Икономическите заплахи за България растат

Anna Mudeva
Reuters

Всеки ден България гордо обявява поредния чуждестранен инвестиционен проект на нов мол, голф игрище или жилищен комплекс. Стротелният бум създава нови работни места и правителството се хвали с икономически ръст от 6% през тази година.

Но инвестиране само в строителство не може да донесе дългосрочно благоденствие за най-бедната страна на ЕС.

Според експерти, проблемите на България включват недостатъчно инвестиции в инфраструктурата и производството, голям дял на сивата икономика, западащо образование, растящи потребителски дългове, пълзяща нагоре инфлация и надуващ се дефицит по текущата сметка във време на глобални кредитни проблеми.

Те предупреждават, че за балканската страна предстоят трудни времена, ако не се захване бързо със задаващите се икономически проблеми.

"Виждаме строенето на молове и инвестициите в имоти, но не и в сектори за производство на стоки, което би могло да увеличи потенциала й в бъдеще. Това определено е проблем", казва Ивайло Веселинов - икономист в "Дрезднер Клайнворт".

Европейската банка за възстановяване и развитие също заяви, че инвестиционните тенденции са притеснителни и че в средносрочен план България вероятно ще изпита отрицателни последици.

"Би трябвало да има повече усилия за справяне с такива въпроси като човешкия капитал, образованието и изтичането на сиво вещество", казва икономистът от банката Фабрицио Коричели.

От общо 4.36 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции през тази година почти 3.2 млрд. са отишли в имоти и строителство, финансови услуги и търговия. Производството е получило само 804 млн. евро.

Неотдавна Световната банка предупреди, че България никога няма да достигне равнището на доходите в ЕС, ако производителността на труда й продължи да нараства само с 2% годишно.

Делът на услугите - банково дело, търговия и особено имотите, днес съставлява над половината от годишното производство в икономиката, докато този на промишлеността остава непроменен около 30%, а земеделието се е сринало три пъти.

Охлаждане

При положение, че глобалните условия за кредитиране се влошават, експертите очакват темповете на растеж на цените на имотите в следкомунистическа Европа - средно 20% годишно - да се забавят и инвестициите там да станат по-умерени.

Намаляването на потока на чуждестранни капитали ще ощети България, която разчита изцяло на преките чуждестранни инвестиции за попълване на дупката в текущата сметка, достигнала над 20% от брутния вътрешен продукт през тази година заради растящия внос.

"Кредитната криза няма да свърши утре...с течение на годините ще има негативни последици за България", казва Даниел Грос от базирания в Брюксел Център за проучвания на европейската политика.

Друг проблем е растящата инфлация, достигнала годишно 12.6% през ноември. Експерти казват пред Ройтерс, че без известно забавяне на експлозивното потребителско кредитиране и търсене, българската икономика е сериозно застрашена от прегряване.

Българите леко се съгласяват да се натговарят с дълг само и само да имат модерни телевизори, нови коли и къщи след десетилетия на комунистически дефицит.

Преизчислените през инфлацията лихви на кредитите излизат около нулата или дори отрицателни, което води до опашки за още кредити пред банковите гишета. Кредитите са се увеличили с 60% към октомври, а депозитите са нараснали с 30%.

Макар, че е невероятна една нова финансова криза като тази от 1996-97, ликвидирала една-трета от българските банки, страната ще понесе удар, ако западните финансови институции, които контролират по-голяма част от местния банков сектор, затегнат кредитирането на своите клонове, казват експерти.

Ръководеното от социалисти правителство на няколко пъти потвърждава, че ще води строга фискална политика и ще поддържа бюджетен излишък от повече от 3% от БВП за 2008, за да се справи с рисковете.

Но експерти казват, че трябва първо да се види дали управляващата коалиция, чиято популярност се топи, няма да се поддаде на натиска за по-високи заплати.