Отзивчивост

Даниела Горчева,
списание Диалог

Илия Павлов: Ало?
Димитър Калчев: Да... Шефе, здрасти!
...
Това не е обаждане от Оня свят. Макар че спор няма: след като Призракът на комунизма броди над половин век в Родината ни, доста зли духове, караконджули и таласъми се намножиха...
Но в случая, действието се развива в късната есен на 1997 година.

Илия Павлов, президент на Мултигруп (по-късно MG корпорация) - най-мощната икономическа групировка в България, се обажда на Димитър Калчев, кмет на Русе, издигнат от БСП. Двамата провеждат телефонен разговор, но не знаят, че разговорът се записва със специални разузнавателни средства. Поводът за подслушването е разследването на убийството на Андрей Луканов.
През април 2003 този разговор е публикуван в първия брой на вестник „Седем” и широко коментиран в медиите.

По това време, въпросният Димитър Калчев вече е министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001- 2005). Илия Павлов пък, е застрелян само преди месец - както много други „шефове” преди него.

Името му е синоним на корпоративното разграбване на страната ни, емблема на възможността да се трупат несметни богатства чрез купуване на политици и “свои хора” в държавната администрация. Темата на телефонния разговор през 1997 е кому да се даде нещо, което не принадлежи на нито един от двамата, но очевидно „даването” му е в тяхна власт. Става дума за пристанищна площадка в Русе, очевидно твърде важна за нечий бизнес.
   
Като много други скандали и този отзвуча, а министър Калчев не само не бе разследван за корупция, но дори и не бе принуден да си подаде оставката.
  
Сетих се за този случай покрай току-що отминалите местни избори. Купуването на гласове ще продължава. И не защото няма как да се предотврати,а защото никой не иска това да стане. От години сякаш изборите в България се правят, за да се убедят почтените хора, че ... нямат избор.

По всяка вероятност и през идните четири години не един кмет ще застава чинно пред някой друг Илия Павлов и ще козирува: ”Слушам, Шефе!”

Но дали само кметове и общински съветници стоят мирно пред своите сенчести „шефове”? А ако и министри... или (сакън, не дай си Боже!) премиерът или президентът на България изпъват понякога снага, щом звънне телефонът и произнасят чинно: „Слушам, Шефе!”?
   
Този въпрос е резонен. Угодничеството от страна на български политици към забогатели по съмнителен начин и игнорирането на легитимните права и нужди на обикновените граждани, са тревожен признак.
   
Хазартната дейност, която в ЕС се облага с най-високи данъци, у нас се радва на завидна отзивчивост от страна на управляващите. За втори път министър Орешарски предлага "по-справедливо данъчно облагане", т.е. по-ниски данъци за хазартните предприемачи. В същото време министърът показа цинична неотстъпчивост пред основателните искания на българските учители. Учителският труд е обществено – значим и никак не е лек. Ако учителите не получават достойно заплащане, това пряко и косвено се отразява и на качеството на образованието. А образованието - това е бъдещето на страната и би следвало да бъде приоритет за всяко правителство.
 
В Холандия най-голямото перо от бюджета – 32,5 милиарда е за образование, култура и наука. Следва перото за социални грижи и на трето място - за здравеопазване. За сравнение - вътрешните работи имат бюджет 5,7 милиарда.
  
В България приоритет очевидно е хазартът.
...
Димитър Калчев: Разбрах, ясно... Всичко е ясно!
Илия Павлов: Виж кво, много разчитам на тебе, да знаеш.
Димитър Калчев: Не, ще се оправя... Край, край, край... Оправям се, да... Айде.
(в.Седем,бр.1)

Оправията е ясна. Отзивчивостта - също.