НЕизоставените деца на „европата” – част 2 [част 1]

Продължавам статията за децата в неравностойно положение. Преди да прочетете тази статия, може би първо трябва да прочетете част 1, а горещо препоръчвам като за начало, общата статия за дома за деца.

Нека започна с това, че не всички деца в „павилиона” за деца инвалиди живеят там. Както казах в предната статия, почти няма сираци и някои от семействата идват към 16:00-17:00ч. да си вземат децата. Тези, които остават се занимават с разни неща, вечерят и се слагат по леглата.

В 20:00ч. пристигат персонал специално за нощната смяна. До колкото успях да разбера, хората които идват за тази смяна са различни от тези, които стоят през деня и си има специален график за това. Една или две медицински сестри също са на нощна смяна. Точният брой се надявам да разбера утре.

Важно е да спомена, че освен медицинските сестри, които са „на щат” в павилиона, всяка вечер за няколко часа идват сестри от някоя болница за да помагат ако се налага.

Съществуват, както те ги нарекоха, дневен и нощен център към павилиона. Всеки, както виждаме, си има определени задачи.

Дойде време и за въпроса: Какво възпитание получават децата освен обучението?

Възпитанието (най-общо казано) е включено на всяко ниво и във всяка дейност, които децата извършват. Основно се учат да не бъдат агресивни, да са социални, да се държат добре и културно, да са учтиви и т.н. Нормалните работи, в които едно демократично общество трябва да възпита своите членове. Беше ми обяснено обаче, че това е задача главно за родителите. Те са тези, които трябва да възпитат децата си, но ако не се справят персонала помага.

Ако има проблемно дете, то задължително се праща при психолог, който се опитва да разбере какъв е проблема.

Само за да илюстрирам: Докато аз бях в павилиона и чаках да ме приемат, покрай мен минаваха доста деца и персонал. Всяко дете, което мина покрай мен, наистина всяко, ме поздравяваше с усмивка. А нали си представяте каква е моята реакция като видя дете в инвалидна количка, което на пример може да движи само главата си и това дете минавайки покрай мен ми се усмихва и поздравява! Уникално просто. Аз от една страна втрещен от гледката, от друга изключително приятно учуден и от трета омилен от тези деца.

Следващите ми два въпроса бяха: С какво се забавляват децата? и Спортуват ли? но мисля да обединя отговора, защото на тази възраст повечето задачи могат и биват представени като игра за децата.

Просто ще изброя дейностите, които ми бяха съобщени. Надявам се да не съм пропуснал нещо. Децата (по предварително направена програма) се занимават с: обучение на компютър, различни игри на закрито и открито, психомоторни упражнения, слушане на музика, свирене, пеене, танци, разходка в парка, езда, плуване в басейн, посещаване на музеи и кина, пътуване до морето, ходене на лунапаркове, прожектиране на филми в дома, грънчарство, апликация, рисуване и т.н. и т.н. Както казах всички тези дейности са предварително планирани, като за плуването в басейн знам, че е задължително поне 1 път в седмицата. Само за пример го давам.

Не знам за вас, но аз лично не мога да си позволя и половината от тези неща да направя дори в период от около година :)

Колко време стоят децата в този павилион и какво става с тях след като „времето им изтече”?

Първо мисля е редно да обясня самата система.

Тук, в Белгия, домовете за деца в неравностойно положение са разделени на принципа, на който са училищата и образователните степени. Това означава, че има домове за такива деца от 3 до 12 години (първата образователна степен тук), домове за деца на възраст от 12 до 18 години (следващата степен на образование). Максимумът за първия тип е до плюс 2 години или макс. до 14 години, а за втория тип – до макс. 21 години.

След това идва проблем. Самата психоложка на дома ми каза, че е проблем за младежите, които напускат институциите, защото за да се справят, те трябва да са наистина умни и да нямат ментални проблеми, което както се сещате е рядкост сред тези деца. Възможностите са няколко:

Да живеят със смейството си; да живеят сами; да живеят сами със социален асистент, който им помага.

За да им се запълва времето има изградени т.нар. дневни центрове, които са „защитени места”, където те могат да работят или ако не са способни да работят се занимават с нещо. Това е и масовият случай. Повечето от младежите и изобщо хората в неравностойно положение отиват в такива дневни центрове. Но! Оказа се, че тези центрове не са достатъчни. Това е проблем за Белгия, защото наличните центрове не са достатъчни.

Разбира се, тези от тях, които могат да разботят или учат наравно с другите го правят. Тези, които не могат получават помощ от държавата, но не мога да ви кажа точно колко е. Във всички случаи няма да е много, но ще е достатъчно за да се живее.

Та, павилионът, който аз посетих е за деца от от 3 до 12 години. След навършване на 12 години (макс. 14г.) децата трябва да се преместят и биват насочвани към съответната институция.

Павилионът има възможността да приема деца още на 1 годишна възраст, но като цяло децата пристигат най-рано на 2 и най-често на 3 години. Ако детето има нужда от много специфични грижи, които не могат да бъдат предоставени тук, се насочва към институция, която е специализирана за определен вид лечение.

На края ще спомена за нещо, с което се гордеят тук. От известно време в цяла Белгия, тези домове са намерили нов начин да хранят част от децата. До колкото разбрах става въпрос за деца, които имат проблеми с преглъщането. Поради опастността храна да влезе в белите дробове през трахеята вместо да отиде в хранопровода (което в последните години много често се случвало, така и не разбрах при кои заболявания) част от децата вече се хранят чрез специален апарат, от който излиза тръба, влизаща директно в стомаха на децата. Според психоложката това е спасило доста деца.

-----------------------------------------------------------------

Толкова за днес. Утре след срещата ще видим какви са заплатите и броя на персонала, който се грижи за децата. Мотивировката на персонала за работа и надявам се богат снимков материал.

Имате последен шанс за въпроси, ако искате да научите нещо повече. Срещата ми е утре сутрин.