Новите в ЕС оправдават лошата си репутация

Deutsche Welle

Под това заглавие всекидневникът "Кьолнер Щаданцайгер" публикува в днешния си брой статия от кореспондента в Белград Томас Розер

Една година по-рано от очакваното на България и Румъния бе дадена възможност да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г. Досега критиците на това решение смятат, че резервите им се потвърждават. Наистина в икономическо отношение двете най-изостанали страни в Eвросъюза постепенно наваксват. Ала въпреки заплахите със санкции, те почти не состигнали напредък в реформите.

Нямаше дефицит на обнадеждаващи празнични речи при европейския дебют на двете балкански държави. Преди една година в България и Румъния гърмяха тапи от шампанско и фойерверки, докато на пилоните се развяваха току що издигнатите флагове на общността.

България в ЕС не искала да бъде потребител, обеща в София президентът Георги Първанов. В Букурещ премиерът Калин Таричеану по същото време говори за "исторически момент".

Само еврокомисарят Оли Рен внесе доза реализъм, като намекна, в контраст с дитирамбите от София и Букурещ, за очакваните проблеми с новите "трудни деца" в европейския алианс на благосъстоянието с думите, че разширяването на ЕС "не е винаги бърз влак, а понякога е дори много бавен".

И действително: една година по-късно, не само в Брюксел, а и в двете новоприети страни е настъпило отрезвяването.

"Защо се отдалечаваме все повече от Европа, колкото повече се интегрираме?" - запита българският вестник "Сега" пред вид драстично намалелия евро оптимизъм в България. "Има само едно обяснение. Със сближаването разбираме, с какво се сравняваме и колко далече сме от него."

След като се спира на проблемите на Румъния авторът продължава за България така:

В България борбата с организираната престъпност съвсем очевидно тъпче на едно място. Поръчковите убийства през последните години и разчистването на сметки в мафиотските среди все още не са изяснени.

Нищо не се е променило в България след присъединяването към ЕС, гълчи кметът на София Бойко Борисов, шеф на дясната опозиционна партия ГЕРБ. Страната досега не била изпълнила нито един-единствен критерии за приема.

Макар и Европейската комисия в отчета си за напредъка през юни да заклейми леките наказания за корупционни простъпки и произволната смяна на ключови държавни служители, тя се отказа от възможните санкции като задържане на помощите.

"Комисията на ЕС подвива опашка и оказва на новоприетите мечешка услуга" - ядосва се министърката по европейските въпроси на Бавария Емилия Мюлер.

В действителност обаче възможностите за санкции са ограничени. Тъй като балканският дует досега усвоява само малък дял от полагащите им се европомощи, то тяхното съкращаване и без това едва ли би имало ефект или по-скоро би ударило по икономиката и обикновените граждани, а не по истинските адресати.

Растящият брой на разгласяваните корупционни скандали обаче трябвало да се оценява "по-скоро позитивно отколкото негативно", тъй като били доказателство, "че институциите постепенно започват да функционират", казва Емил Ценков, експертът по корупцията към независимия Център за изучаване на демокрацията в София.

Той в никакъв случай не оценява едногодишната евро равносметка така мрачно, както я оценява местният печат. Натискът от ЕС "беше и е полезен", уверява Ценков. "Свалянето от длъжност на корумпирани прокурори и политици съвсем ясно е свързано с присъединяването към ЕС".