Държава в държавата

Може ли премиерът и президентът да обяснят на обществото що за структура е тази Държавна агенция по национална сигурност, която се законопроизведе в парламента?! Специализирана полиция.

Светкавично изниква въпросът дали съществуването на институция, която дублира националната полицейска система, е в съгласие с едно свободно общество. Въпрос без никакъв отговор в нашенската демокрация, изградена върху предателства, споена чрез информатори и политически кукли.

Печатът в България е точно такъв, какъвто и преди - едно „държавно средство за пропаганда”, независимо кой е собственика на медията. Вместо да бъде наистина плуралистична преса за анализ на действителността, както всъщност е лъжливо оповестявана в очите на Европа.

Управниците на медии се справят прекалено бързо с журналистите, извършили престъплението да мислят. Така обществото ражда, храни и отглежда слуги. Хората така и не схващат, че свободата да получават информация е също толкова важна, колкото и физическата свобода. Не някой да се изпикае в просташкото предаване на Азис. А да е достатъчно ясно кой какво прави с властта в държавата, това е свободата.

Какъв е сценарият за новата Агенция по сигурността? Някой от избирателите знае ли?! Не присъстваме ли на завръщането на една тежка система?

Масовото обществено съзнание отново се промива с митичния образ за „разправа с престъпността и корупцията”.

Предвижда се служителите на агенцията да могат да ровят за всеки. За престъпления от всякакъв характер. Да събират информация чрез специални средства и служители под прикритие. Ще имат и директен достъп до архива на МВР. Позволява им се всичко.

Както се изразяваше Литвиненко, управлението на държавата напомня ръководството на спецслужбите, където вътрешноведомствените положения стоят над законите, а Конституцията е документ за прикритие.

Единственият контрол върху новата Агенция за сигурност ще бъде парламентарен. Тоест, ще се подхвърлят доклади. Годишни отчети. Срещу практически абсолютната бърза власт на Агенцията ще е изправено бавното чиновническо запитване на парламента. Арести, подслушвания, действия, обиски, срещу евентуално повикване за обяснение от парламента.

Има ли институция в страната с толкова много власт като тази, която се залага в бъдещата Агенция по национална сигурност? Председателят на тази агенция и двамата му заместници ще се назначават с указ на президента.

Какво значение по чие предложение. Важното е друго, че от офицерите никога не се е очаквало да се придържат към правните норми, а да бранят интересите на управляващите. Факт. Осъзната диктатура или дирижирана демокрация?!

През 1909 година се създава американското ФБР. Тогава Конгресът е твърде подозрителен, давайки права на националната полицейска служба. Докато обсъждат законодателството, конгресмените питат с огромно безпокойство дали специалните агенти ще станат тайна полиция, прокарваща диктата на този, който е начело на службата.

Отначало правата на ФБР са твърде ограничени, но всеки път, когато надвисва опасност, Конгресът гласува поредното доверие и нови пълномощия на Бюрото. За една нощ ФБР се превръща от служба за криминални престъпления в организация за националната сигурност.

Американските конгресмени все пак смеят да задават въпроси, въпреки че страната им не помни демоцидни репресивни практики.

На изток – обратното. Днес Путин носталгично издава пощенски марки с лика на агенти на ЧК. Това е началното образувание на КГБ, създадено по настояване на Ленин и Дзержински през 1917 като „Извънредна комисия за борба срещу контрареволюцията и саботажа”. Трима от членовете са от наказателния взвод, който избива императорското семейство Романови.

После тази група се именува, разслоява и разраства последователно, като последно се нарича ФСБ (Федерална служба за сигурност).

Така възниква руския човек „homo kagebicus”. Най-страшния човешки вид в историята.

Въпросът на финала е простичък: към днешна дата кого ще обслужва увеличаването на капацитета на службите у нас?