Самотните зими на отшелниците

Десетки хора живеят затрупани с месеца в снега в къщите си в планината

"През зимата тук живеят 9 души. Сутрин, щом се събудим, първо гледаме дали всички комини пушат. Щом има дим, значи човекът е жив и здрав. Денят може да започне. Погледнеш ли на пътя, можеш да разбереш по стъпките кой е излизал. Месеци наред живееш с тишината и снега, но се свиква. Приказно е." Това разказва една жена от Родопите, чийто активен живот е минал в научен институт в голям град. Отшелниците в планината - за някои екзотика, за други- просто начин на живот, друг не знаят. За самотните хора из Стара Планина разказва в днешния си брой великотърновският в. "Борба" :

С месеци затрупани под снега в Балкана живеят десетки възрастни хора. Някои от бабите и дядовците не разполагат с телефони и с тях няма никаква връзка. До къщите им има пътища, но никой не ги разрива, защото са с най-нисък статут и за тях не се подписват договори за почистване.

Девет селца и махали край Райковци са изцяло откъснати от света и остават под снега почти цялата зима. В болшинството от тях хората се запасяват с продукти през есента, за да изкарат студения сезон, без да се налага да излизат от къщи, разказа кметският наместник на Райковци Петьо Косев.

До повечето махалички няма пътища. Пътечките до тях стоят затрупани, тъй като са със статут на участъци с местно значение и за тях не се сключват договори за снегопочистване. Никой не си прави труда да разрива и на доброволни начала. Тази задача в еднометровите преспи изглежда непосилна.

„Пътищата до махалите са толкова тесни, че по тях не могат да минават снегорини. По-малките трактори пък закъсват. Единственият вариант е да се проправи пъртина с верижна техника, но за това няма средства”, обясни кметът Коев. В Райковци има доброволен отряд в непрекъсната готовност да разрива при спешни случаи.

Отшелниците в планината живеят като истински робинзоновци. Заради снега често остават и без ток, а водата в тръбите им замръзва. За да оцеляват, топят сняг, хляба също си приготвят сами. С помощта на близки и роднини изкарват брашно и си го месят сами. За балканджиите най-ценното нещо са брашното и дървата. Като ги имат, зимата се изкарва.

Обитателите на махалите нямат и забавления. На върха на Хаинбоаз се хваща единствено радио, а телевизионният сигнал е рядкост.

Едно от най-отдалечените населени места е Горановци. Махаличката, която се намира на десетина километра от пътя нагоре в Балкана, има един-единствен обитател - 61-годишна жена. „Ще я видим чак напролет, когато се разтопи снегът. Чуваме се от време на време с нея по телефона, като има обхват. Казва, че се оправя и е добре”, обяснява кметският наместник на Райковци, под чиято юрисдикция е махалата.

Две баби на преклонна възраст живеят и в намиращата се на 5 километра над Райковци махала Клъжка река. По-младата от двете старици току-що е навършила 80 г. Двете категорично отказвали да отидат в града при роднини и искали да си останат в селото, за ужас на близките си. Трудно контактували и помежду си заради огромните преспи, независимо че къщите им се намирали на близко разстояние.

„Имат си брашно, консерви и друга зимнина, помагат им и близките им”, хвърля яснота около битието на бабите Петьо Коев. Всяка седмица до Клъжка река през преспите прехождат техни роднини, за да ги нагледат, допълва той. Махаличката се намира на едно от най-усойните места в Балкана и там преспите са най-дълбоки. В момента заради навяванията достигат човешки ръст.

Само 4-5 километра отдалечават от голямото село Райковци махалата Сеймени. Тя има един-единствен обитател, който е превърнат в „затворник” от преспите. Независимо от близостта на населеното място до него в момента няма път. Преди няколко дни с кон едва са стигнали до Сеймените, за да доставят хляб на възрастната жена, която единствена дръзва да остане зимата тук.

В близост същата участ има и друг необичаен отшелник. 45-годишен мъж живее сам-самичък в махаличката Лагерите. И с него няма никаква връзка. Въпреки това той се оправя сам-самичък в планината.