Идеалният приемник

Петър Волгин

Дмитрий Медведев безспорно е най-добрият кандидат за президент на путинска Русия. С детската си физиономия на отличник, с целеустремеността, която излъчва, и най-вече с безпрекословната вярност към своя патрон юристът от Петербург внушава едно-единствено нещо – че ще продължи започнатото от Владимир Владимирович. Тоест, ще се придържа към принципите на „управляемата демокрация”, а когато нещо не му е ясно, ще бърза за съвет при предшественика си.

Руснаците ще се радват на Медведев не само защото е посочен от Путин, а защото естеството на последните му занимания е свързано с най-силно вълнуващите ги въпроси – образованието, здравеопазването, жилищното настаняване. По-голямата част от руското население отдавна е доказала, че се интересува много повече от повишаването на заплатите и по-лесния достъп до жилищно кредитиране, отколкото от свободата на словото и съществуването на силна опозиция. Дотогава, докато могат да си закупуват нови автомобили, без да се притесняват, че ще останат без пари, руснаците ще харесват властта. Защото в Русия хората са свикнали да мислят, че благоденствието им зависи от царя, генералния секретар или президента, а не от собствената им работа.

След като по телевизията казват, че властта се справя отлично с грижите за населението, то няма причина да не им вярва. Между другото, бидейки шеф на „Газпром”, Дмитрий Медведев е ръководител и на медиите, които са под обеката на този гигантски концерн. При това става дума не просто за верни на властта тв канали като НТВ, но и за медии, които минават за опозиционни, като вестник „Комерсант” или радиостанция „Ехото на Москва”. Разбирате, че да се отнасят благосклонно към теб в опозиционно средство за масова информация, понякога ти повишава много повече рейтинга, отколкото ежедневните хвалебствия в официозите. Естествено и от последното не бива да се отказваш, защото народът, колкото и да вика, че му е писнало да те гледа, в крайна сметка си казва: „Абе, този явно става, след като му обръщат толкова много внимание.”

Посочването на Медведев за следващ президент със сигурност е зарадвало не само обикновените хорица, за които основното забавление е гледането на телевизия, но и онзи по-малоброен руски слой, който отдавна е свикнал да се забавлява във Вегас, Монте Карло и Биариц. Във всичките си изявления, засягащи икономически въпроси, Дмитрий Алексеевич подчертаваше, че не се предвижда нова национализация. Така че олигарсите могат да бъдат спокойни. Никой няма да им вземе и една рубла. Разбира се, при едно-единствено условие – да не си и помислят да спонсорират непосочени от властта опозиционни формации. Докато продължат да спазват това правило, замъците и яхтите им ще останат непокътнати.

Без съмнение западните лидери също са останали доволни, след като Путин обяви приемника си. Да, английският на Медведев не е толкова добър, колкото този на Гари Каспаров, но на кого му пука за английския!? По-важното е, че бъдещият президент застъпва либерални идеи и не изглежда склонен да се кара на големите западни държави. Много по-некомфортно щяха да се чувстват и в Америка, и в Европа, ако Путин беше посочил Сергей Иванов за свой наследник. Човекът е изкарал най-добрите си години като офицер в КГБ, гонен е от Лондон за шпионска дейност и е типичен представител на силовите структури в Кремъл. Виж, Медведев е съвсем друго нещо. И като произход, и като професионална кариера, и като излъчване.

Естествено всички разбират, че нищо не пречи на интелектуалеца Дмитрий Алексеевич също да се превърне в „ястреб”. Не се иска много, за да се извърши подобно превъплъщение. Достатъчно е да получи нареждане от Владимир Владимирович.