Непреходните муцуни на прехода

Автор: Диян Божидаров, вестник "Сега"

Желю Желев и Иван Гранитски май опипват почвата за коалиция БСП-СДС. Щом те са тараните в политиката, значи преходът още не е свършил.

Тези дни една от десните емблеми на прехода - Желю Желев, каза, че БСП управлява добре. Левият интелектуалец Иван Гранитски - също непреходен в прехода, рече, че няма да е лошо БСП и СДС да направят коалиция. Репликите бяха подхвърлени така леко и "случайно" в рамките на три дни, че чак вестниците ги възнаградиха с подобаващо внимание - долу, в ъгъла, между редовете.

То какво ли наистина да обръщаш внимание на хора, от които нищо не зависи. Гранитски е хем реформатор в БСП, хем строител на сдружения и инициативни комитети извън БСП, който след златните концесии в Челопеч тръгна да оправя "българската култура, земи и гори" с референдуми. Желю Желев отдавна е

по-скоро политически дух, отколкото материя

Днес Гранитски може да съзидава като гранит, но утре, в президентската партия, ще е нищожно камъче в голямата мозайка. Желев пък завинаги ще диша във времето, което бе "наше".

Но да подминем току-така тия двамата динозаври на мисълта ще е несправедливо. Първо, защото те наистина ни казват нещо интересно. Второ, защото за пореден път уж важни "новини" за бъдещето ни ги поднасят хора от миналото. Те са второстепенни герои, параван, зад който се подготвя голямата игра на главните.

Първо, какво ни казват Гранитски и Желев. Ами казват ни, че един ден БСП и СДС може да управляват заедно и това ще бъде най-нормалното нещо на света. Ние - които не сме динозаври, но явно пак пасем трева - трябва да го знаем отрано, за да не се шокираме.

Гранитски бе актуален, позовавайки се на нормалната европейска практика (или явление, няма да спорим) - даже в Германия левите и десните управляват заедно. Но ние трябва не само да сме подготвени за тази коалиция, а и да тръпнем с желание. Според Гранитски тези стари добри партии ще спрат новите лоши бизнес такива.

Според Желев, извикан да даде "насоки за развитие" на СДС, БСП се е реформирала, приела ЕС и НАТО, които бяха базовите демократични ценности. Т.е. ето ги идейните основи и необходимости за една такава бъдеща коалиция.
Ще кажете, че тия приказки звучат като фантасмагории. Вярно, така звучат сега, но не и след две-три години, когато все по-ясно ще се очертаят

контурите на новата президентската партия,

а политическият ребус ще е толкова сложен, че ще допуска и най-неочаквани комбинации. В крайна сметка бившите и настоящи президенти и техните приближени обичат да обединяват - коалиция между БСП и СДС няма да е прецедент, вече имахме такава в правителството на Димитър Попов под егидата на Желев. Към момента липсва само "обществената нужда" от такъв съюз. Но и тя ще се появи, както се пръкнаха и други подобни "нужди" - за целта си имаме интелектуалци, общественици, хора на духа и други такива.

Още от времето на комунизма те ентусиазирано помагат непопулярните политически решения "радушно да бъдат приети от народните маси". Преди царя да тръгне към България, обръч от "мислители" постла пътя му с цветя, пригласяйки: "Без него сме заникъде..."

Част от тях в нужда се въртяха и около Костов, а сега каквото да направи Първанов, то непременно е предшествано от "всенародни" и "всесъсловни" вълнения, по чийто гребен той се понася.... Така че какво правят Гранитски и Желев ли? Ами същото - те са първите птички в гръмогласния хор на "будната гражданска съвест", който скоро ще запее:

"БСП-та и СДС-та, съзидавайте се!"

Тогава приятелят на Доган - Желев, лесно ще убеди другия приятел на Доган - Юруков, да направи "исторически компромис" с БСП. А старите дружки Първанов и Сокола жертвоготовно ще понесат отговорността и за такава коалиция. Звучи екзотично? Да, такава коалиция на пръв поглед е утопия. Но не и в контекста на целия преход, в началото на който БСП/БКП създаде СДС (все по-очевидно е от дистанцията на времето), а в края, партията-майка ще си прибере отрочето.

Но това ще се случи след време. Сега просто преходът не е свършил - същият театър, същите "елитни" актьори и близките им "интерпретатори", които да свеждат на непросветените маси какво голямо изкуство се играе... Едни пипат печката и изгарят, за да могат по-важните зад тях да се топлят... И все сенки от миналото трасират пътя към бъдещето.

Ами да, какъв преход е свършил, щом Желев сочи бъдещето на СДС, таранът на Първанов е Гранитски, "Позитано" стреля по конкуренцията с Бриго Аспарухов, а Доган се хваща за брадвата? Може би просто има още много за преразпределяне и преходът трябва да продължи. Кой ще се учуди, ако и Велко Вълканов изникне отнейде и каже: "А бе, Жельо, ти турчин с фес ли си?".