Перфектната буря предизвика екокатастрофа в Черно и Азовско море, 3 жертви

Заплашени са руското и украинско крайбрежие на Керченския пролив, българската Гражданска защита също е в готовност

Мощна буря в Керченския пролив, свързващ Азовско с Черно море предизвика безпрецедентна серия от корабокрушения и инциденти в двете морета, съобщава агенция “Новости”. Скоростта на вятъра по време на бурята достигна 32 метра/сек., а вълнението в морето – 6-7 бала. За един ден стихията потопи 5 кораба, в т. ч. 3 товарни съда със сяра и един танкер с мазут, изхвърли върху плитчините други 6, повреди сериозно 2 танкера, а една баржа продължава да бедства на дрейф.

В резултат на катастрофите, в пролива се изляха 2000 тона мазут и 6 800 тона техническа сяра. Екологичното бедствие заплашва с тежки последствия руското и украинското крайбрежия на Керченския пролив, но българската Гражданска защита също е в сътояние на повишена готовноствъв връзка с мащабното замърсяване.

В акваторията на черноморското пристанище "Кавказ" бяха открити телата на първите 3 загинали моряци. Те били изхвърлени на брега В района на нос Тузла, като се предполага, че те са част от 8-те изчезнали членове на екипажа на потъналия руски кораб "Нахичеван".

Серията от инциденти е първа по рода си в Керченския пролив, обявиха от Управлението на Министерството на извънредните ситуации на Руската Федерация в Краснодарския край. Причина за катастрофите станал факта, че екипажите на пострадалите съдове пренебрегнали предупреждението за буря, а впоследствие корабите нямало къде да се укрият от стихията, заради географските особености на пролива.

Бурята удари първо руския танкер “Волгонефт-139”, превозващ 4 700 тона мазут. Под напора на вятъра и вълните, достигащи до 5 метра височина, плоскодънният съд от типа река-море, се разцепи на две, изсипвайки близо половината от товара си в морето. 13-членният екипаж, който успял да се прехвърли на кърмовата част на кораба, впоследствие бе спасен. Тази половина на танкера с оцелелите резервоари бе отнесена към украинския бряг, докато носовата част бе закрепена на повърхността с котвени въжета.

След това в пролива потънаха 3 кораба, превозващи сяра. Първи бе руският съд “Волногорск”, откъснал се от стоянката на пристанище “Кавказ”, с 2 400 тона сяра на борда. 8-членният екипаж се възползвал от спасителните пояси, след което бил прибран от пограничните патрули.

Корпусът на авариралия кораб се превърнал в смъртоносен капан за украинския съд “Ковел”, който се блъснал в него, получил пробойна и потънал с 2000 тона сяра. Попадналият в морето екипаж бил прибран от украински граничен катер.

На същото място потънал и руския кораб за сухи товари “Нахичеван” с 3 500 тона сяра. 3 души от екипажа му са спасени, останалите 8 се смятат за безследно изчезнали. В издирването им участват 4 руски буксирни кораба и съдове на украинското Министерство на извънредните ситуации. На рейд край нос Херсонес край Севастопол пък е потънал грузинския кораб “Хаш-Измаил”, превозващ скрап. От 17-членния му екипаж са спасени само 2 души, останалите се издирват. 

Руската нефтена баржа “Дика” и плаващият кран “Деметра” били откъснати от котва на същата стоянка и захвърлени на плитчините край нос Тузла. Четиримата моряци, намиращи се на борда на корабите са вън от опасност. Ураганният вятър изхвърлил на плитчините край пристанището Новоросийск турски и гръцки товарни кораби. Край Кримски Судак на плитчини е заседнал украинския кораб “Вера Волошина” със селскостопанска техника за Румъния.

Русия и Украйна обединиха усилията си за ликвидирането на бедствието, като за целта действа съвместен Оперативен щаб на ниво зам.-министри на транспорта на двете държави, който координира издирвателно-спасителните операции в пролива. Заради продължаващото бурно вълнение все още не са предприети активни мерки за отстраняването на мазутния разлив в открити води.

Към момента, голяма част от изтеклия мазут при разцепването на “Волгонефт-139” е потънала на дъното, тъй като при подобни температури на водата корабното гориво не се задържа на повърхността. Част от петното дрейфува от украинската страна на пролива. Според зам.-директорът на руската Служба за природен надзор, Олег Митвол, катастрофата на “Волгонефт-139” е “мащабно бедствие с тежки екологични проследствия”, като възстановяването на нормалната екообстановка в Керченския пролив ще отнеме няколко месеца.

Във връзка със серията произшествия са възбудени няколко наказателни дела по обвинения за замърсяване на околната среда и нарушаване на правилата за безопасност на морския трафик и експлоатацията на транспортни средства. Според експертите, капитаните на пострадалите кораби, които са получили предупреждение за бурята още в събота вечер, са имали възможност да изведат корабите в открито море, където са имали по-голяма възможност да маневрират за противодействие срещу вълните и вятъра.

Според оценките на синоптиците, бурята в района започва да стихва, но може да продължи още 2-3 дни. Засега интензитетът й е достатъчен за спирането на корабоплаването в пролива и предприемането на мащабни действия за ликвидирането на екокатастрофата, заплашваща със замърсяване туристическото азовско-черноморско крайбрежие на Русия и Украйна.

40-километровият Керченски пролив е единственият изход от Азовско море. Корабоплаването по него е организирано по 2 трасета – дълбоководният украински Керч-Еникалски канал и 2 плитководни руски фарватера, предназначени за речни кораби с малко газене. Ежегодно през пролива минават до 9000 съда.