Интернет феодали цензурират Мрежата

На кого да вярваме - на браузъра, на администратора, на интернет-доставчика, на търсачките - най-добре на никого от тях
Йордан ЙОРДАНОВ, компютърен специалист

Миналата седмица една информация остана незабелязана от нашите медии. Информацията, че Конгресът на САЩ по международните работи "извика на килимчето" основателя и шеф на Интернет-търсачката Yahoo, Джери Янг, и го обвини, че цензурата на тази програма в Китай е помогнала на техните ченгета да идентифицират и пратят в затвора журналиста Ши Тао. Само заради политическите му изказвания.

На Джери Янг му се наложи да чуе, че той и неговата компания може и да са "технически и финансови гиганти, но са морални пигмеи".

С подобни "занимания" се е ангажирала и търсачката Гугъл пред китайските власти. Т.е търсенето по думата "демокрация" например, за китайския интернет-потребител ще даде различни резултати от да речем за френския потребител.

Независимо, че броят и видът и съдържанието на интернет-страниците трябва да е едно и също за всеки по цял свят.
Причината за това е официалното и неофициално филтриране (или цензуриране) на Интернет.

Официално филтриране има не само в Китай

Има и в арабския свят, и в Азия, но бяхме свидетели и на официално филтриране и в България (случаят с Аренабг). Говоря за филтриране, инициирано от държавните репресивни органи. В повечето случаи по политически причини, но не е изключено и поради прекалена корупция на отговорните власти.

Пак официално филтриране има по цял свят, вече включително и в САЩ и във Великобритания и къде ли не. Има и в България. Но сега вече става дума за фирменото филтриране. Това, което правят системните администратори по заповед на работодателите си. Според едно мнение в Сnews, във Великобритания, в някои фирми се филтрира до 70% от съдържанието в Интернет. Т.е. на работата си, ти читателю, може и да знаеш, че има някакъв сайт, но той да е недостъпен за четене от теб. В Български специализиран форум даже се появи готова таблица със сайтове, над които да се налага забрана. И се препоръчваше на системните администратори само да си копират файла и да го поставят в настройките на защитната си фирмена стена (файъруол). Там бяха Елмаз и останалите сайтове за запознанства, но имаше и доста други, за които можеше да се спори дали трябва и защо трябва да бъдат филтрирани. Проблемът не е дали фирмите трябва или не трябва да филтрират съдържание. А

да има обществен регламент

Защото днес у нас юридически нещата стоят както с гръмналия случай с видеокамерите в дамските съблекални на шивачките в една ямболска фирма. Един феодал те счита за крепостен и се опива от възможността да забранява, а друг ръководител създава среда, в която подчинените му сами да дават от себе си максимума в името на фирмата, но и на своите облаги. Например в Гугъл на работещите официално им е предоставено време, в което могат да ползват фирмената инфраструктура напълно за лични нужди. И в това собствениците на Гугъл не виждат нищо лошо за себе си, фирмата си или за американската демокрация.

По-лошото е друго. Че инструментите за филтриране (цензуриране) стават все по-много, по-мощни и по-неконтролируеми.

Наскоро из Мрежата се появи и продукт с такова описание: Foxy is a filtering web proxy. It acts as a middleman between the users' browsers and the Internet. All through traffic is inspected, categorized, counted, and may be modified, redirected, or blocked, if neccessary. За неспециалистите ще поясня, че

това е програма-инструмент

с която системните администратори могат да инспектират, категоризират, отчитат, пренасочват или блокират съдържанието на Интернет. Но най-страшна тук е думата modified т.е. да променят! съдържанието на даден сайт. Така, чрез тази програма, за един потребител на Интернет днес в. "Монитор" ще изглежда, че е публикувал тази статия, а за друг че не е, а за трети, че в нея се говори за Азис. И това няма да е по вина на в. "Монитор" или на потребителя. А на някой, опиващ се от неконтролируема власт.

Защото властта на работодателите у нас е практически неконтролируема. Ако посетите сайта на продукта на http://www.2-power-n.com/index.html ще видите, че създателите на цензуриращия инструмент напълно осъзнават какво оръжие предлагат. Там на този адрес пише: Foxy will help you rewrite the Web. The rule is simple: your program reads data from the standard input and writes it (potentially modified) to the standards output. Then Foxy feeds the result to your browser. Т.е. авторите се хвалят, че с техния продукт е много просто да се измени съдържанието на даден сайт и да го подаде изменено на браузъра (програмата, с която разглеждате сайтове в Интернет). Боже, какви възможности за малките феодалчета, с които е пренаселена България!

Проблемът е сериозен

а даже няма и достатъчно разбиращи експерти, за да подготвят подобаващо законодателство. Поне у нас, освен една Нели Огнянова няма кой друг да бие камбаната по тези въпроси. Е, от време на време и Вени Марковски.

Проблемът става още по-сериозен, като се добавят и купищата грешки поради "административен капацитет", т.е. недостатъчна компетентност на различните системни администратори и специалисти на Интернет-доставчиците. Става дума за т.нар. DNS-таблици и настройките на DNS-сървърите, прокси-сървърите, рутерите и т.н. (Накратко DNS са преводачите от www.monitor.bg или каквото там искате да разглеждате в Интернет към разбираем за компютрите език - езика на цифрите, прокси-сървърите са контролиращите, а рутерите - разпределящите трафика). Тала, от некомпетентно направени настройки на системите за контрол и маршрутизиране на трафика може да Ви изчезва и целият Интернет, може да бъдете вкарвани в т.нар.

черни списъци на разпространители на СПАМ

(spam blacklist - SBL), a може и да не разберете, че даден сайт вече е променен. Например сайтът на фирма за фитнес оборудване (jk-fitness.com), който е с изцяло променено съдържание от месеци, за сърфиращите в Мрежата през фирмата-доставчик на Интернет Орбител все още изглежда, че не е бил променян изобщо. Ама това, че тогава е имало едни стоки, а днес съвсем различни, ама това, че Орбител на практика заблуждава (точната дума е лъже) своите абонати никой даже и не го подозира. Камо ли да го постави като проблем пред обществото ни.

А на http://hardtrance.-blogspot.com/2007/08/dns.html под етикета е-мизерия, се чете: "Делегирането на домейна government.bg може да се използва за пример как не бива да се делегира домейн". Е, след като излиза, че даже сървърите на държавната ни администрация не са достатъчно компетентно настроени, какво да мислим за останалите?

Има и друг проблем. Подайте нещо за търсене на Гугъл и погледнете списъка с резултатите. Обърнете внимание на думата "кеширана". Какво значи това?

Ами точно това е предупреждение

че информацията на сайта реално може и да е различна от това, което вие може да виждате на вашия екран. Защото в желанието си да осигурят по-бърз и ефективен трафик, фирмите-доставчици на Интернет правят и това (даже пак не се прави конкретно, а си има готови програмни средства). Записват съдържанието на често посещаваните сайтове на своите си компютри. И вие на практика теглите част от съдържанието или даже цялото съдържание не от компютъра, на който е реално сайта, а от компютър на вашият доставчик или даже от вашият си компютър! Да, има и такава настройка на браузърите - дали да изтегля винаги цялото съдържание на целия сайт, който вече сте посещавали. Точно затова е и възможно в случаи, когато някой заплашен сайт си изтрие компрометиращо съдържание, то все пак да бъде изтеглено от нечий друг сървър. Така бяха разпространени снимките с голи американски жени-войници в Ирак. Макар да бяха набързо изтрити от първоизточника, сърфиращите успяха да ги изтеглят и размножат все пак.

У нас, пък и по цял свят, по инициатива на САЩ проблемите се разглеждат законодателно само от една страна - страната на нарушени авторски права. Стигна се до много куриозни случаи. Затова не е без смилъл твърдението на професора по право от щата Юта Джон Тераниан, че всяко човешко действие всъщност може да се разглежда и като

нарушение на авторски права

Той обяснява, че като разглеждате гола дама край басейна, която има татуировка на рамото си, вие, а и тя нарушавате закона за авторско право. И смята, че е крайно наложително в световен мащаб да се преразгледат законите за авторските права.

Но е крайно наложително да се постави и регулаторна спирачка и на хилядите начини и средства, а и случаи на филтриране на съдържанието из Интернет. Гугъл вече постави този въпрос. Даже в неговия си стил, Ерик Шмидт (изпълнителния им директор) беше препоръчал на американския конгрес да си назначат някой 14-годишни да им направят законите, защото и тамошните законотворци не разбират за какво иде реч.

И у нас има една държавна агенция, по-известна под съкращението ДАИТС. Но откакто е създадена, освен търг за кетъринг на служителите си за 10 години напред, май друго не е свършила. Издава от време на време и по някоя пощенска марка и плик с щемпел по някой по-значим, според нея си повод. Комисията за регулиране на съобщенията пък вече от месеци е без легитимен ръководител. Пита се на кой и как да разчита българското общество, ако има проблем в ежеминутно променящият се Интернет?