София като Бейрут

НЕЙКА КРЪСТЕВА
Монитор

Кадри от размирната ливанска столица Бейрут често показват невръстни деца с дървени или истински автомати. Нормално е. Децата са заченати и родени във война. Родителите им също. От 50 години насам градът е арена на бойни действия.

София не е воювала с никого от 1944 година. Децата, които живеят днес в нея, са виждали война само на кино. Но се сражават постоянно. На живот и смърт. Бият се до кръв помежду си. И се убиват.

Вадят ножове срещу по-възрастни. И понякога оставят трупове след себе си. Сякаш са закърмени с агресия, която никой не може да овладее. Отваря очите ни за кратко, когато се случи непоправимото.

После всички извръщаме глави и се правим, че не виждаме какво става.

Онзи ден ученици от елитен столичен техникум, строени на тротоара като войници, настървено обстрелваха с топки сняг минаващите по улицата трамваи. По чудо няма пострадали хора и потрошени мотриси.

Колко му е някой от тийнейджърите да сложи камък в снежната топка, за да уцели смъртоносно нечия глава? Още повече, че по подобен начин тия дни се забавляват в междучасието и възпитаници на други софийски училища, край които минават трамваи, тролеи и автобуси на градския транспорт. Директорите вдигат безпомощно ръце, потърпевшите заляга под седалкитие, на останалите не им пука.

Утре, вместо снежна топка, може да хвърлят коктейл “Молотов”, като правят връстниците им в Бейрут.

Няма кой да ги спре. Те знаят, че на улицата всичко е разрешено, че онова, което не е тяхно, може да бъде счупено или откраднато, че човешкият живот не струва нищо.

Ще попитате защо учениците не играят в двора? Нали всяко училище има такъв? Ами, защото там пушенето е забранено. А зад оградата контрол няма. Даскалите си пушат на топло в учителската стая и не поглеждат през прозореца. Стига им тормозът по време на час, при това за малко пари.

Предпочитат да си изпеят урока, пък кой колкото научил. В българските училища часове по култура на поведението няма и не се предвиждат.

За съжаление, децата са изоставени тотално и от своите родители. Дефицитът на домашно възпитание взима застрашителни размери. Стигнал е дотам, че добре облечените ученици, които обстрелват софийските трамваи, вече по нищо не се отличават от дрипавите роми, които чупят с камъни новите мотриси на влаковете. Освен по дрехите. Манталитетът е еднакъв на варвари. А това е по-страшно от война.

За приликите между София и Бейрут по някои други показатели, като хаос и мръсотия, няма нужда да говорим.