Козината си мени, но сервилността си - не

Иво Инджев
Mediapool.bg

Битката за основната цел на Путин при посещението му в България да наложи проекта „Южен поток”, протече по всички правила на войната. Пропагандната. Руските медии, мобилизирани до краен предел, подхвърлиха в пристъп на внезапно появило се уважение тезата за това колко труден партньор била България в преговорите по енергийните проекти (и то след позорното отстъпление на София от желанието си за мажоритарен дял в нефтопровода Бургас-Александруполис, сринато под московския натиск до 25% българско участие!).

После българските власти, начело с премиера Станишев, надянаха маската на „трудния партньор“, знаейки много добре, че предстои да ни изненадат на финала с договорената явно отдавна голяма победа. Вицепремиерът и външен министър Калфин преигра в кулминацията на пиесата и, посърнал заяви, как нямало да се стигне до споразумение часове преди… подписването. За по-достоверно и българските вестници, подведени, или не, вече от местна „патриотична” гледна точка обясняват на читателите си какво мъжество проявили нашите държавници, конкретно Станишев, в отстояването на интересите ни по този „препъни камък”.

И не щеш ли, Путин се съгласил да отстъпи 1%. Опровергал предчувствието на в. „Правда” и негативизма на трудните си български партньори. От него да мине, по време на вечерята, склонил да сме равни (чак мажоритарен дял за българите на българска територия щеше да приседне на всеки от сътрапезниците).

Международна топ новина. Наистина е такава. Но не защото някой по света се хваща на дезинформационната въдица за „трудните български” партньори, а защото всички разбират кого са вкарали в европейската кошара и как той козината си мени, но сервилността си - не. Такъв е смисълът на реакцията на „Ройтерс”, Би БиСи, „Ню Йорк таймс”, германския печат. Колкото до италианския, предстои да видим как ще обяснят комбината на своя ляв премиер Проди с властелина на Кремъл срещу общоевропейските интереси, с което също така дават единствения „европейски” пропаганден коз на българските власти в тази антиевропейска далавера.

Руският балкански пробив влече след себе си геополитически последици, включително по свръхчувствителната тема за евентуалното заздравяване на оста Москва-Белград. За България това е пирова победа над собствения международен авторитет. Българският интерес, дори и да беше гарантиран в конкретната сделка, не може да оправдае загубата на доверие в нас като съюзник, готов на първата година членство в ЕС с такава лекота да торпилира и без това трудната за съгласуване европейска стратегия за ограничаване на руската енергийна експанзия ( несравними сме в това отношение с позицията на влиятелната Италия).

Българските управници тихомълком бойкотираха тази стратегия още преди две години с отказа си да обсъждат на общ форум с бившите си сълагерници от соцлагера мерки за противодействие срещу прекалената зависимост от руски горива. След това през 2007-ма Брюксел успя все пак да сглоби общ подход, като заяви на Москва, че ще отговори с подобаващи стъпки на руския отказ да допусне чужди инвестиции в своята енергетика.

Разбирате ли сега, защо за Путин се оказа толкова важно да завърши президентската си кариера със софийския ход, кого и какво матира с помощта на тукашните пионки?

Триумфалният му подпис под проекта за пренос на природен газ „Южен поток“ разби общоевропейските усилия за организирана съпротива срещу северната газово-петролна експанзия заедно с тяхната американска подкрепа за алтернативния проект „Набуко“, чиято идея беше да служи за противотежест на прекомерните кремълски амбиции да диктува цените и да се домогва до икономически монопол с тежки политически последици.

Ти, читателю, който поне малко познаваш българската политическа ситуация и традиция, както и руската такава, вярваш ли в баснята, че при такъв залог за Кремъл неговият господар ще се унизи да дойде тук, без да си е гарантирал предварително успеха по най-важната за него тема? Та нали в София вече се изпуснаха, че на последната им среща Георги Първанов му бил обещал радостната развръзка (типично за нашия президент, който няма правомощия, но командва парада на властта). Но за да бъде запазена фасадата на българската независимост, необходима на двете страни за бъдещи ходове, беше разигран съответният цирк. Услужливо беше изобретена годината на Русия в България по повод 130 годишнината от освобождението на България (сякаш е юбилей, различен от 120-тата или 135-тата, например) като романтичен фон и димна завеса. Пусната беше в ход очевидно съгласуваната руско-българска пропагандна машина за отприщване на задаващия се „южен потоп” след уж „съпротивата” от страна на София.

Опакован в целофан, той е прозрачен. Което не пречи да ни обясняват, как Путин бил „довел” 530 млрд. евро (защото такава била стойността на компаниите, чиито шефове били в делегацията, сякаш те ще ни позволят да си гребнем малко от златния им прашец) или пък да ни впечатляват с кого си имаме работа: Русия имала ресурсен потенциал, далеч, далеч над този на САЩ, Германия, Япония. Добро утро. Впечатлени сме отдавна, че държавата с невероятни ресурси има обратно пропорционално на тях, невероятно беден по стандартите на развития свят народ и още по-невероятно богати управници. И че при този гигантски богатства има икономика, която е равна по обем на продукта, произвеждан в някои от градовете в гореспоменатите държави. А да не говорим, че основното перо на руската икономика все повече става износът на дадени от господа блага, а не сътворени от неговите човешки чеда такива. По който показател Русия не се отличава особено от някои африкански държави.

Путин бил личност на годината, според американското списание „ Тайм”. Вярваме, така е. Как няма. Да сте чували някой друг владетел за две петилетки власт да задели цели 40 милиарда евро в лични сметки на Запад (там знаят, такава личност не е за пренебрегване)? Това е световен рекорд за всички времена. Регистрира го друго авторитетно западно издание, британският „Гардиън”. Така че, вярваме и на двете издания.

Путин показа в София, че реториката му срещу Запада от Мюнхен миналата година не е случайна и получава практическо продължение. Думите му бяха последвани от” южния потоп”, пуснат срещу европейското единство по един от най-болните проблеми на континента. Кого ще отнесе той, ще видим. На президента Първанов му се иска да вярваме, че по този начин България се била върнала в мача. Както се оказа, благодарение на такъв добър човек като Путин, който отстъпил цял процент в преговорите.

В кой мач, пита се? И срещу кого?