Зимна приказка в “Икарус”

Яна Йорданова
Зима е. Студът е сковал земята, а ти чакаш ли чакаш за автобус.

Вече 40 минути. Надничаш в мъглата и се надяваш най-сетне да зърнеш достолепния "Икарус". Но уви, мираж.

Гледаш часовника и отброяваш всяка минута, която изглежда дълга като час. Наоколо - други нетърпеливи граждани, строени като за проверка на батальона, също надничат един през друг.

Слава на бога. Ето го, идва. И всички са в готовност. Най-накрая ще се стоплят. Трябва да се качиш, защото ще изпуснеш автобуса на живота си. Предчувстваш мъничко топлинка.

Надяваш се, че ще затоплиш премръзналото си тяло. Но уви, мираж.

Някак си успяваш да се качиш в заветния "Икарус", напомнящ ерата на Флинтстоун, и да се заковеш на нокти. Само че вместо топлинка, те лъхва леден въздух от прозореца.

"Май Сибир се е преместил. Да си бяхме стояли отвън. По-топло е", казва дама около 40-те.

"Не беше така едно време. Колко беше спокойно. Пък сега даже и в рейсовете пътуваме като говеда!", отвръща друга.

"То нали щяха да им слагат джи пи еси, или какво там беше. Нали уж щяха да се борят със задръстванията. Кметът не бил виновен. Виж ги. Уж все пари нямат, пък всеки на кола се качил. И погледни - във всяка кола само по един се вози. Два милиона сме били вече, не се побираме в града", заявява възрастна софиянка.

"Ама моля Ви, госпожо. Обиколил съм света. Във Франция на минутата идва всеки автобус. Нашето никъде го няма. Затова и Еврокомисията пак ще ни наложи санкции. Защо да не го направят като в Атина? Единият ден да излизат само колите с нечетни номера, пък на другия - четните. Поне малко трафикът ще се облекчи", коментира господин - космополит.

"Какъвто ни транспортът, такива и пътниците. Мръсен народ сме ние, мръсен. Тоя джи пи ес, дето слушам, да вземат да го сложат на всеки пътник. Ще засича всичко. Като Биг Брадъра. От гратисчиите, които нагло обикалят седалките, за да търсят подхвърлено билетче, до онези, които налитат на контролата. Не може да продължаваме така. Все искаме да се прецакваме. Как няма да ни е такова положението. И към Европата сме се запътили. Имаме да я гоним! Сто години още няма да я стигнем!", тюхка се друг мъж.

След като целият театър ти идва в малко повече, решаваш, че е по-добре да слезеш и да се прехвърлиш на маршрутка. Хрумва ти, че ще е по-удобно и се надяваш по-бързо да стигнеш до работа. Но уви, мираж.

"Лев и петдесет, госпожице, ако може - точно, че от едри пари ми писна днес", мърмори шофьорът, докато потегля рязко.

Политваш назад, докато даваш точните пари. Място за сядане няма. Отново се опитваш да се заковеш, държейки се за разхлабена дръжка. И съжаляваш, че нямаш тапи в ушите - не само радиото дъни чалга, ами и водачът припява.