Русия! Колко ни плени...

Веселина Седларска

Най-путиновидното нещо в България не е Путин. Най-руското нещо в България не е Альоша, не е Бургас – Александруполис, не е Паметникът на Съветската армия, не е Сергей Дмитриевич. Най-руското нещо в България е това, че мярката за нещата не е нито човекът, нито дори човешкият живот. Когато политиката на българската държава стане човекоцентрична, а човешкият живот бъде поставен на върха на ценностната стълбица, тогава България ще е направила цивилизационен избор, различен от руския.

Това че ние сме членове на Европейския съюз и на НАТО, а Русия не е, не ни прави по-далечни с Русия и по-близки с Европа като манталитет. Докато човекът и човешкият живот в България нямат значение, ние сме по-близко до Русия, без значение какво казват по въпроса президент, премиер, властимащите и властчакащите. „Руският свят е изграден от думи. Той е словесен. Махате думите – и няма нищо”, казва Виктор Ерофеев. Ако има по-голям познавач на руската народопсихология от него, то аз не го знам.

Какво значение има за 22-годишната студентка Гергана, че вече сме част от Европейския съюз, щом животът й приключи под рухнала козирка – нещо, което може да се случи само в държава, в която човешкият живот е толкова без значение, че е оценен за 5000 лева глоба. (”Руската безотговорност – това е система на национална отбрана”, казва Виктор Ерофеев).

Това, че от година сме членове на Европейския съюз, не почисти пътищата ни като в Европа. Не предотврати студуване, гладуване и премръзване до смърт. Не доведе до засрамване на министър, до поемане на отговорност и до наказания. „Чувството за частична правота на всички поразява. Руската правда е умението всичко да се оправдае”, пише Виктор Ерофеев и вече въобще не се ядосвам, че нямаме писател като него. Просто замествам в текстовете му Русия с България. Опитайте и вие: „Гърция е изпепелена от религиозен формализъм, Русия се изпепелява от формална религиозност.” Или в този текст: „Русия е страна, в която, като разместиш събираемите, сборът се променя, ако изобщо не изчезне. Вятърът на промените се оказа само срамно пърдене.” За по-психологически настроените: „Русия е интровертна във възможностите си и екстровертна в безпомощността.”

В България човешкият живот не е мярката за нещата, човешкият живот не е номер едно в политиката, а в информационните емисии, които започват с преброяване на труповете за деня. Народ, който не е наясно, че трябва да обезопаси един изкоп, не е наясно и с това, че трябва да обезопаси язовирите си. Ние сме най-храбрите родители, защото пращаме децата си в опасни училища. В „Руска гара” и на българска автогара могат да оживеят само хора с широки славянски души – тесните европейски души не могат да функционират при такива изпитания. Европейците се глезят с някаква ергономия, руските уреди и мебели могат да те превърнат в инвалид, но пък колко години издържат.

Достатъчна е всъщност само една дума – Чернобил. Чернобил се случи, защото в отношението към техниката не беше водещо отношението към човешкия живот. Равнището на морала не беше на равнището на технологията. Чернобил е емблема на мислене, за което животът на хората е най-ниската цена, на която могат да се постигат победите. Великобритания изтегли в първите часове след аварията туристите си от Русия, по българската телевизия имаше ироничен репортаж за страхливите англичани. Ние сме храбри и нашият живот няма значение – ядохме ядрени марули, разхождахме се под ядрени облаци. Не протестирахме, не искахме обяснения, защото нямаше смисъл и защото на нас всичко ни е ясно и то е от лошо по-лошо. „В Русия да си песимист, е, като да отвърнеш на стрелбата. Националната идея на руснаците е липсата на смисъл”, казва Виктор Ерофеев.

Според неотдавнашно социологическо изследване 37 процента от българите изпитват носталгия по социализма. „Празни магазини и пълни хладилници, прекрасен живот!” - Виктор Ерофеев, разбира се. А заглавието на този текст е началото на стихотворение на Иван Вазов, описващо обичта и признателността на България към Русия. „Пленявам” е коварна дума, от нея произхождат „пленителна”, но и „пленник”.