НЕизоставените деца на „европата” – част 1 [част 2]

Както ви обещах, отидох на срещата в дома за деца. Разговарях с психоложката, която работи с децата там. Пак уточнявам, че аз отидох само в „павилиона” за деца инвалиди. Деца, които имат както двигателни проблеми, така и умствени. Ако искате да добиете обща представа за дома, можете да прочетете статията за него.

Успях да задам почти всички въпроси, които написахте в коментарите и понеже 2 часа не ни стигнаха, си уредих втора среща, на която да задам останалите 2-3 въпроса и да направя снимки. Тъй като не ми стигна времето да направя снимки, в четвъртък отново съм там. Позволиха ми дори да снимам децата, но не знам дали ще имам смелостта, защото гледките, които видях...

Та, нека започнем.

От къде идват парите за тези деца в неравностойно положение?

Основният ресурс дава министерството на здравеопазването в Белгия. Парите се отпускат срещу одобрени проекти, които персонала прави предварително, но в рамките на критерии определени от министерството. Размерът на финансирането зависи също така от състоянието на децата и вида на тяхното заболяване или степен на инвалидност. Основен фактор при определеня на размера на парите е т. нар. „автономност” или способността на децата да се „обгрижват” сами. Инспектори на министерството посещават дома и посредством въпросници определят нивото на „автономност”. Разбира се, логиката е ясна – колкото по-голяма автономност, толкова по-малко пари и обратно.

Парите за образование (за което ще стане дума малко по-късно) се дават от министерството на образованието.

Друг източник на пари са детските надбавки, които родителите получават за децата си. Процентът, който се взима от дома от тези детски надбавки основно зависи от това дали децата спят в дома или не.

Последният източник на доходи е спонсорство. Към дома има сформирана специална група от доброволци, които търсят спонсори. Но интересното е, че пари от спонсори се търсят за да се набавят допълнителни материали, нещо „изключително” да го наречем, което по принцип нямат, а не за да попълнят липси.

Тук мисля е мястото да спомена дали тези деца са сираци. Оказа се, че само едно от децата в този дом е сираче. Румънче, чиито родители са се върнали в Румъния и са оставили детето си в институцията.

На въпроса дали този дом е само за деца сираци или само за деца не-сираци, ми се отговори, че като цяло в Белгия броят на сираците е изключително малък. Родителите просто не си оставят децата каквито и проблеми да имат! Изключително просто, поне за мен! Дори ми бяха дадени примери за семейсва, които са на ръба на бедността, но пак не си „зарязват” децата, а с помощта на държавата се грижат за тях.

Какво е образованието на тези деца?

Към дома има специализирано училище за деца от 3 до 12 години (не е случайно, това е първата образователна степен в Блегия). То е пригодено за деца с двигателни или изобщо всякакви физически проблеми. Учителите, които преподават са специално обучени за работа с такива деца и ако трябва се обучават за всяко поотделно в зависимост от заболяването или недъга, който имат.

Освен учители, в училището има логопеди, кинезотераписти и „ерготерапист” (буквално превеждам, защото аз лично не бях чувал за такива специалисти). Те са отделно от другите специалисти, които работят в самия павилион, където са децата. Тяхната работа е да спомагат за процеса на обучение.

Само да обясня какво е „ерготерапист”, защото аз поне за пръв път чувам. Доколкото разбрах, това са специалисти, които учат децата на определени зрителни перцепции, досег с предмети, разполагане в пространството и т.н.

Училището почва сутрин и свърша в 15:30ч.

Какви специалисти работят с децата?

Специалистите в този павилион са: психолози, социален асистент, образователи, медицински сестри, невропедиатър, логопеди, кинезотераписти, ерготераписти, учители.

За работата на психолозите, мед. сестрите, логопедите и кинезотерапистите няма смисъл да обяснявам, но ще се спра върху социалния асистент и т. нар. образователи. За ерготерапистите и учителите стана вече дума.

Социалният асистент – работи по-скоро със смействата на децата. Отговаря на въпроси, дава предложения, помага при попълването на документи, съвети и т.н. Или по мое му казано – той/тя е връзката между семействата и институцията.

Образователи – така буквално бих превел тази длъжност. Те не са учители, но не са и специалисти като логопеда например. Тяхната работа е да се грижат за децата и да ги карат да се чувстват като у дома си. Те се грижат за децата, когато не са на някакъв вид процедури, за ходене до тоалетната, обличане, събличне, разходки, водене на училище и т.н. Но за да си образовател също ти трябва определено образование.

Какви квалификации имат специалистите?

Първо само да кажа, че образователната система в Белгия е доста по-различна от нашата. Имайте го предвид.

Образователи – два вида: 1) със средно образование и три годишен курс на обучение по време на средното образование. Това са ниско квалифицираните образователи. 2) със средно образование и 2-3 годишен курс след средното образование в специални висши училища (не университети).

Тераписти – средно образование със съответната специалност и 2 или 3 години допълнително във висшо училище (пак казвам тези висши училища не са университети).

Всички специалисти имат подобно образование по модела на образователите и терапистите. Изключение правят само психолога и директора на дома, които задължително трябва да имат поне степен бакалавър от университет, което разбира се неозначава, че специалистите не са добре подготвени. Напротив. Тук в Белгия все повече хора учат в тези т. нар. висши училища (2-3 години) където имат много практика и се специализират добре в това, за което учат.

-----------------------------------------------------------------

Мисля да спра до тук за днес. Утре ще видим как се възпитават децата, освен че се образоват, как се забавляват и спортуват, какъв вид специално лечение получават, кога трябва да напуснат дома и какво става с тях след това, колко време стоят в дома...

В четвъртък вече ще знаем точният брой на персонала който се грижи за децата и ще видим какво е съотношението. Ще разберем заплатите на персонала и какво ги мотивира да работят, заплащането в социалната сфера в Белгия, надявам се богат снимков материал от павилиона с обяснение към него.

Все още имате възможност да попитате въпрос, който не съм засегнал и ви интересува. В четвъртък ще мога да го задам.