Работник спи на строителната площадка на стадиона, известен като „Гнездото” в Пекин. Строителните разходи за този комплекс  надминаха бюджета с 50-70 процента. (China Photos/Getty Images)

Огромната лъжа на китайското правителство: „Олимпиадата в Пекин няма да струва на правителството и стотинка”

Наскоро китайска делегация направила в Япония изявлението, че Олимпиадата в Пекин няма да струва на китайското правителство дори и стотинка, ми писа в писмо познат. Въпреки невероятността на изявлението, присъстващите не го поставили под въпрос. Изреклите тази абсурдна лъжа очевидно считат аудиторията си за изключително невежа. Удивен от абсурдността на лъжата, потърсих в Интернет информация по този въпрос.

Според един Интернет сайт следобеда на 20 септември 2007 г. в китайското посолство в Япония е била проведена конференция в чест на Олимпиадата през 2008 година. По време на конференцията Ю Зайчинг (Yu Zaiqing), зам.-министър на Държавната генерална дирекция на спорта (State General Administration of Sports / SGAS) и изпълнителният зам.-директор на Пекинския организационен комитет за Игрите (Beijing Organizing Committee for the Games / BOCOG) на 29-тата Олимпиада обобщили подготовката за нея, като заявили: „Пекинската Олимпиада няма да струва на правителството и стотинка”.

„Въз основа на направените от икономистите изчисления Олимпиадата през 2008 г. може да увеличи БВП на Китай с около 3-4 процента”, заявил Ю. Смятам, че е важно да се изясни това негово невероятно изказване.

Преди години икономистите твърдяха, че индустриализацията на образованието в Китай може да увеличи БВП. Но по-късно вече не желаеха да говорят на тази тема. Ето защо не искам да се фокусирам върху изказванията относно БВП.

Но нека се спрем по-внимателно на странните методи, чрез които Ю изчислява разноските около домакинстването на Олимпийските игри. Той обяви разходите, като съобщи, че за 18-те дни, които ще продължи Олимпиадата, общата сума на разходите възлиза на 2.4 милиарда щ.д., независимо от разноските за изграждане на спортни комплекси и инфраструктура.

Междувременно корпорацията NBC (National Broadcasting Corporation) ще заплати 1.67 млрд. щ.д., като 51% от тях ще отидат в Международния олимпийски комитет, а останалите 49% ще бъдат предложени на BOCOG. Освен това ще има приходи и от Олимпийски маркетинг – продажба на олимпийски продукти, пощенски марки и дарения. Очаква се общите приходи да покрият олимпийските разходи от 2.4 млрд. щ.  д. Дори нещо повече, ще останат между 20 и 30 млн. щ.д., които ще бъдат използвани за финансирането на „фондация за атлети”.

Ю ловко избягва да спомене за разходите около изграждането на олимпийските спортни комплекси и инфраструктура, които са десетки пъти по-високи от разходите по домакинстването на Олимпиадата. Неговите изявления се свеждат единствено до разходите за тези 18 дни.

Както се подразбира и от самото им име, ‘разходи за Олимпийските игри’ означава включване на всички разходи, свързани с домакинстването на Олимпиадата и те могат да бъдат разделени на преки и косвени.

Косвените разходи по домакинстването на Игрите – като огромните суми за реклама и тренировки на атлети – може да не се включат в категорията ‘разходи по домакинството‘ по две причини.  

Първо, популяризирането на Олимпиадата се прави от китайския държавен пропаганден апарат, за чието поддържане се изразходват колосални суми, но няма пари, които да са отделени специфично за реклама на Игрите.       

И второ, огромните суми, похарчени за тренировки на атлетите, биха били похарчени дори ако Китай не беше домакин на Олимпиадата.  

С преките разходи нещата обаче стоят по друг начин – те не могат да бъдат изключени от разноските по домакинстването на Игрите.

Първо, изумителната цена за изграждане на олимпийски комплекси и инфраструктура не би трябвало да бъде изключена от цялостните разходи. Откакто на Пекин бе присъдено домакинството на Олимпиадата се строят стадиони в широк мащаб. Китайското правителство финансира всички олимпийски обекти като национални проекти, с политическото извинение „всичко е заради Олимпийските игри”.  

Но първоначалният бюджет от 17 млрд. щ. д. е далеч под очакваните крайни разходи. Още през 2004 г. имаше данни, че разноските за изграждане на стадионите надхвърлят бюджета. Изпълнителният член на BOGOC Уей Джиджонг (Wei Jizhong) разкри, че действителната стойност само на главния спортен комплекс на Олимпиадата – Националния стадион, известен като „Гнездото” – превишава бюджета с 50-70 процента. Някои експерти посочват, че стремежът към величие, новаторство и чуждопоклоничество са довели до проблемите с безопасността и отпадъците при строежа на спортните обекти за Олимпиада 2008.  

Второ, разноските на правителството по обучението на неговите служители също би трябвало да бъдат включени към преките разходи за Олимпийските игри. Държавната Комисия на спорта е изпратила 100 000 служители зад граница, където да бъдат обучени как да домакинстват Олимпийските игри, като това не включва големия брой такива, които бяха изпратени на Олимпиадата в Атина. Всички тези разноски без съмнение би трябвало да бъдат добавени към разходите за Олимпийските игри.

Трето, огромните субсидии за отглеждане на „олимпийски прасета”, „олимпийски плодове” и „олимпийски зеленчуци” също не би трябвало да бъдат изключвани от олимпийските разходи. За да отговарят на международните стандарти тези продукти се произвеждат специално и без притеснения относно разноските им.

Базирайки се на публикуваните начини за тяхното отглеждане, разходите им далеч надминават тези на други подобни продукти. Но пазарната им цена ще бъде същата за „чуждестранните посетители”, тъй като китайските власти винаги използват ресурсите на страната, за да поддържат имиджа си в международно отношение.

Така  можем спокойно да заключим, че големите субсидии на ‘олимпийските’ фермери могат да дойдат единствено от властите. Очевидно е, че тези разходи също трябва да бъдат считани за олимпийски разноски.

И накрая, има и друг един вид „разход”, за който китайските власти изпитват особено нежелание да говорят, и това е правото на оцеляване на милионите жители на Пекин и живеещите в покрайнините му фермери, които загубиха домовете и земята си заради олимпийските комплекси.

Според проучване, проведено от Центъра по жилищни права и отнемане на имуществото (Centre on Housing Rights and Evictions) в Женева, над 1 милион жители на Пекин са били принудени да се преместят другаде, като до 2008 година този брой ще нарасне до 1.5 млн. Принудителното пропъждане на тези пекински граждани е това, което драматично понижи цената на земята за олимпийските стадиони, а от там и цялостните разноски по Олимпиадата. От жестокото преследване на малка група хора, защитаващи правата си, като семейството на Йе Гуоджу (Ye Guozhu), можем да си представим колко човешки трагедии са се случили – а тази загуба не може да бъде измерена с пари.  

Разходите за Олимпийските игри са добре известни. Но в лицето на железните факти, безсрамните лъжи на китайските държавници хвърлиха в отчаяние всички, които разчитаха на стабилността на Китай.