Нещо като вот, нещо като политика, нещо като нищо в Европа

Полина Паунова

Да същестуваш е невинаги уместно, а ми се случва всеки Божи ден, казва Миряна Башева. И съм съвсем склонна да се съглася с нея. Ще си позволя обаче нежно да я перифразирам, като в думите й внеса лека политическа нотка. Българската политика в наши дни съществува съвсем неуместно и ни занимава със слабоинтересното си вече битие всеки Божи ден. Колкото повече не иска българинът да чете за политика и всички, имащи претенцията да бъдат нейни лица, те толкова повече се появяват от екраните, надничат измежду страниците на вестниците и звънливите им гласове кресват от радиоефира.

Едни си искат оставките, други не е ясно дали ще си ги дадат, трети от време на време изказват мнение за първите. Хората се объркват от килограмите слухове, различни решения и безбройни кандидатури, примерно, с които волю-неволю са обсипвани всекидневно. Изборната истеричност, която, слава Богу, ще има давност още максимум седмица по различните информационни канали, позволи да се направи един никак немаловажен извод. Който, разбира се, не е някакво гениално прозрение или фундаментално откритие. Политическата осведоменост, с която всевъзможни лидери се гордеят повече от нас, е изтъкваното от самите тях познание на всевъзможни факти. Познание, което те демонстрират обилно и напоително по разните му там предизборни студиа, в благи за самите тях, но с нищо некасаещи хората интервюта и прочие. Познание, което те ползват в предизборната надпревара като нищо неподозиран от опонентите им коз, а в крайна сметка тази осведоменост не отива по-далеч от от факта какви риза/шапка/гащи и прочие носи еди-кой си лидер, на еди-коя си партия. Второразрядните политици пък не притежават подобни "ценни" знания. Ако се обърнем към възгледите им, те са същите като на онези, които са в обективите и се водят за "истинските" и "правилния избор". За безкористната им разпаленост те заслужават много по-голямо уважение от действителните политици. Това се случи и на изборите - всевъзможни образи, чувани и нечувани, се кандидатираха за кметове. Партиите пък от своя страна, става дума за големи и, да кажем, оцелели във времето партии, издигнаха от своя страна куцо, кьораво, сакато, малоумно и неграмотно. И за около месец всички си придадоха особена важност, смениха се стратегии, потърсиха се лица. Факт обаче - хората не щат да гласуват. Не пожелаха да гласуват, когато БСП през май ги покани по градските мегдани да тресат задници под ритъма на чалгата, а през това време НДСВ поеше избирателя с енергийна напитка, не пожелаха да гласуват и сега, когато десните спретнаха максимално изчистена, европейска кампания, а жълтите организираха интелектуални класически концерти. Ни Моцарт, ни Азис, ни "Редбул" или бира не могат да излъжат хората. Въпреки това обаче всички излязоха победители. Червените пак били били, ГЕРБ обаче е първа политическа сила, което, видите ли, означава, че сините се съвзели. Всъщност обаче Доган разширявал влиянието си, а купуването на гласове било европейски явление. Ако тръгнем по тази плоскост най-лесно, пък и най-коректно ще бъде да има явни търгове за бюлетина. Хем няма да се мори Румен Петков и да си пише съмнителни активи, хем ще сме поне веднъж съвсем европейци.

Лошо ми е от вас! - крещи българинът. И изобщо не си задава хамлетовски питания - да върви ли да гласува или не. Пуши цигара, тегли една по дима и гаси тв. Обикновените хора всъщност са безумно консервативни. За да се спечели обичта на масите, всичко трябва да бъде солидно подплатено със "старинност". Затова и с умиление по време на избори (звучи почти като време разделно) хората си спомнят 26-те стотинки, които са плащали за хляб "Добруджа". Затова и дъвката "Идеал" буди умиление. Просто защото за съжаление към момента избирателят е сантиментален. Затова и всъщност ни управлява именно тази коалиция, именно с уж шлайфан соцпревес. За отсъствието на поне 50% гласували от дългите изборни протоколи вина носят самите политици. Нищо ново не казва това изречение. Разликата само е тази, че в основата на липсващото желание у избирателя е "неприпознаването с дадена партия" или "отсъстващите подходящи платформи". Не може в самата управленска политика на една страна да бъде заложена робската психика. Съвсем умишлено, както се досещате, е да се очаква активност за каквото и да било. Защото да наречеш деспота деспот винаги е било особено опасно. Също толкова опасно е обаче да наречеш и роба роб. Европеец звучи къде-къде по-добре. Именно така Ахмед Доган печели избирателите си. Тъжното е, че ако не най-европейски, се е научил да го прави най-елегантно.