КГБ управлява Русия

За отравянето на Литвиненко, Путинова Русия и руската емиграция Явор ДАЧКОВ разговаря с Юрий ФЕЛШТИНСКИ

Юрий Георгиевич Фелштински е роден през 1956 г. в Москва. През 1974 г. започва да учи в историческия факултет на Московския държавен политически институт “В. И. Ленин”, но през 1978 г. емигрира в САЩ. Там продължава образованието си в няколко университета. През 1993 г. защитава докторска дисертация в Института по история на Руската академия на науките. Редактор, съставител и автор на коментарите към няколко десетки тома с архивни документи, сред които и три тома с документи от архива на Троцки. Автор и на документални книги.

Фелштински е приятел на убития бивш полковник от КГБ А. Литвиненко, с когото заедно написват “Взривяването на Русия”. Книгата предизвиква сензация, защото изобличава специалните служби, че са организирали взривовете в жилищните блокове на Москва, Буйнакск и Волгодонск през 1999 г. Припомняме, че тези атентати бяха приписани на чеченските терористи и станаха повод за разгръщането на Втората чеченска кампания на руската армия. В момента Фелштински работи върху биография на Путин в съавторство с В. Прибиловски. Първите няколко глави от ръкописа вече са публикувани в САЩ, Канада, Израел и Латвия.

­ На това място преди година или две интервюирах Виктор Ерофеев и го попитах как може да обясни, че страна с толкова висока култура е рекордьор по избиване на собствения си народ...

­ Проблемът се състои в това, че културата няма отношение към демократичните традиции. И за съжаление Русия никога не е била демократична страна. Русия няма опит в демокрацията, защото до 1917 г. тя беше монархия, а след ’17-а година, както знаем, имаше съветска власт. Тази съветска власт изгради у хората убежедението, че животът няма никаква стойност. И Русия, и Съветският съюз по време на различни събития наистина с лека ръка са губили милиони и милиони хора, вие знаете, това са революцията, гражданската война, колективизацията, ГУЛаг, в Украйна и по време на Втората световна война ­ при това всеки път става дума за милиони хора, а разбира се, не бива да забравяме и сталинския терор, който също унищожи милиони хора. Затова, когато всички тези войни и този терор свършиха, или поне вече нямаха този крупен мащаб, остана един народ, който до такава степен беше свикнал да бъде убиван, че като цяло това вече не учудваше никого. И през 1991 г. същият този народ получи възможност да изгради демокрация. Именно възможност, защото не бива да се смята, че събитията, които се случиха през август 1991-ва бяха осъзнати ­ много от тях не се осъзнаваха, но все пак от 1991 г. Русия започна да живее в едно друго политическо измерение ­ за първи път можеше да се гласува. Ние можем да се отнасяме към Елцин по най-различен начин, защото различните слоеве от населението могат да имат абсолютно правилни и оправдани претенции към него, но Елцин беше първият, който въведе изборите в Русия и това бяха първите избори в цялата история на Русия. Той беше и първият, който въведе местни избори ­ също за първи път в цялата многовековна история на Русия. Разбира се, през този период от 1991 до 1999 година бяха допуснати и много грешки, бяха извършени много престъпления, бяха започнати абсолютно изкуствено и неоправдано двете чеченски войни, беше проведена т.нар. приватизация, която със сигурност можеше да се проведе по друг начин, но този демократически опит беше нашият първи подобен опит. И последен. Той завърши през 1999 г. Този кратък от историческа гледна точка демократически опит беше също и много тежък опит за демокрация, защото съвпадна и с преустройството на централизираната съветска икономика. Той наистина беше много кратък и за много хора и доста тежък. За съжаление всички неправилно и погрешно смятаха, че заедно с демокрацията незабавно ще настъпи и благосъстояние. И демокрацията наистина дойде ­ със свободата на словото, свободата на печата. Искам да повторя отново ­ това никога не се беше случвало в Русия. А благосъстояние не настъпи. И тогава една голяма, може да се каже дори значителна част от населението реши, че заедно с демокрацията идва и хаосът. Тоест демокрацията означава хаос ­ икономически и политически хаос. Тъкмо затова, когато през 1999 г. на власт в Русия дойдоха други хора, нека да ги наречем не-демократи, които се олицетворяваха от Путин с неговото военно минало на офицер от КГБ, тъй като той беше началник на ФСБ ­ наследника на КГБ, всички помислиха, че това е правилно и е за добро, че този твърд и студен човек, от когото всички се страхуват, бързо ще въведе ред, ще вкара всички крадци в затвора и ще възстанови социалните институции, за които много хора си спомняха с тъга. Наистина бюджетните заплати и пенсии бяха малки, но тогава вече никой не си спомняше, че са били малки. Затова пък всички помнеха, че те се изплащаха редовно. Затова всички сметнаха, че това, което прави Путин, е добро ­ той въвежда ред в цялата страна, той възстановява една държава, която беше доста унизена от събитията през 1991-1999 г., когато от велика държава на Съветския съюз (а кой не иска да бъде велика държава) Русия изведнъж се превърна в една слаба и разрушена страна... Тогава много хора не разбраха и не разбират и до днес кой всъщност е Путин, кой стои зад него, кой взе властта в Русия и каква ще бъде цената, която ще трябва да се плати за всичко това.

­ Аз ви питам за това, защото според мен е много трудно да обясните на западната публика и на западните политици, че руските държавни служби са в състояние да взривят жилищни блокове с техните обитатели, за да го припишат на чеченците. Тоест мисията да представите цялото зло ми се струва много трудна, защото само по себе си това звучи абсурдно и не може да бъде побрано в ума, ако парафразираме Тютчев.

­ Знаете ли, през 2001 г. това се оказа не просто сложно, а направо невъзможно. Проблемът не беше в съдържанието на книгата, защото докато четеш самия текст, ти вярваш на това, което е написано. Но мозъкът ти някак все отказва да повярва, че в тази страна има хора, които също са руснаци и които работят за някаква непонятна организация, КГБ, която през 1999 г. е взривила собствените си граждани, и то ­ в Москва. Защото Москва винаги е била един специален град за всички, какъвто например е Париж за французите.

Най-важното може би е това, че през 2001 г. може би никой освен мен и Литвиненко не разбираше защо е трябвало да се направи това. За нас беше важно не само да покажем, че жилищните сгради са били взривени, не само да докажем, че това е било направено от КГБ и че КГБ е провокирал втората чеченска война, за нас беше особено важно да отговорим на въпроса “Защо?”. Ще кажа направо, че през 2001 г. на никой не му беше ясен отговорът на този въпрос. През 2006 г., точно когато беше убит Саша Литвиненко, вече всичко беше ясно. Тогава вече нямаше нужда да се обяснява, че на власт е дошло ФСБ. И разбира се, беше ясно защо е било направено всичко. Не за да се взривят жилищните сгради и дори не за да се започне войната в Чечня, а за да се завземе властта в Русия. И когато днес, в 2007 г., ние вече знаем, че определена група хора, която в основната си част се състои от висши офицери на ФСБ, е завзела властта в Русия, вече става ясно, че терористичните актове от 1999 г. и дори втората чеченска война са били само малка разменна монета в борбата за голямата награда, която се казва Русия. Една свръхбогата страна с цялата нейна икономика и всичките є пари. Точно тогава става ясно и това, че за тези хора от ФСБ, които, общо взето, още от 1918 г. се занимават само с едно ­ да упражняват натиск, да убиват, да арестуват, с други думи ­ да се борят с демокрацията вътре и извън страната, за тези хора онези 300 души не означават нищо.

­ Сега Западът вече разбра ли това?

­ Да, сега вече Западът разбра това. Знам, защото много често давам интервюта, особено на американски журналисти, и ако преди винаги трябваше да започвам с доказателства, че жилищните сгради в Москва са взривени от ФСБ, че днес на власт е ФСБ, сега това се приема за даденост, която е известна на американските журналисти. Те нямат никакви съмнения по въпроса, че жилищните сгради са взривени от ФСБ, че втората чеченска война беше провокирана изкуствено и че ФСБ е завзело властта в страната. Днес това го виждат всички. Друг е въпросът какво ще последва от всичко това за ръководителите на западните държави. Ще ви кажа откровено, че в този момент няма да последва нищо. Защото никой не знае какво точно да прави. Това е като едно лошо дете - всички виждат, че е лошо, но в същото време разбират, че то все пак е само едно глупаво дете. С което трябва да се намери общ език. Защото всички знаят, че Русия винаги ще я има. Всички разбират, че с нея ще трябва да се преговаря и ще трябва да се живее в мир, без да се водят войни. Това е ясно на всички. И понеже в крайна сметка никой няма намерение да воюва с Русия, всички разчитат, че ще могат да се споразумеят с нея.

­ Сега сте в България. Един руски дипломат ни нарече Троянски кон на Русия в Европа. Можете ли да кажете нещо за стратегията на нова Русия да си върне старите позиции, разбира се, под друга форма?

­ Мисля, че Русия няма такава възможност и не мисля, че Русия ще има такава възможност. Защото Русия днес, независимо от изявленията на руското правителство и на самия Путин, е една много, много слаба страна. Съветският съюз, който се разпадна за 48 часа, или дори, ако щете, за 24, беше много по-силен. Независимо от това той рухна. Русия не можа да реши нито един от проблемите си, Русия все още е многонационална държава с много сериозни национални проблеми. Мюсюлманският въпрос в Русия не само че не е решен и не е отпаднал, а по-скоро дори е още по-наболял, проблемите, които предизвикаха войната в Чечня, също не са решени, руските ръководители имат сериозни проблеми в републики като Дагестан, Ингушетия и Татарстан. А съществува и още един много сериозен проблем, свързан с формално непризнатата нелегална китайска емиграция в Сибир, или също толкова сериозният проблем с формално непризнатото масово напускане на младите от страната, при това образованите млади хора на Русия, които заминават на Запад. За съжаление ние виждаме само върха на айсберга, защото имаме достъп само до Москва и Санкт Петербург. Ние дори не можем да усетим глобалните ­ да ги наречем така ­ проблеми на Русия. Всичко, което се случва в момента, е това, че Путин се върна от Елциновия модел на децентрализация към стария модел на централизация. А проблемът е там, че Съветският съюз рухна точно затова, защото не можа икономически да се конкурира с европейските страни и страните от останалия свят. А не успя да се конкурира с тях точно затова, че имаше такъв модел на централизирано управление, какъвто вече не можеше да съществува. Затова, когато Елцин издигна известния си лозунг “Децентрализация! Вземайте колкото можете повече местна власт!”, той изобщо не направи това, за да отслаби центъра. Елцин много обичаше властта. Но той разбираше, че вече не може по друг начин. И когато създаде система за местни избори и издигна по места лозунга за самоопределение, Русия наистина започна да се развива. Бизнесмените започнаха да влагат парите си по места, защото всички местни ръководители искат едно ­ бизнесът да влага парите си в техния регион. Разбира се, че в Русия процъфтяваше и корупцията. Това се знае от всички. Регионалните избори бяха особено силно корумпирани. И това се знае от всички. Но въпреки това новите предприемачи знаеха, че зависят от местната власт и че трябва да търсят общ език с нея, и съответно влагаха парите си за развитието на своя регион.

Путин се върна към стария модел на централизирано управление. Защото така е по-удобно да се упражнява контрол. Защото те са свикнали да удрят с юмрук по масата и това е единственият модел на управление, който познават. А Русия, ще повторя пак, е бюрократично-корумпирана държава. Те се върнаха към стария централизиран модел на управление. И съответно сега всички руски бизнесмени получават всички подписи, печати, лицензи и разрешителни в Москва, те живеят в Москва, те имат офиси в Москва, имат сметки в московските банки, тоест те вече не са зависими от местните правителства и по тази причина не влагат вече средства по места. Те влагат парите си в Москва. И затова, когато хора като нас пристигат в Москва, виждат един процъфтяващ град и смятат, че по същия начин процъфтява едва ли не цяла Русия. А всъщност процъфтява само Москва и може би единствено Санкт Петербург се доближава малко до нея, защото Путин е от Санкт Петербург, пък и традиционно този град също винаги се е развивал. Но като изключим тези два града, нищо друго не се променя. Независимо от огромните пари, които идват сега от продажбата на нефт и газ. Ние, разбира се, няма да се заблуждаваме, че държавата е тази, която получава тези пари. Тези пари отиват в ръцете на хора от един много тесен кръг и се харчат основно за лични нужди. Тези хора създават свои собствени структури, свой семеен бизнес, те поставят свои близки и роднини в бордовете на директорите на най-големите компании и получават на свое име и на името на своите близки пакети с акции от най-големите руски фирми и компании. Всички те през последните години станаха милионери. Затова на тях много им харесва положението на нещата в Русия. И всички тези хора са от ФСБ.

­ Тоест олигархията почти не се е махнала, тоест моделът на олигархичното управление просто е централизиран и е под контрола на Путин?

­ Олигарсите управляваха страната от 1996 до 2000 г. И това беше цената, или по-скоро наградата, която олигарсите получиха за това, че дадоха на Елцин пари за неговата предизборна кампания през 1996 г., благодарение на което Елцин спечели изборите. Така че по принцип, за съжаление, тази система на акционерно управление на Русия, ако мога така да се изразя, беше създадена от Елцин през 1996 г. Той взе от руските олигарси пари и им даде като награда за това управлението на Русия през следващите 4 години. Този опит на Елцин беше много бързо възприет от ФСБ и беше успешно приложен през 2000 г. Те разбраха, че за да завземат цялата власт в Русия, всъщност трябва да сложат само един свой човек на един-единствен пост. Този пост обаче трябваше да бъде постът “Президент на Русия”.

Друг е въпросът защо Елцин със собствените си ръце предаде властта на ФСБ. Защото Елцин знаеше на кого предава властта и по този въпрос има точни данни. Спомняте ли си кои бяха последните трима министър-председатели на Русия?

Примаков - бившият директор на Външно разузнаване.

Степашин - бивш директор на ФСБ.

И Путин - бивш директор на ФСБ.

С други думи, имаше избори, но по някакъв тайнствен начин целият избор беше ограничен само с кандидати от ФСБ и всички те бяха от 1999 г. Защото всички смени на министър-председатели станаха точно през 1999 г. Това всъщност беше подготовката на КГБ за завземането на властта.

По какъв начин Елцин е предал властта? Мисля, че много просто. Мисля, че през 1999 г. той е разбирал, че единственият начин да не бъде вкаран в затвора и да не допусне да бъдат арестувани или наказани членовете на неговото семейство, е бил да се споразумее с КГБ. С други думи, Елцин е отстъпил пред силата и натиска, той е бил шантажиран и за съжаление се оказа толкова слаб, че със същите онези ръце, с които разруши Съветския съюз през август 1990 г., той предаде властта на КГБ. И затова основната вина е преди всичко на Елцин.

­ Как си обяснявате позицията на Солженицин, неговата основна позиция спрямо руския режим?

­ Аз много уважавам и обичам Солженицин. Той беше и все още е моят любим писател. Ние се познавахме и се срещахме, докато той живееше в Америка, водехме една доста дълга и обемиста коренспонденция, но ще ви кажа съвсем откровено ­ мисля, че Александър Исаевич не е много прав, когато подценява ­ нека да го наречем така ­ или иска да омаловажи факта, че днешният президент на Русия е бивш офицер от КГБ. Аз смятам, че позицията на Солженицин, дори не като на един велик писател, а само като на един бивш затворник, би трябвало да бъде друга. Но аз никога не бих се осмелил да критикувам Солженицин. Смятам, че той е направил толкова много за Русия, че стои извън всякаква критика.