Кюрдите - кибритена клечка до буре с барут

ПКК в Турция и Кюрдската партия на живота (PJAK) в Западен Иран имат не само общи бази в планинския район Кандил, но и общо командване
БОЯН ЧУКОВ

Всичко започна от иракски Северен Кюрдистан. Формалният повод бе горещия сблъсък между Кюрдската работническа партия (ПКК) и турската армия. "Кюрдският фактор" се оказа генератор на напрежение в целия регион. Това е естествено, защото кюрдски диаспори има във всички ключови страни в региона.

Получи се така, че както в САЩ, така и в Руската федерация (РФ) предстоят президентски избори (а в Русия - и парламентарни), които правят външната политика на двете глобални сили доста "по-импулсивна" с цел печелене на вътрешнополитически дивиденти.

Историята показва, че сблъсъкът между демократи и републиканци във Вашингтон е много често в областта на външната политика. Въпросът с арменския геноцид е типичен пример за конфликт между двете основни партии в САЩ. Но той има много сериозно външнополитическо измерение. Накратко, геополитическата битка между "глобалните фактори" придоби доста релефни очертания в тази част на света. Не на последно място трябва да се обърне внимание и на факта, че Грузия и Армения също се намират в предизборен период, а и двете страни играят ключова роля в геостратегията на САЩ и Русия.

Обикновено наричат Кюрдистан територия, съизмерима по площ с тази на Франция. Тя няма изразени естествени граници, а е етнографска област в Предна Азия, където живее предимно кюрдско население (между 30 и 40 млн.). И което след разпада на Отоманската империя се е оказало неравномерно разпределено в четири държави- Турция, Иран, Ирак и Сирия. В Иракски Кюрдистан президент е Масуд Барзани, който е забранил да се издига в държавните институции на кюрдската автономия държавния флаг на Ирак. Предстои през декември да се проведе референдум в Киркук за включването му в "кюрдския регион". От това следва, че
кюрдите ще сложат ръка на 40% от нефтените залежи
на Ирак. Американският Сенат прие резолюция на 26 септември, която препоръчва на Белия дом да строи Ирак като федерация от три региона - кюрдски, шиитски и сунитски. Против резолюцията на Сената вече остро реагираха Кувейт, Египат, Йемен, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив. Но да не забравяме, че на територията на кюрдите досега няма убит американски войник.

Проблемът с ПКК в иракски Кюрдистан е изключително неприятен за САЩ. По номерата на плененото от турците оръжие на сепаратисти от ПКК (1260 единици до момента) става ясно, че автоматите са били щатска пратка за иракската полиция. Допълнителен проблем е и Кюрдската партия на живота (PJAK), която се бори за освобождаване на Западен Иран, и която има повече от братски връзки с ПКК. Двете партии имат не само общи бази в планинския район Кандил, но и общо командване. Тези факти, изнесени от известния американски журналист Seymour Hersh обясняват и сближаването между Анкара и Техеран. Налице е и охлаждане на отношенията между Израел и Турция, тъй като израелски специалисти подготвят от кюрдските партизани-"пешмерга" елитни части- командоси за охрана на петролопроводите от Ирак към Израел.

Ако обаче, се спрем на числовото изражение на въоръжените бойци на ПКК в Северен Ирак, ще видим, че те са 3 000, а на територията на Турски Кюрдистан са 2 500 човека. Срещу тях Анкара е изправила 100 000 армейски корпус. Първата турска операция на иракска територия започна в нощта на 23 срещу 24 октомври.
На 22 октомври иранският президент прекъсна своето посещение в Армения поради "вътрешни промени" и се завърна в Техеран. На 6 ноември в Иракски Кюрдистан (Региона Кюрдистан-така се нарича съгласно конституцията на Ирак) Иран откри консулства в Ербил и Сулеймания. В най-скоро време и Русия ще има свое консулско представителство. Турция разглежда възможността да открие дипломатически офис в Мосул, който не влиза в административните граници на Региона Кюрдистан.

"Дългата ръка на Москва"
За това, че ситуацията в региона е напрегната, сочи и фактът, че на 26 октомври външният министър на Русия Сергей Лавров поиска от Грузия срочно да подпише Съглашението за невъзобновяването на военните действия с Южна Осетия и Абхазия. В Грузия бе обявено извънредно положение от президента Михаил Саакашвили. Обединената опозиция в Тбилиси поиска оставката му, която той подаде, и насрочване на избори. В грузинската столица се появи подрепящият(спонсориращ) опозицията известен бизнесмен Бадри Шалвович Патаркацишвили, който е в партньорски отношения с Борис Абрамович Березовски. Бадри Шалвович притежава най-големия частен телевизионен канал "Имеди" в Грузия. Негов съдружник с 25%+1 акция е медийният магнат Рупърт Мърдок (вече притежава 100% от "Имеди"). Самият Михаил Саакашвили вижда зад митингите на опозицията "дългата ръка на Москва". Според него, в размириците в грузинската столица са намесени руски олигархически кръгове. Така или иначе Михаил Саакашвили насрочи извънредни президентски избори на 5 януари 2008 г.
Паралелно с неприятностите в Абхазия и Южна Осетия в Грузия започва да възниква и проблемът с азербайджанците, които живеят в страната. Става дума за територия, която се нарича "Древна Борчала". И която в азербайджанските учебници се обозначава като територия на исторически Азербайджан. Древните борчалинци се приравняват към живеещите в Грузия азербайджанци. На грузинска територия също е разположена кюрдска диаспора. Грузия от доста време служи като място за евентуално отстъпление на сепаратисти от ПКК.

Преди седмици президентът на Армения Роберт Кочарян посети Финландия. В Александровския институт той прочете лекция за живота в Армения и кавказкия регион. В изказването си Роберт Кочарян каза: "Оценките за ролята на Русия в региона могат да бъдат разни. Обаче, би било полезно да не се изостря ситуацията и да не се изтласква страна, с опит и влияние в този регион. За нас Русия е стабилизиращ фактор". Любопитно е, че лекцията е била прочетена на английски език. Но разговорът с журналистите Роберт Кочарян е водил на руски.
В началото на пролетта в Армения се очакват президентски избори. Роберт Кочарян няма право да се яви за трети път. И той ще се опита да се самопроизведе чрез своя близък съратник и премиер на страната Серж Саркисян. Заплаха за нарушаване на плана "приемник" в Ереван е неочакваното появяване отново на първия президент Левон Тер-Петросян, който се кандидатира за поста държавен глава. Вашингтон отдавна се стреми към промяна във властовите позиции в Армения. Но не успя да напипа точната позиция по Нагорно Карабахския конфликт между Баку и Ереван. Левон Тер-Петросян работи плътно с Арменското общонационално движение. Някои от сътрудниците му курират програми на Държавния департамент. Армения е ключов елемент за влияние на Русия в обширен регион.

Победата на проамерикански президент в Ереван ще бъде болезнен удар върху Москва. Контролът върху Арменската АЕЦ е равносилно на контрол не само на Армения, но и на половината от района. В момента активно се развива арменско-иранското нефтогазово сътрудничество. В процес на реализация са мащабни инфраструктурни проекти. Не на последно място арменският геноцид е болезнена точка в арменско-турските отношения. Преди броени дни в Баку завърши 9-тото Заседание на дружбата, братството и сътрудничеството на тюркоезичните държави и народи. Присъствали са над 1 000 делегати от около тридесет страни. Тюркоезичните държави са били представени от делегации от Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизия, Туркменистан и Узбекистан. Присъствали са и представители на Турската Република от Северен Кипър, която е призната само от Анкара и Баку. Представители на тюркоезичните народи е имало от Башкирия, Чувашия, Дагестан, Кабардино-Балкария, Татарстан, Карачаево-Черкесия, от Алтай, а също така от Крим, Румъния, България, Косово и Гърция.

Контраатака на Турция
Анкара и Баку са атакували остро Ереван. Илхам Алиев е подчертал, че в действителност на геноцид са били подложени от страна на арменците турците и азербайджанците. Било е заявено, че през 1915-1918 г. в Турция е имало само 150 000 арменци, които са нанесли удар в гърба на воюваща Турция. Като по това време "арменците по особено жесток начин са убили 2 млн. турци".
На 24 октомври, не случайно, Армения представи официално своята военна доктрина, която акцентира върху отбранителния й характер. Ереван разчита на военно сътрудничество с Москва и ОДКБ (Организация на договора за колективна сигурност) на ОНД.

Азербайджан на фона на това, което става в региона може да се определи като остров на стабилност. При отлични отношения с Турция, Баку бе посочен за пример на стабилна демокрация от турския президент Абдулла Гюл. Той посети азербайджанската столица преди три седмици. Не е много известно, но в Азербайджан кюрдската диаспора наброява над 500 000 човека и е много активна. Изключително добре е инкорпорирана във властовите институции в страната. Шефът на личната охрана на президента в Баку е кюрд. Кюрд оглавява и националната нефтена компания. По времето на СССР Гайдар Алиев (бивш президент и баща на настоящия) като генерал от КГБ се е занимавал с "кюрдската тематика". Единственият "проблем" на Баку, е че азербайджанците са шиити като иранците. Но се считат за един народ с турците. И с тази подробност, че в Иран живеят два пъти повече азербайджанци отколкото в Азербайджан.

Все пак нашите южни съседи, турците, имат сериозен повод да се притесняват за бъдещата териториална цялост на своята страна. Миналата година в един от учебните колежи на НАТО изумените турски офицери са видели как един от лекторите е извадил на семинара географска карта. На нея 18 области от днешна Турция са били отделени с друг цвят и надписани "Кюрдистан". Турците са били шокирани, а американците са се извинили официално. Но така или иначе, картите са били отпечатани някъде. Накратко, през 2006 г. въпросната карта вече не е била някаква особена тайна. Преди време Роналд Рейгън като президент на САЩ каза крилатата фраза, че "кюрдите са тази кибритена клечка, която САЩ трябва да запалят, когато това им е необходимо". Не напразно турският елит се притеснява за бъдещето на страната си. Кюрдите със сигурност помнят още Договора от 1920 г. в Севър. Резолюцията на Конгреса в САЩ за арменския геноцид през 1915-1918 г. е също лош знак за Анкара. Още повече , че планината Арарат, която стои на арменският герб, е на турска територия. Но един ден арменците могат да си я поискат обратно. А започват да се обаждат и понтийските гърци...