Какво ще правим със стадото?

Най-лошата черта на уличното движение в София е не това, че то само по себе си е отвратително, а това, че положението всеки ден става все по-лошо. Нарастващият брой автомобили се подхранва от нарастващото градско население и неизчерпаемите запаси от стари коли в Западна Европа. Регистрираните автомобили са 800 хиляди, което прави по една кола на по-малко от двама души. Колко са в действителност, както и колко са пребиваващите всеки ден в града хора вероятно никой не знае. Затова пък в наскоро приетия градоустройствен план на София това количество автомобили се предвижда да бъде достигнато чак след 2020 г. При условие, че населението си остане същото.

Два пъти на ден - преди пладне и към икиндия - градското автомобилно стадо изпада във възбуда. То задръства входните и изходни пътища и изпълва улиците с рев и мучене на клаксони. По това време най-бързият начин за придвижване в центъра на града на сравнително къси разстояния е пешият. А също така и за по-дълги. Ако имате нужната издръжливост.

Тогава градът заприличва на някои африкански равнини, все още пазещи старото си величие, като например Серенгети, когато стадата от гну извършват сезонните си миграции. Ако приемем това сравнение, трябва да направим и следващото - ролята на върховните хищници, стоящи на върха на хранителната пирамида, като лъвове, хиени или крокодили - се заема от представителите на полицията и общината.

Полицаите, например, използват тактиката на лъвовете: устройват засада зад някоя чупка на пътя и лесно успяват да хванат жертвата си. Обикновено това е някое старо, болно или отлъчило се от стадото животно, т.е. возило. Рядко ще видиш в зъбите им да се гърчи млад и силен екземпляр като “Порше Кайен” или “Мерцедес” с тъмни стъкла.

Общинските служби използват друга тактика - тази на известните коли, наречени “паяци”. Който гледа редовно предаванията на “Анимал планет”, знае, че когато хищници хванат някоя антилопа, останалите не бягат надалеч, а пасат наоколо с повишено внимание. Те знаят, че докато хищникът яде плячката си и докато е пред очите им, не е опасен. По същия начин, когато общинският паяк товари плячката си, край него спират на забранени места други шофьори - те са спокойни, защото в този момент той не може да им направи нищо, а и да се опита, лесно ще му избягат. От своя страна, персоналът на паяка гледа на това философски - той пък знае, че рано или късно всеки шофьор свършва жизнения си път в мрежите му.

Така съответните власти се хранят от стадото и същевременно го поддържат пъргаво и в добра кондиция, а може би и регулират популацията. Същото, което правят истинските хищници в природата.

Тук неизкушеният читател ще се запита: а не е ли срамно отношението между население и власт в една страна, брояща се за цивилизована, да е като отношението между хищник и плячка? Не подобава ли то да е отношение на партньори, преследващи обща цел? И ще бъде прав.

В интерес на истината, предприемат се стъпки и в тази насока. Бившият и настоящ кмет на София, например, за има-няма две години успя да асфалтира булевард “Цариградско шосе”. При това доста сполучливо. Само с леки денивелации.

Или да вземем друг кметски феномен - слонските крака по улица “Граф Игнатиев”. Това са едни метални цилиндри, които като същинско чудо изплуват от уличното платно и преграждат пътя на нежелани превозни средства. Оказа се, че те не искат да се спускат автоматично, за да мине трамваят. Затова един месец край тях стояха двама-трима фирмени служители в оранжево облекло и ги вдигаха и сваляха ръчно.

Напомня ли ви нещо това? На мен определено ми напомня един стар италиански филм. Казваше се “О кей, Нерон”. Двама американци попаднаха във времето на Нерон. Там изобретиха автомат за продажба на бонбони. Пускаш три сестерции и от една дупка излиза бонбонче. Принципът му беше изключително прост: вътре имаше роб, който броеше парите и пускаше бонбона.

Все пак не трябва да бъдем черногледи: накрая кметският механизъм заработи сам. Вероятно работи и досега.

Полицията също се старае. Преди година, в опит да намали жертвите по пътищата, тя задължи шофьорите да карат със запалени светлини и през деня. Тази мярка има добра и лоша страна. Добрата е, че може да се вземе, без да ставаш от бюрото си и не струва нищо (на взимащия мярката). Лошата е, че не върши работа.

Затова на следващата година полицията задължи всички шофьори да си купят светлоотразителни жилетки. Когато се убеди, че и това не помага, тя може би ще ги задължи да пътуват с постоянно натиснат клаксон.

Така постепенно ще стигнем до логичния край на кампанията - пред всяка кола да тича човек с развяно знаменце в ръка. Това ще означава, че сме изминали пълен кръг по спиралата на историческото развитие и сме се върнали пак там, но на по-високо технологично равнище. Съвсем по Хегел.

Само че какво ще правим със стадото?