Катастрофата в Черно море ще струва 10 години и 4 млрд. рубли

Такава ще е цената на възстановяването на замърсената с мазут и сяра акватория около Керченския пролив и бреговата ивица

За пълната ликвидация на последствията от екологичната катастрофа в Керченския пролив ще са необходими до 10 години, считат експертите на действащата в Русия международна екологична група “Екозащита”. Заедно с това работата по изчистването на водите и крайбрежието от нефтопродуктите и сярата ще струва около 4 млрд. рубли (ок. $ 163 млн.). По мнението на други специалисти, ликвидирането на последствията от екокатастрофата ще отнеме няколко десетки години.

Описвайки последствията, които застрашават черноморските плажове, доцентът от Държавния социален университет на Русия Сергей Голубчиков отбелязва, че с оглед на опита от подобни инциденти, “може да се говори за десетки замърсени километри брегова зона”.

Към вторник вечер, корабите-чистачи са събрали 710 тона от 1 300-2000 тона нефтопродукти, изляли се в морето в резултат на пробойната на танкера “Волгонефт-123” и прекършването на две на танкера “Волгонефт-139”. Същевременно по крайбрежието са събрани и 1 700 тона почва и биомаса, замърсена с мазут.

По думите на руския премиер Виктор Зубков, сега на мястото на бедствието работят сравнително малко хора – 612 души с 40 единици специализирана техника, като е поставена задачата до 2 дни броят им да се увеличи до 2000-2 500 души и още няколко десетки единици техника, предава агенция “Новости”. Към кампанията за очистването на засегнатите райони ще бъдат привлечени 500 военнослужещи и около 1000 студенти от Краснодарския край. Целта е, в рамките на седмица да бъдат ликвидирани основните последствия от трагедията в керченския пролив, а до 40-45 дни да бъде нормализирана изцяло обстановката в района.

Завършено бе и преточването на нефтопродуктите от повредения, но останал на вода “Волгонефт-123”, от който са били прехвърлени около 4000 тона мазут, обяви пресслужбата на Южния регионален център на Министерството на извънредните ситуации на Русия.

Ден по-рано кримските еколози заявиха, че ако нефтопродуктите не бъдат събрани през близките няколко дни, то целият Керченски пролив може да бъде обявен за зона на екологично бедствие. По оценките на украинската Комисия за техногенно-екологична безопасност и извънредни ситуации към Съвета на министрите на Крим, предварителните щети, нанесени от неделната буря в пролива на автономната република, възлизат на над 55,3 млн. гривни (около $ 11 млн.).

В резултат на бурята, по уточнени данни на Държавната погранична служба на Украйна, са пострадали 15 съда в Керченския пролив и Черно море. 4 от тях са потънали – 3-те руски кораба за сухи товари “Ковел”, “Волногорск” и “Нахичеван” и грузинският товарен кораб “Хач-Измаил”. На плитчини са били изхвърлени 6 съда – 2 руски баржи, 1 морски кран край Севастопол и 3 товарни кораба – 2 турски и един украински, сериозни повреди са получили и двата горепосочени танкера. Общо пострадалите екипажи са наброявали 85 души, 65 от които са спасени, а търсенето на останалите 20 продължава – 5 в Керченския пролив и 15 край нос Херсонес.

От засегнатите кораби, според украинските граничари, са изтекли около 1 300 тона мазут (още около 15 000 тона се намират на борда на потъналите съдове) и 4 600 тона сяра. Според информация на Южния регионален център на руското Министерство на извънредните ситуации, от танкера “Волгонефт-139” във водите на Керченския пролив са попаднали около 2000 тона мазут, а на борда на потъналите кораби има около 7000 тона сяра.

Според еколозите от “Екозащита”, основната причина за катастрофата е не бурята, а “недостатъчните мерки за безопасност при транспортирането на нефтопродукти и сяра”.

Според тях, основната причина за катастрофата е не бурята, а “недостатъчните мерки за безопасност при транспортирането на нефтопродукти и сяра”. Според природозащитниците, “при повишаване на температурата на морската вода, нефтеното замърсяване ще се появява отново и отново в района на разлива и ще трябва многократно да се ликвидира в продължение на цялата 2008 г., а може би и по-нататък”. По тяхна оценка, част от 2000-те тона мазут вече са паднали на морското дъно и “тъй като почистването му е практически невъзможно, значителна част от замърсяването ще остане в морето”.

По време на видеомост между Москва и Киев вчера, водещият сътрудник на Института за глобалния климат и еколология на Хидрометеорологичния отдел на РАН Александър Минин, уточни, че състоянието на нефтопродуктите във водата зависи от сезона. Като правило, те се задържат във водата не повече от 6 месеца, след което или се разтварят, или се отлагат, като в случаите, когато отложенията са на сушата и в пластовете не прониква кислород, процесът на топлинно разложение се забавя и те могат да се съхранят десетки години и дори повече. Според Минин, негативният ефект от катастрофата в керченския пролив е бил намален от продължаващата буря, която е “смесила и е помогнала за изпаряването на продуктите на мазута”. Въпреки това, според него екологичните щети ще достигнат няколко десетки милиона долара.

Минин даде пример с катастрофата на танкера “Престиж”, когато разлива на няколко хиляди тона нефт засегна неколкостотин километра по крайбрежието на Европа и щетите бяха оценени на $ 400 млн. В Керченския пролив са пострадали десетки километри брегова линия, поради което щетите трябва да се 10 пъти по-малко.

Координаторът на морските програми на Световния фонд за дивата природа WWF в Русия, Василий Спиридонов, смята, че главните последствия от екокатастрофата ще бъдат ликвидирани пред следващите няколко месеца, но отделни техни прояви ще се наблюдават поне още 1 година. Според специалиста, катастрофата в пролива е била “дългоочаквана”, тъй като Русия, която постоянно увеличава експорта на нефт през Черно море, използва остарели танкери, които вече са забранени за използване в Европа.

Що се отнася до 7000-те тона сяра, попаднали в морето, Спиридонов смята, че те няма да нанесат големи щети на околната среда. “В света има малко случаи, когато морската вода е била замърсена със съединения на сярата, а що се отнася до чистата сяра, то такива примери въобще липсват. Сярата е инертна и смятам, че няма да встъпи в сериозни реакции”, заяви Спиридонов. Ако тя е в контейнери, тя лесно може да бъде извадена на повърхността, но ако е превозвана в насипно състояние, “морската вода може да я смеси с почвата, което ще увеличи реакционната й способност и ще предизвика по-негативни последствия”, посочва специалистът.