"Абе, защо убихте Чаушеску?"*

Чавдар Цолов
Монитор

Гости на един крак пият в тъмното вино  няма ток, няма говор, няма дявол.

Дявол наистина не би трябвало да има, защото все пак сме в Рилския манастир  място Божие и пресвето.

Място злачно, сумрачно и потайно, за което свидетелства първото изречение.

Това е то откриването на Щанда на България на най-голямата туристическа борса в света  в Лондон, онзи ден.

Може да мине за търсен ефект.

Особено ако рекламираме туристическия продукт "Нападение на разбойници в Балкана", какъвто наистина съществува.

Грубо скованата от гипс-картон Света Рилска обител завършва във височина с купола на Казанлъшката гробница. Цялата композиция е в дъното на изложбена зала, като изкуствения ландшафт е така подбран, че тя да е изцяло в сянката на огромния турски щанд. Архитектурно-дизайнерска препратка към робството ли, що ли?

На това навява и външният вид на манастира. До манастирските порти от едната страна се вижда отрязана глава на дете, а от другата  безгрижен младеж по бели гащи прави циганско колело (вероятно след Освобождението).

Над входа на българската палата под мъждукаща лампа се мъдри туристическото лого на България, което е нещо като слънце, нещо като роза, нещо като древногръцка спирала, по-известно като "Кравешкото лайно".

Мъка.

Но млъкни, сърце!

Миналата година беше още по-зле. Тогава конструкцията на щанда включваше огледала, които всъщност отразяваха прекрасно съседните павилиони на конкуренцията…

Хаос и безредие царят по традиция на българските туристически изложения по света. Стремежът е да се представим на повечето от тях, а те са над 50. Така се стига до рекордни постижения, като това, че туристическият ни щанд в Копенхаген преди време е бил посетен само от един човек. И той май търсел по спешност друго място  "…когато простата алармира…".

То, вярно, с 6.5 млн. лв. бюджет за реклама какво ли можеш да направиш? Един билборд в центъра на Москва струва толкова за седмица.

Но и малкото стига, когато си сложиш цедка на джоба. А не секретарки на Държавната агенция по туризъм да правят път до Япония.

И не 8 (осем) важни служители на ДАТ да отиват в Лондон с едничката мисия да изпробват доколко пропусклива е изричната забрана на пушенето в английската столица.

Тези работи ги разправя самата Крушкова.

Която, след като се зарече да изкорени недъзите в туризма, при вида на родния ни щанд почти се разплака онзи ден на откриването.

То, какъвто туризмът ни  такава и рекламата му.

В България е евтино, по-евтино, отколкото да седиш две седмици в къщи, знае безработният европеец.

А като дойде, пита: "Абе, защо убихте Чаушеску?"

И заема достойното си място в онези 4 млн. чужденци, които идват годишно у нас.

Които, уж били туристи всичките. Пък само турците от Германия като се връщат през юли и си заминават през септември са няколкостотин хиляди.

Важното е, че растеж в туризма има.

Повече на легла, отколкото на хора.

*Заглавието е от Епохални Времена