Данаил Крапчев е роден през 1880 г. в Прилеп. Започва журналистическата си дейност в седмичното списание “Македоно-Одрински преглед” през 1906 г. Същата година завършва история в Софийския университет и става четник в Македоно-Одринското освободително движение. С Яворов редактират през 1907 г. в. “Илинден” в София. През 1908 г., след Младотурския преврат, Крапчев заминава в Македония и се установява в Солун, където редактира в. “Отечество”, а после и в. “Родина”. По-късно в София започва издаването на в. “Вардар”. Редактор е на в. “Пряпорец” след Мeждусъюзническата война. През 1919 г. става директор на в. “Зора”. Убит е на 10 септември 1944 г. С неговата смърт спира и издаването на вестника.

Пътят на демокрацията

Подчертавайки липсата на възпитание у демокрацията, която иде, знаменитият французки историк Токвил още преди сто години близо се провиква: “Неминуемо и неотразимо демокрацията ще дойде. Никой няма да е в положение да я спре.”

Какво ще стане със света, културата, с политическите свободи, ако демокрацията възтържествува преди да е подготвена? Хора от улицата ще се издигнат до управлението. Те ще разрушат всичко, съградено с толкова усилия и жертви. За-емете се, казва гениалният французки историк ­ който е написал само две книги ­ с политическо възпитание на демокрацията. Иначе много ценности и цивилизацията ще пропаднат.

Всичко това аз цитирам по памет; у автора то е казано много по-силно и по-добре.

След като са написани тия слова, отечеството на Токвил преживя още две революции и неговото пророчество се сбъдна отчасти. За щастие, обаче, политическата култура и политическият опит на французкия народ бяха доста големи, та Франция не изпи до дъно горчивата чаша.

Други народи, демокрацията у които не беше никак подготвена, изпитаха всичкия ужас на пророчеството му. “Невъзпитана и дива”, както казва Токвил, улицата разби дверите на управлението и се добра до властта. Първата работа на така нахълталата в управлението тълпа бе да посегне върху политическите права и личните свободи на гражданите. И оттук нататък започнаха политическите вакханалии и лекомислените социални опити, които се диктуваха само от чувството на мъст и ненавист.

Най-добър пример в това отношение ни даде болшевишка Русия. Но тя в това отношение не остана сама, уединена. Макар и по-боязливо, и други последваха примера є.

Неподготвената улица стана играчка в ръцете на разни демагози, които гъделичкат нейните страсти и нейната суета, нейното чувство за онеправданост и нейната дива завист и злоба. Взели веднъж по такъв начин тълпата в свои ръце, полукултурните демагози си играят с нея, като є внушават, че бялото е черно, а черното бяло. Невъзпитана политически и неподготвена, тълпата взема като евангелски истини думите на ония, които по гърба є са се изкачили до властта.

Демагозите, обаче, не винаги хитруват с тълпата. Излезли от самата нея, те са ограничени и неподготвени ­ умеят само да гъделичкат. В ласкателствата са съвършени. Те винаги знаят гъдела на онеправданата простотия. Обаче те живеят и с илюзията, че всичко знаят и всичко могат. Оттук иде тяхната претенциозност и самонадеяност.

Просветеният човек знае, че познанието няма граница, че науката е безкрайна и той винаги се отнася с респект към чуждите мнения.

Полуинтелигенцията, наопаки, смята, че нейното мнение е всякога непогрешима догма. Когато не лукавствува, разбира се. Оттук иде самонадеяността на демагозите.

Ето в какви ръце попада неподготвената политически улица, която разрушава придобивките на истинската демокрация, която унищожава, покрай материалните блага, и най-възвишените ценности, като личната и политическата свободи.

Затова демокрацията, която вече е на трона, трябва да се възпитава искрено и честно, за да се спасят много придобития на човечеството.

(в. “Зора”, 5 декември 1921 г.)