Сладкият живот на една english family в наше село

Бабите в Хотница продават къщи само на тези, които идват да ги огледат лично

Велислава Панова

Великотърновското село Хотница е известно с няколко неща - хотнишкото златно съкровище, колоритния ансамбъл "Хотнишки баби", живописния водопад.
От три-четири години селото се прочу и като едно от най-предпочитаните места за заселване на чужденци.

Повече от 30 къщи в селото вече са изкупени от иностранци, по информация от кметството, а пет семейства ирландци и англичани пък постоянно живеят там. Чужденци масово изкупуват къщи и в други села в региона и се заселват в тях. До селото не се стига лесно заради огромните дупки на пътя, който се отклонява между Горна Оряховица и Велико Търново. Живописно и натурално е мястото, крави и кокошки се разхождат по улицата. Пристигаме в Хотница. Спираме на мегдана. Няма как, това е сборното място на всяко село, тук са кметството, читалището и магазинът. И спирката на рейса, който пътува до големите градове. Къде живеят англичаните, питаме. Кои точно, отговарят чакащите на спирката. Ами някои. Минете напред и после надясно след поляната, при контейнерите. Там е английската улица. Отиваме там и разбираме, че наскоро някой е обрал колата на един от чужденците и той не е много добре настроен. Не иска да говори и да се снима. Споделя обаче, че първия път, когато със съпругата си са дошли в България, е било преди две години на колела. Пътували са два месеца.

Десетки необитаеми къщи в нашите села се продават. Офертите могат да се намерят в интернет или чрез агенции за недвижими имоти. Типичната българска баба от село Хотница, Великотърновско, например обаче няма как да си пусне обявата в мрежата. Не само защото няма компютър, но и няма и идея как се борави с него. Именно затова тя чака някой като двамата англичани Карън и Крис Фокс, които идват да си търсят дом. Преди повече от три години двамата се озовават на Видин-Калафат, след като с минивана си обикалят различни европейски дестинации като Словения, Хърватия и Унгария. Двамата търсят да си купят дом. Къща, в която да живеят, и място, където да се чувстват добре. Пристигат в България, харесват природата, но не и пътищата ни. Влюбват се в страната ни, когато отиват на екскурзия до Рилския манастир, и решават, че това е тяхната държава, в която те ще живеят. Бяхме очаровани от природата и от топлотата на хората, казва Карън.

Така семейството започва да търси къща, за да се засели. Попадат на свои сънародници, които живеят в Бургас. Те им помагат. Насочават ги към китния Великотърновски край. Така англичаните попадат в Хотница. Близо е до града, спокойно, тихо, хората са мили и услужливи, казва Карън. Първия път, когато чужденците попадат в селото, всички местни разбират, че са там. Започнаха да чукат на вратата на къщата, където бяхме отседнали, и да ни предлагат домове, които да видим и евентуално да купим, спомня си Карън.

Харесват една от къщите и решават да се заселят там. За целта обаче двамата се връщат в родината си, продават цялото си имущество и тръгват към новия си живот в България. Отначало имахме много работа, построихме си нов дом, такъв, какъвто сме си представяли, казва жената. Децата им мислели, че са луди. Първата им реакция била да попитат къде е България на картата.

Сега обаче всички са доволни. Намерили си дори домашен любимец - Шериф, който от малко кученце им бил подарен от местни жители. Сега Шериф се подчинява на команди както на български, така и на английски.

Карън разказва, че животът в селото е много приятен, тя познава повечето от англичаните, които имат домове там. Обсъждаме заедно проекти и проблеми.

Харесват ми съседите, но бих се радвала, ако нямаше толкова дупки по улиците, категорична е Карън. Тя е решила да си направи собствен бизнес с неволите, с които се е сблъскала, когато пристигнали в България. Сега англичанката помага на други чужденци със съвети и напътствия за българската администрация, откъде могат да се купят дърва за зимата и материали за строителство и т.н. Крис пък помага на други чужденци в селото да изградят дома на своите мечти.

И двамата учат български. Гледаме в интернет, ходим с различни речници и учим, харесва ми българският език, но е много труден за мен. Разбирам много думи, но не мога да говоря все още добре, казва Карън. Заедно с Крис участвали активно в избора на кмет, като ходели на всички предизборни срещи на кандидатите и се опитвали да си преведат платформите им за бъдещето на селото. Един път в месеца ходят до Велико Търново, където има организиран клуб на чужденците в околността и се обсъждат проблемите и техните евентуални решения.

Карън казва, че нищо не й липсва от Англия. Единствено, когато им идват приятели на гости, винаги им носят английски чай и мармалад. Не харесва обаче българското сирене, казва, че кашкавалът е много по-вкусен и й напомня за дома. Отглеждат в градината си домати, краставици и моркови.

Двойката не разбира как толкова много жертви на пътя отчита всяка година България. В Англия има 60 млн. души, а жертвите на пътя са близо 1000 на година. В България има 8 млн. жители, броят на жертвите на пътнотранспортни произшествия е също толкова. Искам хората да не сядат зад волана, когато са пили ракия например, казва Карън. Тя е на мнение, че ако се въведат по-строги санкции за пияните водачи, убитите ще намалеят драстично.

Според нея чужденците купували имоти в България, защото си мислели, че това е добра инвестиция за бъдещето, а не заради това да имат уютен дом, където да живеят спокойно както те с Крис.

Вярвам в българското самосъзнание и знам, че нещата ще се подобрят, но засега единственото, което осезаемо усещат и двамата, е скокът на цените. Беше много евтино за нас, но с всеки ден цените скачат все по-нагоре, завършва Карън, докато сервира дълго кафе с мляко на Крис.