Прогноза за развитието на българската икономика през 2008 година

Очакваме България да поддържа икономически растеж, близък до сегашния, твърдят авторите на прогнозата

Изпълнителните директори на Пощенска банка представиха своите прогнози за развитието на българската икономика в рамките на Седмата кръгла маса на бизнеса с правителството на България, организирана от финансовото издание The Economist. В рамките на своите презентации лекторите очертаха основните фактори, които ще имат движеща роля за ръста на икономиката у нас.

„Независимо от наблюдаваните в момента проблеми  на международните финансови пазари и очакванията за спад на растежа в САЩ и в Еврозоната, очакваме България и през 2008 г. да продължи да поддържа икономически растеж, близък до реализирания през текущата година. Движеща сила за този растеж и занапред ще бъде вътрешното търсене – инвестициите, движени от високата доходност на капитала, както и потреблението, поддържано от нарастването на заетостта и работните заплати, допълвани от лесния и относително евтин достъп до кредит,” заяви в речта си Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. Според него банковата система ще продължи да бъде един от основните двигатели за икономическия растеж на страната през 2008 г.

Ролята на банките в усвояването на средства от фондовете на ЕС изтъкна в изказването си Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка. Голяма част от трудностите при усвояването на средства по оперативните програми на ЕС са свързани с наличието на административен и финансов потенциал като според госпожа Димитрова тези проблеми могат да бъдат избегнати, ако общините имат надежден партньор, който да ги подпомогне с ресурси и опит. Като такъв партньор на общините Петя Димитрова припозна търговските банки.

 „Големите банки в България имат нужния капацитет за реализирането на проекти с участието на общини или общински структури. Eurobank EFG Груп, част от която е Пощенска банка, има богат опит, продукти и ноу-хау в усвояването на средства от европейските фондове, работейки с централните и местни власти в Гърция, който може да приложи и в България, което ще спести време и пари,” заяви тя.

Друг акцент в изказването на изпълнителния директор на банката беше потенциалът на публично-частните партньорства между банките и общините като лост за развитието на местно ниво. „Публично-частните партньорства ще придобиват все по-голямо значение поради необходимостта от инвестиции в основна инфраструктура, която е важна за развитието на общините, но в същото време би отнела твърде много ресурси, ако се реализира изцяло със собствени средства,” прогнозира Петя Димитрова. Инвестициите в инфраструктура са от изключително значение за успешното развитие на бизнеса и подобряване на качеството на живот на хората, а това трябва да бъде един от главните приоритети на местното самоуправление, заключи тя.

 Икономическият растеж.

Факт е, че през последните десет години България отчита стабилен икономически растеж, движен през този период от различни фактори. Така през първите седем години след въвеждането на паричния съвет растежът се обуславяше от стабилния ръст на потреблението, докато през последните три години инвестициите ускориха значително темпа на растеж и на практика се превърнаха в основната му движеща сила. В този момент ключовият въпрос за бизнеса и за провеждащите икономическата политика е може ли България да задържи сегашното ниво на икономически растеж и кои ще бъдат основните движещи сили на този растеж?

Инфлацията.

 През 2007 г. темповете на инфлация в България се ускориха значително. Тази динамика бе определена основно от увеличението на цените на енергийните ресурси  и  хранителните продукти (60% от общата инфлация се дължи на прякото и непрякото влияние на увеличените хранителни продукти). До определена степен нарастването цената на хранителните продукти беше неочаквано и бе предопределено както от някои глобални фактори, така и от местни - лошата земеделска реколта и повишения износ за съседни държави.

Очакваме през 2008 г.  инфлацията да спадне от сегашните високи нива /10.6% към октомври/ и да бъде в рамките на 5-6%. Въпреки това, в средносрочен план би трябвало да очакваме темпове на инфлация по-високи от тези в Еврозоната. Това е естествено следствие на процеса на конвергенция на българската икономика, в частност ценовите равнища, както и в резултат на нарастване  на  заетостта и растежа на работните заплати.

За да могат темповете на инфлация да бъдат сведени в умерени граници правителството трябва да продължи да води консервативна политика на увеличаване на заплатите в публичния сектор, като избягва механична индексация на работните заплати. Като цяло политиката на заплатите в публичния сектор трябва да отчита растежа на производителността в икономиката и да не бъде импулс за ескалиране на разходите за работни заплати в частния сектор.
 
Дефицитът по текущата сметка.

 Високата инфлация и бързите темпове на растеж на заплатите могат да повлияят негативно на конкурентоспособността на икономиката, или чрез съкращаване на конкурентоспособността на експорта или чрез намаляване на интереса на чуждестранните инвеститори.

От 1997 г. насам България успя да запази конкурентоспособността си и да увеличи пазарния си дял във вноса на ЕС. От тази гледна точка дефицитът по текущата сметка е по-скоро знак за добрите инвестиционни възможности в българската икономика, отколкото сигнал за проблем с конкурентоспособността на нейния експорт. Ако се опитаме да идентифицираме факторите, на които се дължи дефицитът по текущата сметка, можем да заявим, че той е движен от силния приток директни инвестиции и нарастването на инвестициите в българската икономика. Българската икономика има нужда от изграждане на физически капитал и тъй като нивото на спестяване е относително ниско /едва 16% от БВП/ тези инвестиции трябва да се финансират от чуждестранни спестявания (под формата на преки инвестиции или на привлечено външно финансиране – обема и структурата на последното трябва да бъдат наблюдавани с оглед избягване на други рискове).

Това е естествен процес, който обаче не може да продължава до безкрайност – в определен момент дефицитът по текущата сметка трябва да бъде съкратен и да се реализира излишък. Най-важното е този процес на намаляване на дефицита по текущата сметка да се осъществи възможно най-плавно без да се засегне макроикономическата и финансовата стабилност на страната. Основният въпрос е,  когато икономическият растеж се забави и дефицитът по текущата сметка започне да се свива, правителството и частният сектор да са подготвени да преминат през тази фаза без излишно социално и икономическо напрежение.

Наличието на ясната стратегия и политика за въвеждането на еврото намаляват несигурността и запазват макроикономическата стабилност. Това, върху което трябва да е фокусирана политиката, е не дискусии по стратегия, а последователни усилия за нейното успешно прилагане. Членството в ERM II ще повиши доверието в икономиката.

Валутният борд.

Той е крайъгълният камък на българската икономика от 1997 г. до днес. Той трябва да бъде ядрото, около което е изградена стратегията за присъединяване към еврото и да бъде запазен до въвеждане на единната валута.
Българската икономика работи в условия много близки до тези на малките страни членки на Еврозоната. Ние нямаме нужда да подлагаме на съмнение  макроикономическата рамка, при която българската икономика се развива успешно вече 10 години. Ние трябва да се попитаме от каква микро и макро-  политика се нуждаем с цел да затвърдим рамката на валутния борд и да засилим потенциала за растеж на икономиката.

Перспективите за въвеждане на еврото /влизането в Еврозоната/.

 До момента България е покрила четири от петте Маастрихтски критерии. Инфлацията е единственият неизпълнен критерий. Процесът на конвергенция  все още продължава и това е предпоставка инфлацията в България да е по-висока в Еврозоната. Това обаче не изключва възможността инфлационният критерий да бъде изпълнен при успешно съчетание на фискална политика и политика по работните заплати в публичния сектор и икономически реформи.