В Босна осъдиха бивш сръбски паравоенен за разстрел на цивилни

Ядранко Палия собственоръчно убил 5 души, участвал в опита за разстрел на 14 други, извършил гаври и изнасилване

Съдът за военни престъпления в Сараево осъди бивш сътрудник на действалата в Босна сръбска военна полиция на 28 години затвор за убийства и изнасилване по време на войната в бившата югорепублика през 1992-95 г., съобщава Reuters.

46-годишният Ядранко Палия (Jadranko Palija) бе признат за виновен за “престъпления срещу човечеството и военни престъпления”. Най-сериозният пункт от обвинението включваше участието на Палия в разстрела на цивилни заложници, събрани от селата край северозападния град Сански Мост през май 1992 г., 5 от които той екзекутирал лично. Той бе обвинени в опита за убийство на други 14 задържани, които били накарани да скачат голи от мост, след което по тях бил открит огън, докато падали във водата.

Бившият военен полицай бе признат за виновен в извършването на издевателства и изнасилване, по време на обиска в босненска къща в средата на 1992 г. Той открил там само 2 жени и 2 деца, заявил, че животът им не струва нищо и изнасилил едната под дулото на пистолет.

Сараевският съд за военни престъпления бе създаден през 2005 г., за да облекчи работата на Международния трибунал за бивша Югославия в Хага. Предстои в босненската столица да бъдат гледани делата на още 25 заподозрени за военни пхрестъпления по време на конфликтите при разпада на Югославия.

Предистория на етническите чистки в Босна и Херцеговина

Исторически бившата югорепублика е мултиетнически и мултикултурен регион. Според статистическите данни от 1991 г., в Босна и Херцеговина живеят 44% босненски мюсюлмани, 31% сърби, 17% хървати, 5,5% други югонародности и 2,5% други националности.

Политическият разкол по въпроса за суверенитета на републиката предизвика въоръжен конфликт между сърби, хървати и боснески мюсюлмани, прерастнал в гражданска война през март 1992 г. През 1992-1993 г. сърбите контролират около 70% от територията на страната, 20% са в ръцете на мюсюлмански военни формирования, а 10% се контролират от хърватските отряди. Етническо прочистване са провежда и в трите части на Босна и Херцеговина, които постепенно стават по-еднородни в културно-национално отношение.

Изострилата се вътрешна ситуация в републиката доведе до намесата на международни организации – ООН и ОССЕ. В Босна бяха разположени малобройни сили за сигурност на ООН, а на страната бе оказана икономическа помощ. В края на 1992 г. в Женева започнаха мирни преговори, като разработеният от ЕС и ООН план предвиждаше създаването на територията на Босна на федерация със слаба централна изпълнителна и икономическа власт, при което водените от Радован Караджич босненски сърби трябваше да върнат завладените от тях територии. Сръбската страна отказа да приеме плана, а хърватската армия започна война с босненците, за да присъедини към Хърватия районите, които все още не са в ръцете на сърбите.

През есента на 1993 г. бе предложен нов план, в съответствие с който Босна и Херцеговина трябва да се превърне в конфедерация, включваща 3 национални територии. Тъй като повечето райони са контролирани от босненските сърби, бе предвидено първо те да бъдат освободени, като за целта числеността на миротворческите сили в страната достигна 35 000 души с водещото участие на държавите-членки на НАТО. 

Проведените от Алианса бомбардировки през 1994-1995 г. принудиха сърбите да седнат на масата за преговори, по време на които враждуващите страни взаимно признаха правото си на държавно самоопределение.  След края на бойните действия, миротвоческия контингент на НАТО остана в страната, за да сдържа крайните националисти във всички лагери.

Въпреки международната финансова помощ, националната икономика претърпя пълен крах на икономиката, търговията и останалите отрасли, и се стигна до високи нива на безработицата. Голяма част от бежанците не можеха или не искаха да се завърнат по родните си места. На мюсюлманите бе предадена сръбската част на Сараево, която бе напусната от около 150 000 сърби.

Общо във войната в Босна загинаха 200 000 души. От източната част на страната бяха прогонени около 800 000 мюсюлмани, от западната и централната част – около 600 000 сърби, а от централната – около 300 000 хървати. Много от босненските бежанци останаха зад граница – към 2000 г. броят на напусналите страната достигна 800 000 души.