Аполитично - крокодилите тук, Дънди го няма

Веселина Седларска

Крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен. Не, не, не, крокодилът е по-зелен, отколкото дълъг... Ако двама души си говорят по този начин и не го правят от чувство за хумор, то и пред двамата се е ширнала здравна пътека, реимбурсирана от НЗОК и отвеждаща в в най-близкия психодиспансер.
По този начин обаче си говорят лидерите на политически партии и шефовете на предизборни щабове всяка вечер след всички избори и пред тях се ширят я магистрали към парламента, я магистрали към правителството, я магистрала "Тракия".

Точно така си говорят: Ние победихме, защото имаме най-много общински съветници в страната. Имате, ама в Полски Тръмбеш победихме ние, защото завзехме големите градове. Не, не, не, победата е наша, защото имаме най-много кметове.

Мястото обаче, където всички са победители, не е България, а само една малка част от България - община Своге. Просто защото там кметът е подкрепен от всички партии и няма как с избирането му всички да не са победители. В национален мащаб може само да се спори дали изборите са по-дълги или по-зелени.

И се спори. Кой знае защо тези спорове се приемат сериозно, а не като медицински симптоми. Една партия събра не от девет, ами от девет пъти по девет дола вода, за да докаже, че била на - запомнете тази красна българска дума! - лидиращи позиции. Хм, компютърът не знае думичката "лидиращ", подчерта ми я с червена вълничка. То и аз не я знаех до вечерните конференции след изборите в неделя. Обаче я научих, когато партиен лидер обяви, че кандидатите на неговата партия са на лидиращи позиции. Проявявам разбиране впрочем, някак не върви, като си я оплескал толкова много, да кажеш, че си на водещи позиции. "Лидиращи" позиции все някак е по-прилично да ти се превърти в устата, когато си наясно, че въобще не лидираш. Ако кажеш на чист и прост български език, че си на водещи позиции, когато на всички е ясно, че не водиш, е още по-смешно. (Същият лидер на партия впрочем подари на същата пресконференция на българската лексика още една хубава дума: реализуеми. Ако някой учител по български език и литература работи, може ли да уточни дали всъщност думата не трябва да е "реализируеми" - т.е. още по-хубава и по-лесна за произнасяне.)

Учителите и правителството също изкараха повече от месец в спорове дали крокодилът е по-дълъг, отколкото зелен. Или е по-зелен, отколкото дълъг. Даже в един момент постигнаха съгласие по въпроса. След като учителите настояваха за увеличение на заплатите в проценти, а правителството говореше в абсолютни цифри, в някакъв момент на всички им се стори, че крокодилът е толкова зелен, колкото и дълъг, и си стиснаха ръцете. После обаче се разбра, че едните са мерили дължината, а другите цветността. Точно както в нощта след изборите едни измерваха победата в мерна единица "общински съветници", други - в бройки кметове, трети - в размера на напазаруваните градове.

Тук е моментът да дойдат санитарите. И да обяснят, че когато се "лидират" спорове, е важно спорещите не само да говорят за един и същи крокодил, но и да ползват еднакви мерни единици. Ако единият си служи с кантар - т.е. с килограми, а другият с термометър - т.е. с градуси по Целзий, няма как да се стигне до обща истина за резултата от измерването. Ако учителите мислят в проценти, а министрите в левове, винаги има опасност да си говорят като лудичките в началото на този текст. Ако, разбира се, целта на преговорите всъщност не е да си говорят точно по този начин: нашите проценти са повече от вашите 650 лева брутна работна заплата на педагогическия персонал. Не, не, не, нашите 650 лева струват повече от вашите проценти... и т.н., докато не дойдат санитарите.

Обаче не идват.

Закотвили са се санитарите пред телевизорите, гледат шоуто на лудите и толкова много са се заседели, че на моменти и те започват да спорят дали крокодилът е повече зелен, или повече дълъг. И какво става в една лудница, щом и санитарите изплискват?

Ами не знам.