Десятый наш десантный батальон

“Извънредният и пълномощен посланик на Руската федерация у нас Анатолий Потапов и вицепрезидентът на Националния комитет за обществени награди на Руската федерация акад. Николай Слободян връчиха днес на тържествена церемония в посолството на Русия отличия на изявени български общественици, научни и културни дейци.

С орден “Княз Александър Невски” I степен бяха отличени Валентин Златев, генерален директор на “ЛУКОЙЛ България”; Вежди Рашидов, скулптор; Георги Гергов, бизнесмен; Стефан Начков, скулптор. С орден “Княз Александър Невски” II степен бе награден известният ни писател Дончо Цончев. Премия “Ломоносов” получи акад. Антон Дончев за значим принос в славянските литератури.

По-рано днес посланик Потапов връчи на столичния кмет Бойко Борисов ордена “Михаил Ломоносов” за заслуги към развитието на руско-българските отношения”.

23 ноември 2007 г.



Въпросът защо не са наградени и шефът на Инициативен комитет “Съзидание” Иван Гранитски, главният редактор на “Труд” Тошо Тошев, както и други големи приятели на президента Първанов, продължава да буди недоумение. Още повече, че академик Слободян е тръгнал за България поне с един куфар, натъпкан с ордени, медали, почетни ленти и грамоти, и вече две седмици обикаля страната, за да се разтовари от това тежко бреме.

На 16 ноември например академикът връчва златен медал “Михаил Ломоносов” на ректора на Великотърновския университет проф. д.п.н. Пламен Легкоступ. На официалната церемония с орден “Свети Александър Невски” I степен е удостоен и доц. д-р Петко Петков, зам.-ректор по учебната дейност. Доц. д-р Андрей Андреев ­ декан на Историко-юридическия факултет, получава по-скромно отличие - орден “Свети Александър Невски” II степен.

Ден по-рано, на 15 ноември, Слободян е в БАН и се среща с председателя на академията акад. Иван Юхновски. По една случайност Юхновски също е награден на церемонията в руското посолство на 23 ноември, само че с почетен кръст за заслуги на Европейската академия на естествените науки (!?), учредена и регистрирана в Хановер (?!) и тясно сътрудничеща си с Руската академия на естествените науки (!).

Още по-голямо обаче става недоумението, когато търсачката GOOGLE твърдо заявява: Did not match any documents на всяко запитване за научните постижения на академик Слободян. Национален комитет за обществени награди на Руската федерация според интернет също не съществува, или най-малкото, не си е направил сайт. А последното, предвид помпозното му наименование, все пак изглежда странно...

Какви са тогава тези награди? Защо Бойко Борисов е отличен с орден “Михаил Ломоносов”, при положение че енциклопедистът Ломоносов открива закона за запазване на веществото при химически реакции, постулира закона за запазване на енергията (1748), поставя основите на физикохимията, пръв установява атмосфера на планетата Венера, пише оди, сатири и т.н., и т.н., а научните търсения на Борисов спират до докторската му дисертация на тема “Психо-физическата подготовка на оперативния състав”? Или по какви причини Вежди Рашидов получава орден, наречен тъкмо на свети Александър Невски, след като последният не само сразява шведския крал при Новгород, а става единствен защитник на православната вяра във времена, когато руските земи пъшкат под татарското иго?

Всъщност недоумението приключва в мига, когато се разбира, че Слободян не е никакъв академик (или поне е също толкова академик, колкото и Слави Трифонов в качеството си на член на Академията “Черноризец Храбър”), а раздава ордени и медали от името на руската неправителствена организация “Академия проблем безопасности, обороны и правопорядка” (АБОП). Интересното е, че Академията е основана от генерала от КГБ Виктор Шевченко, бивш командващ контраразузнаването на Стратегическите ракетни войски. Самият Шевченко е написал в автобиографията си, публикувана в официалния сайт на АБОП: “Проходил службу в органах военной контрразведки КГБ СССР на различных должностях ­ от оперуполномоченного до начальника особого отдела дивизии. С 1982 года на руководящей работе в Центральном аппарате КГБ СССР - ФСБ РФ, начальник военной контрразведки Главкомата РВСН”.

Академията е създадена като “обществена организация” през 1999 г. по личната идея на тогавашния председател на Съвета за сигурност на РСФСР. А той се казва... Владимир Путин. След официалната регистрация през 2000 г. АБОП е утвърдена от Комисията за сигурност на Думата като “водещ научен обществен център за научноизследователско подсигуряване на законодателната дейност в тази област”. В Устава є е записано, че тя е “обществено обединение на учени”, развиващи науката в “интерес на сигурността, отбраната и правния ред на Русия”. Действителни членове на АБОП са силовите министри на Русия, сегашният и бившите премиери, бизнесмени, учени и интелектуалци като Йосиф Кобзон.

В материал на сп. “Шпигел”, озаглавен “Сияйните ордени”, от 5 декември 2005 г. журналистът Кнут Клюгсман пише: “В Академията се тренират бойци от Тихия фронт. Станислав Лекарев (вицепрезидент на АБОП, който през 70-те години работи в Лондон под дипломатическо прикритие ­ б.а.) излиза пред военните разузнавачи на Генщаба с доклад за международния тероризъм и разказва на бъдещите шпиони за триковете на западните спецслужби. Възрастният господин, когото всички наричат уважително “сър”, навремето е успял да попадне в Кралския тенис клуб, което му отваря път към интересни източници на информация”.

Според Клюгсман Академията се издържа изцяло от държавата и само проформа е замаскирана като “фондация”. Освен наема за помещенията є на “Комсомольский проспект” от държавния бюджет се плащат и трудовите възнаграждения на стотината “академици”, които обучават младите питомци на Федералната служба за сигурност (ФСБ) ­ пряк приемник на бившата КГБ.

На въпрос на журналист от “Независимая газета” защо в крайна сметка това, което в СССР е било работа на КГБ, сега е възложено на “обществена организация” като АБОП, президентът Шевченко отговаря така: “В условията на едно демократично общество държавата не може да осъществява своите функции изключително по собствено усмотрение, без да отчита мнението на обществеността! Както е казано:

“Не народът за правителството, а правителството ­ за народа”. Ако ние наистина се стремим към трансформация на остатъците от тоталитарното общество, то кой, ако не самите граждани и техните представители в лицето на обществените дейци, ще определят каква трябва да е правоохранителната система?”.

Тъкмо за най-съвестните граждани Академията е учредила стройна система от ордени и медали, както и три вътрешноведомствени отличия ­ “Почетен сътрудник”, “Заслужил юрист” и “Заслужил деец на науката”. Всички те се дават за “самоотвержена постъпка, мъжество, доблест и героизъм, проявени при изпълнението на воинския, служебния и гражданския дълг”. Това обяснява защо в списъка на лауреатите са такива крупни фигури на гражданското общество, като Владимир Путин, покойният вече туркменски президент Туркменбаши Ниязов (той има и “Петър Велики, и “Михаил Ломоносов”!), Владимир Жириновски, бившият шеф на разузнаването на ЩАЗИ Маркус Волф. Преди последната партида български орденоносци награден от АБОП, оказва се, е и Стефан Софиянски. При това, за ужас на Бойко Борисов, той получава най-високия орден на Академията ­ “Петър Велики”, докато Борисов се радва на едно и също отличие с организаторката на фестивалите “Мини Мис” и “Мини Мистер” в Москва Алла Маркина.

Впрочем по въпроса за ордените трябва да се внесат някои уточнения. Всички те например се дават за “високи достижения в държавната, производствената, научноизследователската, социалната, културната, обществената и благотворителната дейност”. На върха на пирамидата, както вече казах, е “Петър Велики” в три степени. Следва “Свети Александър Невски” в две степени, а трети по важност е “Михаил Ломоносов” (от което можем да заключим, че пловдивският бизнесмен Георги Гергов и скулпторът Стефан Начков също са по-високо оценени от КГБ, отколкото Бойко Борисов!). На четвърто място е орденът “Юрий Андропов” (на името на някогашния генерален секретар на ЦК на КПСС и държавен глава на СССР след смъртта на Брежнев, както и дългогодишен шеф на КГБ), който се дава за “заслуги в подготовката на висококвалифицирани кадри, възпитание на подрастващото поколение, поддържане на законността”. На пето, шесто и седмо място са съответно “Великая победа”, “Меценат России” и “Адмирал Кузнецов”. Отделно има още седем медала и премии.

Сред последните видни лауреати на АБОП е и френският актьор Жерар Депардийо. На 5 ноември тази година той е отличен с “Петър Велики” I степен, а събитието е отразено в сайта на Академията със следното заглавие: “Депардье стал чекистом”. По-нататък пише: “Когда актер узнал, что такой же (орден - б.а.) есть у Владимира ПУТИНА, то потребовал водки и попытался спеть Гимн России”.

Но чекистите не само връчват ­ те и получават високи отличия. На 5 март патриарх Алексий II награждава президента на АБОП Шевченко с ордена “Свети Дмитрий Донски” II степен, а вицето му Тужилкин - с орден “Свети Данаил Московски” III степен. Вярно, степените малко смущават, но все пак и двамата, както пише в тържественото съобщение от пресслужбата на Московската патриаршия, “имат съществен принос в укрепването на правовия ред и държавността”. По-важното: в края на миналата година Виктор Шевченко става лауреат на националната премия “Человек года ­ 2006”. И познайте от кого идва предложението? Разбира се, от самия руски президент! Като ответен жест, на церемонията при връчването й Шевченко излиза на сцената и първите думи, които изрича, са: “Путину замены нет!”...