Къде най-бедните финансират най-богатите

Фискалните излишъци не позволяват на България да използва реално предимствата от влизането на страната в ЕС и структурните му фондове
Ганчо Ганчев, Институт за икономика и международни отношения

Фискалният излишък и плоското облагане са двете основни идеи на фискалната програма за 2008-ма година. Това че плоското облагане е преразпределение на данъчната тежест в полза на слоевете с високи доходи, не е новина. Интересното е, че същото преразпределение се прави и в международен план чрез фискалния излишък.

На Графика №1 е отразена динамиката на нетния външен дълг на правителството. Този дълг е изчислен като разликата между брутния външен правителствен дълг и размера на фискалния резерв в Управление "Емисионно" на БНБ. Последният е част от валутния резерв на страната.

Както се вижда от графиката, от края на 2007-ма година България, и по точно българското правителство, се превръща в нетен кредитор на останалия свят. И в частност ­ на държавите от еврозоната и ЕС. Тази тенденция е особено ускорена през 2006-та и 2007-ма година. При това, ако отчетем не само правителствения валутен резерв, но и резерва на БНБ, то нетните чуждестранни активи на публичния сектор стават още по-големи.

Погасяването на външния дълг, между другото, никога не е фигурирало като цел на фискалната политика. И никога не е обсъждано и одобрявано от парламента. Резките колебания на държавния дълг както нагоре, така и надолу, са свързани обикновено с тежки социални конфликти. Последният балкански политически лидер, който си позволи лекомислено да изплати външния дълг на своята страна, се казва Николае Чаушеску. И неговата политическа съдба едва ли е пример за подражание.

Разбира се, съвременна България не е Румъния от края на 80-те години. Разликата е в това, че България има динамичен частен сектор и че движението на капитали не се ограничава с държавните заеми и дългове. Независимо от това, превръщането на правителството в кредитор на ЕС има изключително тежки последици за българската икономика.

Тези пари са инвестирани главно в държавни ценни книжа на другите европейски държави. Получава се така, че най-бедната страна в ЕС финансира най-богатите. При това, за сметка на своите най-бедни граждани, вследствие предвидливото въвеждане на плосък данък. Това е заслуга именно на тройната коалиция, която успя също така само за две години успешно да премести България от предпоследното на последното място в ЕС по БВП на глава от населението.

Фискалните излишъци не позволяват на България да използва предимствата от влизането на страната в ЕС и възможността да използва реално структурните фондове на ЕС. Ще илюстрираме това с цифри от бюджета.

Според фискалната програма се очаква България да получи около 1 млрд. и 852 млн. лева от фондовете на ЕС. Същевременно нашата страна трябва да внесе 660 млн. в колективния бюджет. Дотук нетният приток на финансови средства е положителен в размер на 1 млрд. и 192 млн. лева.

Същевременно обаче, фискалният излишък се планира в размер на 1 млрд. 225 милиона. Това са финансови ресурси, които ще бъдат инвестирани в ЕС чрез валутния резерв на страната.

Следователно, България предвижда балансът на официалните финансови потоци да бъде негативен за нас в размер на 33 млн. лева. Ако вземем предвид обаче, че правителството официално декларира, че ще преизпълни фискалния излишък и вземайки предвид, че почти сигурно няма да можем да усвоим планираните средства от структурните фондове в пълния им размер, то през 2008-ма година най-вероятно ще кредитираме ЕС с около 2 млрд. лева. При това тук не става въпрос за временно забавяне на използването на средствата от ЕС, а за дългосрочна стратегия. Тази стратегия фактически циментира нашата позиция на най-бедна страна в общността.

Официалното обяснение за политиката на правителството е необходимостта да се противодейства на нарастването на дефицита по текущата сметка.

Едва ли е възможно по-подвеждащо и погрешно твърдение. Фискалните излишъци се инвестират извън страната. Те биха могли да намалят дефицита по текущата сметка само и единствено, ако останат на разположение на българската банкова и финансова система. И ако бъдат използвани за финансиране на вътрешните инвестиции. Всеки студент, който има бележка по макро икономика, различна от двойка, знае, че дефицитът по текущата сметка е резултат от недостига на вътрешни спестявания, необходими за финансиране на инвестиционния процес.

Следователно, фискалният излишък не само не подпомага намаляването на дефицита по текущата сметка, но със сигурност допринася за неговото увеличаване, тъй като изземва вътрешен финансов ресурс.

Това може да се види от втората графика. Както се вижда от нея, дефицитът по текущата сметка и фискалният излишък нарастват паралелно. При допълнителни анализи данните от графиката показват, че увеличаването на фискалния излишък с 1% от БВП води до нарастване на дефицита по текущата сметка с около 2,7% от БВП. Фактът, че фискалният излишък се мултиплицира не е случаен. Това отразява свойството на паричната система да мултиплицира първичните парични спестявания.

По такъв начин, увеличаването на излишъка от 3,3% от БВП през 2006 г., до над 6% през тази година по предварителни оценки, е допринесло за влошаване на показателя външен дефицит/БВП с поне 6 процентни пункта. Към приноса на правителството трябва да добавим и този на БНБ.

С увеличаването на нормата на задължителни резерви от 8 на 12% тя провокира намаляване на нетните чуждестранни активи на банковия сектор. Казано просто, затрудняването на вътрешното финансиране пренасочи търговските банки към търсене на пари отвън, с което допринесе за още по-голямо влошаване на текущата сметка.

Като цяло, рязкото повишаване на дела на дефицита по текущата сметка от 15,7 през 2006 до очакваните 21 на сто от БВП през настоящата година е почти изцяло заслуга на правителството и БНБ. Другият фактор е забавянето на нарастването на износа, вследствие закриването на част от ядрените реактори на АЕЦ "Козлодуй".

Превръщането на българската държава в международен нетен кредитор за сметка на изземване на финансов ресурс от най-бедните слоеве, в най-бедната страна на ЕС, е финансов парадокс, достоен за книгата на Гинес.