Мутации в Онгъла

Няма нация, която да стъпи на българска земя и да остане вярна на собствения си натюрел. Достолепните англичани забравят, че са джентълмени и започват да закъсняват. Нещо, което в мъгливия Албион няма как да им се случи. Напиват се и се бият, сякаш не принадлежат към нацията, дала на света лорд Байрон.

Пунктуалните германци пък се чудят как да опровергаят митовете за себе си. Сами не помнят как са могли да се държат безотговорно, да пръскат пари или да се правят на лекомислени.

Същото се случва не само с частните лица, но и с чуждите фирми, които идват да развиват дейност у нас. Независимо дали се занимават с водоснабдяване, електроразпределение или някаква търговия, действията им твърде много наподобяват тези на родните бизнесмени. Сякаш клиентът не е онзи, дето им снася парички регулярно, а е някакъв натрапник, почти враг, който следва да бъде изтребен.

Мутацията на чуждоземското може да се дължи на особения балкански въздух. Или на специален вид бацилус булгарикус, който не вкисва млякото, а публичните отношения. Тази мутация е видна навсякъде. Пресен пример са японците, за които знаем, че цепят секундата на две. Трудно е да повярваме, че хората, които са синоним на точността, са забавили изграждането на софийското метро. За което столичната община си ги санкционира съвсем правомерно.

Истината вероятно е съвсем друга.

Както е известно, повечето чужди представителства у нас вече предпочитат да наемат български мениджъри. Така побългаряването е не просто неизбежно, то е ембрионално заложено. Колкото и мащабен да е един проект, той бива смален до представите на нашенеца, защото от него се реализира.

Странни неща се случват в Онгъла. Как ли би се изумил византийският хронист, ако трябва днес да даде сведения за племето, което през седми век е нарекъл кривокрако, лъжливо и крадливо. Колкото и да го мразим, може да излезе прав. Особено ако не си правим труда да го опровергаваме.

Същото племе сега претопява или прави себеподобни повечето носители на друга култура и манталитет. Приспособява чуждия опит към българските условия, без да го вълнува крайния ефект. Навсякъде и във всичко. По едно време се шегувахме, че трябва да си внесем и политици от чужбина да ни оправят. Който и да се засили да ни оправя обаче, получава обриви. Или нещо подобно, което го отказва от намеренията му.

И като няма кого да обвиним за това, че скапваме всичко, до което се докоснем, защо да не се оправдаем с хромозомите? Ако учените се заровят в тях, вероятно ще попаднат на следи от конската опашка. Тя, за зло или за добро, се вее все така непобедимо, както по времето на византийския хронист.