КГБ управлява Русия – 2

Явор ДАЧКОВ разговаря с ЮРИЙ ФЕЛШТИНСКИ

За отравянето на Литвиненко, Путинова Русия и руската емиграция

Литвиненко посочи своя убиец ­ Путин. Защо го убиха така, с такава рядка отрова, по такъв зрелищен начин... И въобще, как мислите ­ защо го убиха?

­ Да започнем от първия въпрос. Разбирате ли, аз съм историк по образование и затова винаги се опитвам да отделя и мисля, че това е много важно, фактите от теориите и фактите от предположенията. Днес ние вече знаем кой и как е убил Троцки през август 1940 г. Знаем как е била подготвена цялата операция, знаем кой е подписал заповедта. Дори знаем как точно е бил убит Троцки. Но трябваше да минат цели 50 години, за да разберем всичко това. Преди това можехме само да гадаем как е станало всичко. И кой е стоял зад него - Сталин и съветското правителство.

Аз мисля, че през 2006 г. Александър Литвиненко не би могъл да бъде убит без формална писмена заповед, подписана на много високо равнище. Друг е въпросът кой е издал тази заповед. Разполагаме с два варианта. Наистина аз не мога да знам кой от тези два варианта след известен брой години ще се окаже истински. Но единият вариант е, че тази заповед е била подписана от Путин, а другият ­ че тази заповед е била подписана от Патушев - директора на ФСБ.

Но наистина смятам, че през ноември 2006 г. Литвиненко не би могъл да бъде убит без заповедта на един от тези двама души. Това е отговорът ми на първия ви въпрос.

А сега отговорът на втория - защо? Разбира се, преди всичко затова, че Александър Литивиненко беше единственният изменник на ФСБ за целия период от 1991 до 1999 г. Ние знаем, че е имало няколко случая на бягство зад граница, точно както казвате, на бивши съветски разузнавачи от съветския период, но Литвиненко беше единственият офицер от КГБ, който избяга от ФСБ. Освен това той не просто избяга от ФСБ и не просто избяга от Русия в Лондон, той стана един постоянен дразнител за ФСБ. Защото всеки ден или почти всеки ден той публикуваше статии и даваше интервюта и ако дори в някакъв момент западните журналисти вече не му обръщаха толкова много внимание или дори смятаха, че някои от неговите изявления не отговарят на действителността, за ФСБ този дразнител с неговите изявления продължаваше да съществува и беше ясно, че всички изявления на Саша не са насочени толкова към западните журналисти, нито към западния читател, колкото към един постоянен читател, за когото Саша знаеше, че винаги го има, и това беше висшето ръководство но ФСБ - това бяха хората, с които той беше служил и всички те сега бяха станали водещи политически лидери на Русия. Фактът, че всеки ден им е било докладвано подробно какво точно е казал или разказал Литвиненко, е бил основен аргумент при вземането на решение Саша да бъде убит.

Книгата безусловно също е била важна точка в списъка от престъпления на Саша, но далеч не е била единствената.

Защо той беше убит по този начин? Отначало и аз като много други смятах, че той беше убит по такъв зверски начин, за да се всее страх, да бъдат уплашени всички останали дисиденти, изменници, та дори и западното обществено мнение, като се започне от англичаните, които приемат в Лондон хора като Березовски, Закаев, Литвиненко и може би още много други бегълци от Русия. Но после започнах да проверявам някои подозрителни случаи на смърт в Русия, станали от 1991 г. нататък. И видях, че поне няколко души, умрели в Русия при подозрителни обстоятелства или дори съвсем очевидно убити, са били убити по същия начин, със същата или аналогична радиоактивна отрова. Има няколко убийства, които могат да бъдат отнесени към тази категория, но две от тях са очевидни, а едното е абсолютно идентично с убийството на Литвиненко. Това е отравянето на Юрий Шчекочихин през 1993 г., който беше зам.-главен редактор на “Новая газета” ­ вестника, в който работеше Анна Политковская, и отравянето на Роман Цепов през 2004 г. За нас е интересно точно това отравяне. Роман Цепов беше началник на службата по охрана на Путин по времето, когато Путин работеше в Санкт Петербург. Той беше много близък с него и тогава отговаряше за така наречените неформални връзки на Путин с руските бизнесмени от Санкт Петербург. Защото, нека да си кажем откровено, тогава цялата страна, включително и Путин, се намираха в началото на развитието на пазарните отношения. Путин, който тогава беше зам.-кмет (на Собчак) отговаряше точно за цялата външноикономическа дейност на Санкт Петербург, тоест за цялата търговия на Санкт Петербург и областта - една доста голяма територия, с целия останал свят.

Ние разбираме, защото не сме нито романтици, нито наивни хора, че тази дейност в онзи период е била съпроводена с много големи пари и с непрекъснато нарушаване на законите, които по онова време дори не съществуват. Защото старите съветски закони вече не действаха, тъй като не можеха да бъдат прилагани в новата обстановка, а нови още нямаше. Затова абсолютно всички, които се занимаваха с някаква дейност, включително и бъдещият президент Путин, по това време нарушаваха всички закони.

При Путин Роман Цепов се е занимавал точно със събирането на парите в брой, които бизнесмените са плащали на кметството на Сант Петербург, дори не казвам, че лично на Путин, а на кметството на Санкт Петербург, макар че лично той е отговарял за тази дейност.

През 2004 г. неочаквано за всички и много мистериозно Роман Цепов беше отровен. Той не беше враг на никого, той беше приятел, един уважаван от всички човек с много сериозни връзки ­ много близък приятел на началника на охраната на Путин, а неговите офицерски и цивилни връзки бяха много големи. Това отравяне потресе всички и по тази причина много от медицинските експертизи бяха запазени. Те много добре показват (всички са от 2004 г.) че Цепов е бил отровен с радиоактивно вещество. Дали това е бил полоний 210 или 215, не е толкова важно. Важно е, че това е отровно вещество, до което имат достъп само специалните служби, и другото важно нещо е това, че тази отрова може да бъде дадена само от много близък познат. Това не е отрова, която би могъл да използва един враг, това е отрова, която би могъл да използва само приятел. Така че радиоактивните вещества вече са били използвани като отрова в Русия.

Сложността при тях е, че не могат да бъдат идентифицирани. И наистина в Русия нито веднъж, и особено в случая с Цепов, когато експертизите са били сериозни и истински, лекарите не са могли да определят с какво точно е било извършено отравянето. Всички са били на мнение, че Цепов е отровен, но с какво точно е бил отровен, кога е бил отровен и още повече ­ кой го е отровил, те не са могли да определят.

Мисля, че точно по тази причина ­ че тези радиоактивни отрови така “добре” (в кавички) са се представили в Русия ­ е било взето решение да се използва същата отрова за убийството на Саша Литвиненко.

Всичко, което се случи по-нататък в Лондон, може да се смята за истинско чудо или за някаква статистически непредвидима случайност. Необяснимо за всички Саша издържа цели 23 дни. Той беше отровен на 1 ноември, а умря на 23-ти. Всички известни досега случаи на такова отравяне показват съвсем друга статистика - максимум 1-2 седмици. В действителност се е очаквало, че Саша ще умре след 1-2 седмици. Затова първата статистическа случайност е, че той живя 23 дни. Така англичаните имаха на разположение 23 дни, за да разберат какво точно се е случило с него. Както вече знаем, използваната отрова полоний 210 не може да бъде открита в тялото на умрял човек, защото може да бъде открита само в течна човешка субстанция, каквато има само живият човек. На 23-ти ноември, само 2 часа преди смъртта на Александър Литивиненко, един от британските лекари се досеща да изследва урината на Литвиненко за присъствие на алфа-радиация.

Тук трябва да направя едно малко отстъпление. Проверка за радиация вече е била направена, но обикновено когато става дума за такава, се има предвид бета-радиация или гама-радиация. Това са съвсем друг вид радиации. Те са дълговълнови и могат да бъдат засечени с портативна апаратура. Но към тази дата - 23 ноември 2006 г. - в цяла Англия е нямало портативна апаратура за определяне на алфа-радиация. Единственото място, където има лаборатория, която е в състояние да открие алфа-радиация в течна човешка субстанция, е Атомната електроцентрала на Великобритания и точно там е била изпратена за изследване урината на Литвиненко на 23 ноември.

Ако Литвиненко беше умрял един ден по-рано или ако британският лекар се беше сетил за тази идея 3 часа по-късно, ние никога нямаше да разберем как е бил отровен Литвиненко.

Ясно е, че хората, които са организирали цялата операция по отравянето на Литвиненко, не са очаквали да се случи всичко това.

След като в урината на Литвиненко беше открита въпросната алфа-радиация, всичко вече стана относително ясно. Алфа-радиацията има много къса вълна - само един сантиметър. Тя е не-проникваща - има такъв термин - тоест тя не е опасна, когато е извън нас, а само когато навлезе в нашия организъм. Ако източникът на тази радиация се намира на 2 сантиметра от вас, тя също не е опасна. Ако между вас и източника има само един лист хартия ­ той е напълно достатъчен, за да ви предпази от облъчване. Така че това е една много специфична отрова, която е смъртоносна, но дозата є е толкова миниатюрна, че дори не може да бъде засечена, освен ако не се занимавате с това професионално, знаете какво точно търсите и работите в лаборатория на атомна електроцентрала.

Когато стана известно, че става дума за алфа-радиация, англичаните изясниха и всичко останало. Те знаеха кой я е донесъл в Лондон, кога и къде са се срещали хората, които са подготвяли убийството. Полоният се произвежда само в Русия, неговото производство е толкова вредно и сложно, че никоя друга страна в света не се занимава с подобно производство, така че това са приказки - че полоният може да се купи по интернет или на черния пазар, а още по-смешно - че човек може да си го направи сам - да, може и да можеш да си го направиш сам, но преди това трябва да си направиш и атомен реактор, защото без атомен реактор не може да се произведе полоний.

Ясно е, че полоният е произведен в Русия, абсолютно ясно е, че само съветските спецслужби са имали достъп до него и само те биха могли да организират пренасянето му от Москва в Лондон, затова ние днес вече знаем, че на 1 ноември Литвиненко е бил отровен. И тъй като на 1 ноември Литвиненко се е срещал с трима офицери от ФСБ - Луговой, Кофтун и Каленко, правилно би било да предположим точно това. Поне така предполага британската полиция - че точно тези трима сътрудници на ФСБ са отровили Александър Литвиненко.

­ Тези дни в британската преса, не знам, мисля, че беше в жълтата преса, трябва да направя това уточнение, излезе информация, че Литвиненко е бил служител на британските тайни служби. Как се отнасяте към това?

­ Аз отново ще апелирам да се опитаме да отделяме фактите от предположенията. Защото, меко казано, това е предположение. И аз мога да отговоря също само с предположение. На първо място тази информация идва от Москва. Трябва да ни е ясно защо тази информация излиза точно от Луговой. Той направи това изявление по време на пресконференция в Москва.

А Луговой е главният заподозрян във версията на британската полиция, че точно той е човекът, който е отровил Александър Литвиненко. Затова аз лично бих се отнесъл много внимателно към всяка информация, която идва от Андрей Луговой. Много добре си спомням едно от първите му изявления, когато той каза, че Литвиненко се е самоубил, като се е отровил сам. Ако не смятаме това, че е изключително трудно да се намери точно тази отрова полоний 210, а освен това има и по-обикновени и не толкова мъчителни за едно самоубийство отрови, мога да кажа, че познавам Саша от 1998 г. И Луговой го познава от 1996­1997 г. Повярвайте ми, Саша беше последният човек на земята, който би се самоубил. Той беше един изключително жизнелюбив човек и просто няма смисъл да се обсъжда идеята за самоубийство. По аналогичен начин, когато идеята за сътрудничество на британските тайни служби идва от Луговой, ние разбираме, че той просто си замита следите, разбираме, че той се опитва да създаде много версии, като се надява, че всяка една от тези версии ще бъде подхваната и разпространена от журналистите, и така читателят ще се обърка и няма да може да разбере коя версия откъде е дошла и на коя от всички да вярва. Точно това се случва, когато си говорим с руските журналисти. Те отговарят точно по този начин - има много версии. Има версия, че това е дело на руските спецслужби, но има и версия, че това е дело на английските спецслужби. Разбира се, тези версии са много различни и ние не бива да ги възприемаме еднакво, защото в единия случай може да имаме версия или дори факт, а в другия - преднамерена дезинформация.

­ И накрая един, мисля, болезнен въпрос. Защо хора като вас са като че ли сами дори и на Запад, при наличието на толкова голяма руска интелигенция зад граница... Защо не се чуват повече гласове като вашия. Имаше реакция след убийството на Анна Политковская, но ми се стори, че дори и тя не беше толкова мащабна от гледна точка на имената, за които знам, че живеят извън Русия и че са я напуснали по времето на комунизма. С една дума - няма масирана опозиция на Путин.

­ Това е един много правилен въпрос. Ще се опитам да му отговоря. Всъщност той съдържа няколко въпроса.

Руската емиграция винаги е знаела, че най-страшният й противник на света е комунизмът. Но това беше един явен противник, едно видимо зло. Картината беше черно-бяла и лесна за разпознаване. В нея лесно можеше да се види кое е доброто и кое е злото. Затова всички ние, в това число и аз, дружно се борехме с комунизма и най-после през 1991 г. тържествено го победихме. Започна един доста сложен период, за който вече говорихме - от 1991 до 1999 г., когато беше много трудно да намерим своя положителен герой. Защото наши съюзници бяха много положителни демократи и много положителни хора като цяло, но всички те вземаха подкупи, при това доста големи, всичко това беше явно и корупцията процъфтяваше. Елцин беше един прозападно настроен ръководител и безусловно беше демократичен стратег, но въпреки това започна и първата, и втората чеченска война, допускаше да има корупция, пиеше и често излизаше пиян пред публика. Така че беше трудно да го приемем като положителен герой. Така се оказахме в една ситуация, когато през целия този период от 1991 до 1999 г. ние нямахме своя положителен герой. Олигарсите забогатяха прекалено бързо и прекалено нагло. Те ясно показваха, че не са демократи, че им е все едно и за народа, и за демокрацията, че ги вълнуват само парите. Затова, когато дойде Путин, много хора, не само президентът Буш, а още много, много хора го възприеха като един млад, прогресивен руски политически деец, който не пие и който умее да се държи добре. Ако не броим Горбачов, когото Западът уважаваше, спомнете си с кого се налагаше Западът да си има работа. Отначало това беше Сталин, после това беше Хрушчов, който удряше с обувката си по трибуната, после - Брежнев, който към края на живота си вече не можеше да говори членоразделно, после бяха Черненко и Андропов, а след Горбачов дойде Елцин, който пиян заспиваше в самолета и не излизаше за срещата си с премиера на Ирландия или пък пиян дирижираше оркестър в Германия... и ето че най-накрая дойде Путин - един интелигентен човек, който изглежда добре и на всичко отгоре говори немски език. Как да не го заобичаш с цялото си сърце! И това важи не само за ръководителите на западните държави, то е валидно и за голяма част от руския народ и доста съществена част от руската емиграция. Затова дори когато започнаха проблемите с Путин - а те започнаха веднага, спомнете си шегата на Путин за потъналата лодка в Курск, когато той се засмя и се пошегува, или други негови изявления пред журналисти или на пресконференции, които много учудиха чуждестранните журналисти... Имаше и много известни дела по затварянето или закриването на водещи руски телевизионни канали и вестници, делото “Ходорковски” и т.н. - всички знаеха тези неща, но въпреки това картината все пак беше цветна, а не черно-бяла, както при комунизма, когато беше ясно кой е добър и кой лош. И винаги имаше нещо, което можеше да се каже в защита на Путин. Например, да - той наистина вкара Ходорковски в затвора, но като цяло не закача руския бизнес. Да, той е груб човек, но пък вижте какви бяха другите преди него. Да, понякога той наистина прави антизападни изявления, но като цяло Русия се разбира със Запада дори по такива важни въпроси като войната с Ирак и подкрепя американската администрация.

Затова Путин сякаш не е харесван и всъщност с времето все повече и повече няма да бъде харесван, но въпреки това той все пак не е онова абсолютно зло, включително и за Запада, а може би дори преди всичко за Запада, каквото бяха лидерите на стария Съветски съюз, с които, между другото, всички също се прегръщаха и целуваха, и с които, разбира се, също се срещаха и разговаряха.

Въпросът е необходимо ли е да разбираме какво точно става в действителност - необходимо е! И необходимо ли е да разбираме кой точно управлява Русия - необходимо е и е много важно. Защото иначе ще бъде много сложно да говорим. И аз не смятам, че Путин реално би променил отношенията си със западните лидери, ако те открито му кажат - ние разбираме, господин Путин, че вие управлявате Русия като Председател на Съвета на директорите на корпорацията ФСБ. Ние разбираме това. Но ще говорим с вас, защото Русия е една богата и голяма страна, една велика или почти велика държава. Но ние разбираме, че вие сте дошли на власт чрез ФСБ и че управлявяте Русия само в интересите на една много малка група хора от ФСБ.

Не смятам, че това ще се случи скоро между Путин и тези ръководители, защото в крайна сметка Русия преговаря с всички държави поради същите онези причини, поради които тези държави преговарят с Русия, защото, както за някого е важно да купи нефт и газ, така за друг също е важно да продаде този нефт и газ, а търговията винаги е двупосочна и парите, които днес Русия получава за своя нефт и газ, са точно онези пари, с които живее, и още как живее, точно онази група хора, която се управлява от ФСБ.

­ Доколкото разбрах, следващата ви книга е посветена на Путин и на днешна Русия. Две думи за нея. И сигурно много често ви задават този въпрос, но той е естествен у публиката след това, което се случи със Саша - не ви ли е страх?

­ Моята нова книга, която завърших току-що, се нарича “Русия и ФСБ по времето на президента Путин”. Разбира се, може да настъпят малки промени в заглавието на книгата, особено ако тя бъде издадена на чужд език и заглавието ще бъде преведено, но смисълът на това заглавие е горе-долу този. Между другото, аз наистина я завърших непосредствено преди да тръгна за Европа и по този повод ми се случи нещо много смешно. Още не я бях изпратил на никого, дори на моя агент и на издателството, когато ми се обади един журналист и ми каза: “Чух, че току-що си завършил новата си книга за Путин”. Засмях се и му отговорих, че наистина съм я завършил точно преди две минути, но все още на никого не съм я показвал... Така че наистина трябва да засвидетелстваме уважение към журналистите, които винаги първи научават всичко и първи събират информация.

Струва ми се, че книгата стана много интересна, мисля, че е не по-малко интересна от тази, която написахме със Саша. Тя се отнася точно за този интересен период от 2001 до 2007 г. В нея се опитвам да покажа и да разкажа за това как точно от 1991 г. насам ФСБ се е домогвало и в крайна сметка е завзело политическата власт в Русия, а заедно с нея и цялата икономика с всичките й финансови потоци. Това мога да кажа за книгата с две думи. Няколко глави в нея са посветени лично на Путин, макар че това не е негова биография, а е един много по-широк план. Надявам се през 2008 г. книгата да бъде издадена, включително и в България.

А сега по въпроса дали се страхувам. Първо искам да кажа, че двамата със Саша още от самото начало бяхме наясно, че сме се захванали с тема, която е опасна. Макар че, ще ви призная най-откровено, никога не съм предполагал, че заради тази книга ще започнат да убиват хора. Защото Саша не е единственият човек, който е убит донякъде и заради тази книга. Бяха убити още трима души - членове на Руския парламент ­ също заради тази книга или поне и заради тази книга ­ нека да сме по-внимателни и да го кажем по този начин.

Не знам дали щяхме да започнем да пишем тази книга, ако знаехме, че Саша ще бъде убит. Освен това сигурно би било правилно да смятаме, че след като Саша все пак замина за Лондон и живя там от 2001 до 2006 г., това по някакъв начин удължи живота му, а не обратно. Защото аз съм убеден, че Саша щеше да бъде убит дори и да си беше останал в Москва и никога да не беше написал нищо.

Не мога да кажа, че се страхувам за живота си. Може би това е някаква глупава черта на моя характер, може би това ни представя като едни глупави и наивни хора, които не усещат страх. Спомням си как неволно се засмях, когато прочетох, че при последното посещение на Путин в Иран е била получена информация, че срещу него се готви покушение. На въпроса не се ли страхува да пътува за Иран, той отговорил: “Всеки трябва да си върши работата!” Мисля, че от една страна, е имал предвид самия себе си, а от друга - може би охраната, която трябва да го пази... А може би и онези, които е трябвало да го убият. Смятам, че точно тази фраза, “Всеки трябва да си върши работата”, е много подходяща и в моя случай. Защото наистина често ме питат какво мисля за собствената си безопасност, а аз и досега не знам какво да отговоря, защото не мога да отговоря на този въпрос дори на себе си. Смятам, че най-правилно би било да се отговори: “Всеки трябва да си върши работата”. Аз напуснах Съветския съюз през 1978 г., за да бъда свободен човек и да мога да пиша и да говоря това, което мисля, и това, което искам. Всъщност това е единствено ми правило, което спазвам до днес и смятам да спазвам и в бъдеще.



Превод: Яна Загорчинова