститор или строи сам нещо и го продава на англичанина. После взема парите и си купува скъпа кола, но вече няма земя, а малко по-късно няма и пари....и се чуди къде да си завре пръста.

Защитените територии у нас са около 5%. За сравнение, средно в европейските държави (включително териториалната част на Русия) са 17%.

Спрете това безумие с нужните закони, господа държавници! Влезнахме в НАТО, влезнахме и в ЕС. Браво! Хайде сега малко да се обърнем навътре! Какво се случва със Закона за Черноморието, а с Натура 2000? Ако се налага, изкупете на пазарни цени тези райски кътчета. Не оставяйте всеки собственик на нива в Странджа да я превърне в строителна площадка. Отчуждете тази земя и компенсирайте собствениците с повече земя другаде.

Да - българинът е чувствителен, когато държавата реши да му се намеси в личните дела. Разбираемо е - прекалено дълго живяхме в тоталитаризъм. Но когато държавата абдикира напълно от отговорност получаваме строителство без капка мозък, строителство по НАШАТА граница, по НАШЕТО море, в НАШАТА природа!
Защо българите ходят на почивка в Гърция и Турция? Ние нямаме ли си природа? Имаме си, но вече се нарича другояче – тризвезден рай за шваби.