България привлича инвестиции главно в недвижими имоти

Deutsche Welle

"Дейли Таймс" е англоезичен пакистански вестник, който тези дни публикува анализ на икономическото положение в България, основан на данни на агенция Ройтерс. Ето основните изводи от статията:

Всеки ден бивша комунистическа България гордо възвестява още един чуждестранен инвестиционен проект за нов мол, голф игрище или жилищен комплекс. Бумът в сферата на недвижимото имущество допринася за разкриването на нови работни места и съдейства за годишен стопански растеж от 6%, според правителството. Но инвестирането предимно в строителството не може да донесе дългосрочно благосъстояние на най-бедната страна-членка на ЕС.

Каталогът с проблеми на България включва на първо място слаби инвестиции в инфраструктурата и производството, голяма сива икономика, проблемна образователна система, растяща потребителска задлъжнялост и висока инфлация.

"Ставаме свидетели на изграждането на молове и на големи инвестиции в строителството, но не и в производствения сектор, а това може да се окаже сериозен проблем" - казва икономистът Ивайло Веселинов.

От своя страна Фабрицио Коричели от Европейската банка за възстановяване и развитие изтъква необходимостта от повече внимание към проблемите на човешкия капитал, образованието и изтичането на мозъци.

Преките чуждестранни инвестиции в България

са възлизали миналата година на повече от 4,3 милиарда евро; от тях 3,2 милиарда са отишли в недвижимото имущество, строителството и търговията, докато в производството са влези само 804 милиона евро.

Наскоро Световната банка предупреди, че България никога няма да достигне нивото на доходите в ЕС, ако производителността продължава да се увеличава само с 2% годишно.

Със затягането на глобалната кредитна политика, анализаторите очакват бързото темпо на растеж на цените на недвижимата собственост в посткомунистическа Европа, както и обемът на инвестициите да започне да намалява.

Но спадът в чуждестранните инвестиции би се отразил много лошо на България, която разчита изцяло на тези инвестиции за запълване на дупката в платежния си баланс, увеличаваща се с увеличаването на вноса.

Високата инфлация

е още един проблем. През ноември тя достигна повече от 12%. Експертите предупреждават, че без възпиране на бясното потребителско търсене и предлагане, българската икономика е застрашена от прегряване.

Макар че повторение на финансовата криза от 1996/97, която помете една трета от българските банки, е малко вероятно, страната би могла да усети промяна в климата, ако западните банки, контролиращи местния сектор, затегнат крана.

Ръководеното от социалисти правителство обеща неколкократно да спазва стриктно изискванията на строгата финансова дисциплина и да има бюджетен излишък от над 3% от БВП догодина, за да се справи с външните рискове.

Експерти обаче казват, че тепърва ще се види дали управляващата коалиция, чиято популярност спада, няма да се подаде на растящия обществен натиск за по-високи заплати.

Основното средство на правителството да управлява икономиката е фискалната политика, защото в България има режим на валутен борд, който ограничава печатането на пари и фиксира лева към еврото.