Бюрокрацията ражда бюрокрация

Всички държавни ведомства злоупотребяват с паролата "ЕС"

Георги Ангелов,
старши икономист в институт "Отворено общество"
Сега

Едва ли някой ще се изненада от факта, че заетите в държавния сектор в България са твърде много. Според последното наблюдение на работната сила на Националния статистически институт става въпрос за общо 836 700 човека. Тук се включват над 230 000 работещи във все още държавни предприятия (като БДЖ, НЕК, пощите и пр. нереформирани мастодонти), почти 180 000 заети в образованието, над 110 000 в здравеопазването, почти 137 000 чиновници и т.н.

В интерес на истината някои компоненти на тази държавна заетост намаляват, макар и твърде бавно. Например от време на време се приватизира някое държавно предприятие, понякога се затваря някое празно училище. Има един компонент, който въобще не се променя през последните две години, и това е т. нар. сектор "Държавно управление: задължително обществено осигуряване", в който на практика се включват голяма част от чиновниците.

Нулева промяна

През септември 2007 г. чиновниците са 136 972. Две години по-рано, през септември 2005 г., те са точно 136 969. На практика, никаква промяна няма в броя им за две години. И това се случва точно с чиновниците, които всяко правителство обещава да намали и които не се ползват с особена обществена подкрепа.

Как на практика става така, че политическата воля за намаляване на чиновниците не води до никакъв резултат? Можем да разгледаме комуникацията между отделните министерства и Министерството на финансите по отношение броя на заетите при подготовката на Бюджет 2008.

Официалната политика на правителството е да не се разкриват нови щатни бройки за 2008 г., а по-късно се взе и политическо решение към средата на следващата година заетите да се намалят с 12%.

Освен това към момента има и 10 000 непопълнени щатни бройки, т.е. има финансиране за служители, които не са наети, и всяко ведомство може да наеме още хора, ако му трябват, без да има нужда от увеличаване на щатните бройки.

Растящи апетити

Въпреки това министерствата и ведомствата въобще не променят начина си на действие и искат повече щатни бройки. Ето някои примери. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) иска 20 щатни бройки с аргумента, че така ще се "подобри административният капацитет" за управление на европейските фондове. Интересното е, че в други дирекции и структури на министерството има цели 117 незаети щатни бройки, които без проблем могат да се прехвърлят там, където са необходими. В допълнение в цялото министерство има 1480 щатни бройки, от които спокойно могат да се заделят 20 души, които да се занимават с европейските фондове, за които се твърди, че са приоритет.

Това не се случва за първи път. Заради членството в Европейския съюз МРРБ има поети ангажименти за назначаването на 175 души, които да се занимават с европейски програми. През 2006 г. то вече беше назначило над 200, но поиска от правителството нови почти 300 - отново с оправданието "членство в ЕС". Така необходимите 175 души за изпълнение на европейските изисквания бяха раздути до 500.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) също поиска нови щатни бройки - 47, и също с оправданието за управление на европейските фондове. Отново министерство с голям брой незаети щатни бройки иска увеличаване на щата с аргумента "ЕС". Интересно е, че при изискване от ЕС за общо 90 души за работа по европейски програми преди малко повече от година министерството поиска над 600 нови щатни бройки с оправданието, че са нужди заради влизането в ЕС.
МТСП, разбира се, има огромни възможности за преструктуриране на персонала, който е почти 10 000 души.

Всяка година се отчита намаляване на безработицата, увеличаване на заетостта, намаляване на бедните и получателите на социални помощи. Нормално би било, след като намаляват нуждаещите се от грижите на министерството хора, да намаляват и самите заети в министерството. При свиване на дейността на министерството и при почти 10 000 служители и много незаети бройки изглежда несериозно да не могат да се осигурят в рамките на сегашния щат 47 бройки за работа с европейски програми.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) има по-големи цели. То не си играе на дребно с някакви си 20 или 50 бройки. МОСВ е поискало 312 нови чиновници над сегашните 2000 и допълнителни 4.5 милиона лв. финансиране за техните заплати и издръжка. При това трябва да се отбележи, че това е министерство, в което не са извършени никакви съкращения на персонала въпреки решението за 10% намаляване на администрацията, което беше цел през първата година на мандата на правителството.

Същия подход следва и Министерството на държавната политика по бедствия и аварии (МДПБА). То си поиска 320 щатни бройки допълнително за 2008 г. - над тези 2500, които в момента има. За тяхното финансиране поиска и 5.9 млн. лева допълнително над отпуснатите вече 215 млн. лв. бюджет.

Министерството на финансите категорично отхвърли искането с аргумента, че могат да се използват незаетите бройки в министерството и да се преструктурира числеността, без да е необходимо увеличаването на щатните бройки. В крайна сметка МФ загуби битката, а МДПБА преди десетина дни получи допълнителни 70 щатни бройки.

Има още много подобни примери за поискани повече бройки - Агенцията по вписванията (отново за прословутия и трикратно отлаган търговски регистър), Министерството на външните работи и т.н.

Постоянно се измислят причини за увеличаване броя на чиновниците, пробва се всяка година с идеята, че все някога номерът може да мине. При достатъчно постоянство това наистина се случва в някакъв момент. Другият трик е винаги да се иска в пъти повече от необходимото увеличение на персонала и, разбира се, всичко се представя като поискано от ЕС, въпреки че това обективно не е вярно.
Интересен е

сблъсъкът между политическото решение за намаляване на чиновниците

и присъщото желание на бюрократите да се размножават. Без някакви стачки, публични сблъсъци или търсене на обществена подкрепа администрацията вече две години успява да пребори желанието на правителството за намаляването й.

Причината вероятно е във факта, че силите са неравни. 137 000 чиновници постоянно си измислят нова работа (нови лицензи, дирекции, отговорности, отдели, дейности и пр.) и въз основа на това обосновава нуждата от нови бройки. Срещу тях няма противодействаща структура, която да прави анализ на обосноваността на новите функции, лицензи и дирекции, нито има кой да прави анализ на работата на държавните ведомства и необходимите им служители.

В резултат се получава например, че всяка година се откриват нови административни структури, но много рядко се закриват стари и ненужни вече структури. Постоянно се увеличават лицензите и разрешителните режими със съответните чиновници, които да ги управляват, въпреки гръмко декларираните намерения на три поредни правителства да намаляват бюрократичната тежест.

За да се промени всичко това, са необходими най-малко две неща. Първо, еднократно да се намали броят на чиновниците с 30-50% в зависимост от ситуацията в отделните ведомства. Второ, да се създаде процедура за икономически анализ и публично обсъждане на всички предложения, идващи от администрацията. Само така бюрокрацията може да се намали до оптимални равнища и ще има бариера срещу новото й разрастване.