Данъчни вълнения - тука има, тука нема

10% данък за всички, хазартът - обект на бурни страсти

Предложението на кабинета данъкът върху хазарта рязко да се намали отново разбуни парламента. Идеята на МС е 10-процентната ставка да остане, но вместо да се облагат всички приходи от залагания, както е сега, от постъпленията да се вадят изплатените печалби на участниците в игрите и остатъкът да се облага с 10%.

"С тази промяна искате да увеличите доходите на хазартните оператори", обърна се към мнозинството Иван Костов. Според лидера на ДСБ предложените данъчни облекчения са реверанс към Васил Божков и още няколко бизнесмени. "Управляващите се отблагодаряват щедро на спонсорите си - няма друго обяснение, че искат да насърчават хазартния бизнес", заключи Костов.

От БСП изненадващо също разкритикуваха поправката. "Ако предложението на МС бъде прието, ефективната ставка ще падне много под 10% - при някои игри раздадените печалби достигат 70% от събраните залози, което означава, че хазартният оператор ще плати реално 3% данък", даде пример Надя Антонова от БСП.

Милен Велчев от НДСВ обяви, че трите партии от коалицията ще обсъдят спорния въпрос за данъчното третиране на игрите със залагания. Йордан Цонев също съобщи, че управляващите ще внесат нови предложения за данък хазарт. Според него облагането трябва да се промени, защото традиционните игри имат все по-сериозна конкуренция в лицето на интернет залаганията, които се организират през офшорни зони и не подлежат на никакво данъчно облагане. "Чрез електронен хазарт от България годишно изтичат 700 млн. лева", обяви депутатът от ДПС.

Цонев поясни, че според него трябва да се въведе лицензиране на интернет залаганията, а всички хазартни игри да се облагат като всеки останал бизнес - с приспадане на разходите и облагане на резултата, макар и с двойно по-висока ставка. Депутати от опозицията обаче веднага посочиха, че така хазартните фирми лесно могат да докарат сметките си до загуба или до символична печалба.

Павел Шопов от „Атака" нарече всичко позитивно в проектозакона „един смокинов лист, прикриващ срама от това, че с този закон се въведжат преференции за хазарта в България". Той изказа подозрения, че облекчението за хазартните фирми е внесено от лобито на ДПС. От своя страна лидерът нa ДСБ Иван Костов заяви от парламентарната трибуна, че с промените в облагането на хазарта ще бъде постигнато двойно увеличаване на доходите от хазарта. „Очевидно така мнозинството ще насърчи много силно хазартния бизнес", изтъкна Костов, като постави въпроса кой иска това и защо. По думите това се прави за 2-3 лица, които държат хазарта в България.„Един от тях е Васил Божков, известен с прякора Черепа. Мнозинството му прави един щедър подарък", заяви Иван Костов.

Министърът на финансите Пламен Орешарски защити предложението на МС, като обясни, че по-ниското облагане вдигало приходите в бюджета, и посочи как свалянето на корпоративния данък на 10% довело до 50% ръст на приходите от този данък спрямо предната година.

Мартин Димитров от СДС обаче посочи, че в проектобюджет 2008 г. правителството е заложило по-ниски приходи от облагането на хазарта. Веселин Методиев от ДСБ обвини управляващите, че са превърнали страната в пералня на мръсни пари - процъфтяват хазарт, безмитни магазини, строителен бум, ставаме офшорка.

Промените в закона за акцизите също предизвикаха бурни спорове. Правителството предлага вдигане на акцизите за течните горива и цигарите, с което ще разтвори ножицата между цените в обикновените и безмитните магазини. Иван Костов обяви, че опозицията ще поиска да бъдат закрити всички безмитни магазини и бензиностанции, защото от тях бюджетът губи милиони акцизи и ДДС. Независимата Елеонора Николова обвини мнозинството, че с акцизната си политика обслужва интересите на десетина олигарси.

Реакцията на депутатите идва няколко дни след като посланикът на САЩ Джон Байърли разкритикува управляващите, че с намаляването на данъка върху хазарта обслужват определени бизнесмени.

Парламентът прие на първо четене предложението на кабинета от догодина всички граждани да заплащат данък в размер на 10% от годишния им доходи. Така с въвеждането на т. н. плосък данък ставката става единна и не зависи от размера на дохода на данъкоплатеца. В момента при годишни приходи между 2 400 и 3 000 лв. се заплаща 20% налог върху горницата над 2 400 лв., доходите между 3 000 и 7 200 лв. се облагат със 120 лв. плюс 22% от горницата над 3 000 лв. и тези над 7 200 лв. с 1 044 лв. и 24% от горницата.

Поправката в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, която бе приета на извънредно заседание вчера цели намаляване на сивата икономика в страната. Според данните на Министерството на финансите заплата от около 300 лв. са декларирали 1.3 млн. данъкоплатци, а над 1500 лв. около 19 хил. души. Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец ще се облагат с 15%. С плоския данък ще се облагат доходите без приспадане на необлагаем минимум.

Освен това с приетия законопроект на Министерски съвет депутатите отмениха досегашните облекчения за децата и даренията. Според все още действащия закон родителите с едно непълнолетно дете могат да поискат намаляване на дължимия налог с 420 лв., тези с две непълнолетни деца могат да заплатят 840 лв. по-малко, а наличие на три или повече непълнолетни деца и прилагане на необходимите документи при подаване на годишна данъчна декларация от сумата се изваждат 1 260 лв. Като компенсация се въвеждат по-високи детски надбавки в размер на 30 лв. на месец.

В момента при направени дарения облагаемата данъчната основа можеше да спада с 50%. Според финансовото министерство обаче през тази година от привилегията са се възползвали едва около 600 души.

От следващата година за дейностите, за които през тази година се ползват нормативно признати разходи от 70, 60 и 50% вече ще се приспадат 40%. Тук спадат приходите от авторски и лицензионни възнаграждения, произведения на науката и културата, доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък, от производство на продукти от селското стопанство, както и от горско, ловно и рибно стопанство. Досегашните признати разходи от 35% пък са намалени на 25%, като това касае свободните професии. Така журналистите, актьорите, писателите, адвокатите ще плащат по-висок годишен данък. Тези, които се възползваха от 20 на сто облекчение ще трябва да се примирят с 10 процентен бонус върху дължимия десятък.

С 5820 лв. вместо с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа се намалява данъкът на човек с 50 или над 50% нетрудоспособност.