Европейците в България кучета ги яли

Юри Михалков

„Сега”

България като озверяло псе, разкъсващо долния десен край на Европа - ще се изненадате ли от подобно изображение в някой европейски вестник? Едва ли, особено след случая с Ан Гордън. 53-годишната британка стана първата гражданка на ЕС, изядена от български кучета убийци на 10 метра от дома си в ямболското село Недялско. Така българската помиярщина стана общоевропейски проблем.
Случаят с Ан Гордън е зловещ за българското общество. Едно общество го разбираш колко струва по умението му да опази живота на хората си и да се самоорганизира за решаването на проблемите си. По този показател ние наистина

сме още на "помиярска фаза" от развитието си

Да вземем например последния инцидент с кучета. Местните хора твърдят, че 8-те питбули били на местния фермер Стоян Събев, съсед на Ан Гордън. Той ги държал, за да пазят селскостопанския му инвентар, и ги убил след трагедията, за да заличи следите. Кучетата не са били регистрирани, маркирани и ваксинирани срещу бяс. "Не са минали през тези процедури, а ако бяха, може би нямаше да се стигне до тази трагедия", твърди в една от местните медии експертът д-р Красимир Дюлгеров.
По закон фермерът може да бъде осъден максимум на три години затвор съгласно чл. 122 от Наказателния кодекс - смърт по непредпазливост. Точно такава бе присъдата от 2000 г. срещу Милко Стайков, чийто три немски овчарки умъртвиха 21-годишната Даниела Цанкова през 1995 г. в Севлиево. Това е

първата и единствена засега присъда за убийство чрез кучета

Дали обаче три години са достатъчна санкция? Наскоро Франция прие закон, който предвижда до 10 години затвор за собственици на кучета, причинили човешка смърт. Ако фермерът е знаел, че следващите 10 години ще прекара зад решетките, дали така свободно щеше да държи потенциалните убийци? Ако знаеше, че законът неминуемо ще го застигне, дали така безхаберно щеше да се отнася към рисковете, свързани с отглеждането на подобни породи? И защо изобщо се разрешава да се развъждат в домашни условия подобни животни?
За псетата убийци обаче работи не само законът, но и някои обществени нагласи. Първата е обезверяването. Хората в Недялско се страхували да минават по улицата на фермера, пощаджийката спряла да ходи до двора му. Самата Ан била

нападана 6 пъти от тях, но не се обадила в полицията

Българските й приятели, които са знаели за инцидентите, също не са алармирали кмета, полицията, общината. Вероятно защото са си мислели, че нищо няма да се направи. За съжаление подобно поведение не е изключение, а правило. Тази година 807 софиянци са се обърнали след ухапвания за помощ към противобясния кабинет в Първа градска болница. Това прави по минимум двама нападнати на ден. Колко обаче са алармирали съответната община? Няма и сведения някой да съди местните власти, че не си изпълняват функциите. Единственото изключение е Елена Чолова, която иска 20 000 лева от общината в Студентския град заради 100-те си рани от глутница псета през 2005 г. Ще останат ли общините безразлични, ако им се наложи да се изръсват заради съдебни дела? Едва ли. Но тъй като у нас рядко някой търси отговорност от институциите за несвършена работа, свободата се разбира като безнаказаност. Затова се харчат милиони за решаване на проблема с бездомните кучета и за писане на правила за домашните животни, които никой не спазва. Резултатът е "общество на джунглата". Което вече взема жертви.