Tikvenik

Първан

Tikvenik. Ето такъв надпис ми събра очите тия дни в кварталния магазин. Латинските буквички се мъдреха на капака на някаква кутия със сладки работи. Произведена в България.

Поогледах я добре с надеждата да открия и български надпис на тъмната страна на кутията. Нали обикновено така правят – българският надпис си седи като някаква задължителна и дори досадна служебна информация в задния двор. Все едно се срамуваме да го сложим отпред. Търговската марка я нямаше на моя език. Дори и по най-страничните ъгълчета на кутията. Имаше само дежурните изреждания на съставки на всякакви възможни езици. Включително и на “македонски” (интересно как ли академиците в Скопие са решили да нарекат тиквеника).

Свикнал съм вече с тоя синдром на криворазбраната цивилизация, ама чак тиквеник да напишеш на латиница. На кутия, която се продава в България. Това вече е достойно за ония страници в Интернет със самоиронични балкански снимки на абсурда. Това бие дори моя любим надпис Autogara на автогарата в Самоков.

После си помислих, че това с латиницата може и да е търсен ефект, който да те накара да се ухилиш и да посегнеш. Нали и аз така направих. Ама ми се видя доста евтина хрумка. Пък може и въпросните сладкишчета да се изнасят. Но колкото и да разнасят славата на тиквеника по света господата износители на тиквеник все трябваше да заделят барем една мижаво процентче за кварталните магазини като моя.

В крайна сметка така и не намерих оправдание за тиквеника. И за всичките тиквеници, които са решили, че продажбите могат да скочат, ако българският потребител бъде принуден да срича чужди букви. Не че се вайкам за езика ни. Не че браня тиквеника като някакво прескъпо достижение на българщината. Не че не ми е ясно, че по силата на някакъв комплекс за малоценност надписите на латиница у нас отдавна са знак на престиж, на представителност, на обществено положение.

Само си мисля, че когато искаш от потребителя да си купи баница, ще ти е по-изгодно и доходоносно да ползваш неговия език. Просто и пазарно.

Добавка от Кафене.нет: За сметка на това, в Лондон можете да влезете в турския магазин в Западен Илинг, където ще намерите кутии с надпис "Русенско варено". Точно така, на български е без никакви обяснения, на какъвто и да било друг език. Подозирам, че собственикът на магазина и забулените продавачки биха се ужасили, ако разберат, че продават СВИНСКО!