Храним се с ментета, при това скъпи

Светлана Дичева
Монитор

Тези дни реших да изляза в кулинарен антракт и се запътих към най-евтиния квартален магазин за хранителни стоки, известен със своите месни и рибни консерви на ниски цени. Истинско удоволствие е да замениш временно танцуването край печката с едно просто отваряне на консервна кутия.

Изненада! Пред вратата на магазина се тълпяха двайсетина пенсионери и нервно изчакваха реда си, а член на персонала с маниерите на опитен катаджия пропускаше чакащите на групи от по петима души.

От пазаруването в този магазин икономията от няколко стоки трудно може да надхвърли и левче, но, както знаем, за пенсионера левчето е със стойността на злато. На човек му се свива сърцето при вида на тези измъчени полугладни хора, а усещането за де жа вю е от

спомените от Лукановата зима

Тогава поне магазините бяха съвсем празни. Сега са пълни със скъпи боклуци, които дори домашните ни любимци отказват да ядат и то не защото са възпитавани в двора на английската кралица, а защото имат естествен добър вкус.

Освен това евтиното пилешко се оказва с щедро количество лед в опаковката, която след размразяването изтича в канала и, както се казва, целият тарикатлък си губи смисъла. Кренвиршите никога не са помирисвали месо, а лютеницата сама не познава състава си.

Сиренето е толкова меко, че може да се маже на филията и има отвратителен вкус, а разнообразието от видове при кашкавала отдавна е изчезнало, защото никой не купува сравнително семпъл млечен продукт, чиято цена гони тази на луканката.

Възрастните купуват най-често боб, леща, ориз, брашно, захар и толкоз. Най-много да се наградят с пакетче кайма, която мигновено се стопява при готвенето, понеже е алхимична смес от рога, копита, уши, опашки и лой. При това положение е съвсем нормално да се запитаме

коя е причината за бясното покачване

на цените на хранителните стоки?
Всички изтъквани причини от експертите и браншовите съюзи на производители и търговци са ни до болка познати: покачване цените на световните борси, инфлационната политика на централните банки по света, която, макар и със закъснения, ни влияе, лоша реколта, увеличение на цените на горивата, която веднага се калкулира в крайния продукт.

И още: тълпи туристи и търговци от съседните страни, които купували като термити, насъбрана инфлация у нас, която периодично избухва, ( да й се не види и на инфлацията!), “естественото” поскъпване на всичко, понеже щом се пъчим, че сме членове на Европейския съюз, трябва и цените ни да са европейски.

Дори и да приемем тези аргументи като неоспорими, остава очевидното несъответствие между растящи цени и влошаващо се качество на хранителните продукти. Дали логиката е в това, че българинът няма къде да иде и ще яде онова, което му се предлага, при това на цената, на която му се предлага?  Поне по отношение на хранителните продукти призивът “За бога, братя, не купувайте!” е напълно неприложим.

Средното поскъпване на цените на хранителните стоки за една година е около 34 процента. Съществува теория, според която

увеличението на заплатите и приходите

в държавния и частния сектор автоматично дърпали цените нагоре.
Дори летният период не успокои ситуацията, а напротив, тъкмо тогава станахме свидетели на овчарски скок на цените. Рекордьорът - зелето, като някогашния Сергей Бубка, подскочи с цели 107 процента!

Брашното и олиото се втурнаха по петите му с 68 и съответно 66 процента.

Сиренето реши да не остане назад и се класира на четвърто място с 48 процента увеличение, кашкавалът му диша във врата с 38 процента, но той предварително бе набрал височина и напоследък в магазините за хранителни стоки го подреждат на най-високия рафт, там, където хората рядко се присягат и където аристократично и съблазняващо се кумят пушената сьомга и деликатесните шунки с астрономическа цена. Една друга, много важна стока, също се представя добре в надскачането - картофите. Увеличението при тях е с 35 процента, малко по-малко отколкото при яйцата - 36.

Има скок и при свинското, но кой му обръща внимание, нима някой яде свинско повече от два пъти - по Нова година и на рождения си ден? По-тежко е

положението с пилешкото

защото много хора все още могат да си го позволят, въпреки кратковременната паника около птичия грип и упоритите слухове, че пилетата се тъпчат с антибиотици и всякакви боклуци, маскирани като хранителни смески...До момента годишното увеличение е 28 процента, а се говори, че няма да спре дотук.

За утеха в състезанието има и двама изоставащи - краставиците и кренвиршите. Краставиците са поскъпнали с 6 процента, а кренвиршите - само с един. (Може би от срам, че имат вероятно под един процент месо?)

В паниката какво точно да купи, за да се побере в скромния семеен бюджет, българинът мисли за всичко друго, само не и за качеството на продуктите.

Наскоро четох с какво умиление живеещият в Амстердам виртуоз Веско Пантелеев-Ешкенази разказва как вече отрасналите му синове топят сготвената от него яхния и това ги връща към българските им корени, а холандците обикновено обядвали със сух сандвич с кашкавал.

Скоро българите може би ще се отучат да топят залъци в яденето по простата причина, че килограм хляб, според “обещанията” на хлебопроизводителите, скоро щял да струва почти два лева, а няма да възприемат и холандския опит, защото резенче кашкавал гони цената на 14 каратово злато.
Някои икономисти възприемат поскъпването на хранителните стоки с абсолютно хладнокръвие и уверяват, че то е естествена последица от превръщането на България в отворена икономика и членството й в Европейския съюз. Според тях цените на храните у нас, а и по света, просто

догонват цените на останалите стоки

увеличени преди това под натиска на универсална тенденция. Те изтъкват като положителен факта, че цените на недвижимите имоти скочиха значително и някои българи изведнъж станаха богати. Но горните рафтове на магазините са достъпни само за незначителен процент от домакинствата. Това са VIP персони, предпочитана клиентела от всеки търговец, но в тяхна чест едва ли е възможно сиренето да достигне сто лева за килограм просто за да отговори на покупателната им способност.

В голямата битка с вътрешните и външни инфлационни тенденции производителите и търговците по веригата  се възприемат един друг като врагове, като играчи на покер, които блъфират, за да се надхитрят, а общата им цел изглежда е да измамят купувача. Идеята е семпла и лишена от широк хоризонт - просто да не си прецакан, да изсмучеш максималното от днешната ситуация.

Потребителски организации постоянно алармират за некачествени хранителни продукти, телевизии показват хлябове с гвоздеи, но затворени фабрики не се е чуло да има. Гафовете се замазват с някоя и друга глоба. А това, което неусетно поглъщаме? За него кого и как да санкционираме?

Редно е държавата реално да контролира производството на хранителни стоки. Този, който се обявява против такава регулация, може би неглижира европейските норми, които в сравнение с нашенската слободия включват драстични мерки. Немислимо е някой да продава на германците лютеница от тикви и оцветители. Във Франция никой няма да си купи вино от боя, захар и вода. Така че българското общество със сигурност би приветствало по-строги мерки от страна на държавата. Става дума и за здравето на децата ни, които, хранейки се с боклуци, дебелеят и боледуват.

Малцина са тези, които мислят за утрешния ден. Какво тук значи някакво си качество?
И така към пазара потеглят армии от кофички с кисело мляко, в които има всичко друго, само не и мляко,

тонове колбаси без месо

и масло без масло. Вместо в модерни технологии и утвърждаването на уникални рецепти много производители инвестират в... недвижими имоти. Нищо лошо, но продуктите в магазина да не са с неясен основен компонент.

Учените вече изтъкват важността на връзката между качеството и продължителността на живота и културата на хранене. Трудно е да се развива култура на хранене  в обкръжението на толкова много ментета при това на неприлично висока цена. Вероятно някои от днешните пишман производители и търговци, след като набързо се напечелят, ще напуснат бранша и ще освободят място за хора с дългосрочна стратегия и добро обоняние за вкусовете на пазара. И може би някой ден  увеличените доходи няма автоматично да бъдат поглъщани от по-високите цени на брашното, олиото и сиренето, а ще отиват за кино и театър, за някоя и друга книга или за хапване в ресторант със  здравословно меню.

Поне никой не ни пречи да се надяваме на това.